Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр. София, 14.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Симов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 30 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Варненската апелативна прокуратура против присъда № 8 от 25.10.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа по чл. 14 НПК и изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, тъй като не е подложил на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства; не е извършил техния пълен и обективен анализ както поотделно, така и във взаимната им връзка; игнорирал е и подценил свидетелски показания; пропуснал е да съпостави гласните доказателства и веществените доказателства, намерени при претърсването в дома на подсъдимия; допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Защитникът (адв. А.) намира, че протестът е неоснователен и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 40 от 3.07.2019 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 28/2019 г. подсъдимият И. В. П. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба от пет хиляди лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С присъда № 8 от 25.10.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. присъдата е отменена и подсъдимият И. В. П. е признат за невинен в това, на 12.12.2017 г. в [населено място], без надлежно разрешително да е разпространил на С. А. Г. високорисково наркотично вещество – 0,30 гр. марихуана с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 7, 26% на стойност от 1,80 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК. Присъдата в частта за веществените доказателства е потвърдена. Касационният протест е основателен. Мотивите на присъдата потвърждават доводите на прокурора за нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение, въведен с разпоредбата на чл. 14 НПК. Доказателствените материали са били обсъждани напълно изолирано, но не и във взаимната им връзка. Варненският апелативен съд не е открил годни доказателствени източници относно предмета на престъплението. Позицията си е обосновавал със съображенията, че протоколът само фиктивно отразявал доброволно предаване от св. Г., каквото в действителност не било извършено. Приел е също, че по делото липсват преки доказателства, каквито не били показанията на св. Р., който нямал непосредствени възприятия за среща на подсъдимия и св. Г. и осъществени действия на получаване на марихуана срещу парични средства. Св. Р. бил възприел само влизането на св. Г. в блока и насочването му към апартамента на четвъртия етаж (апартамента на подсъдимия - л. 2 от мотивите). Показанията обаче на св. Г. във връзка със самата му среща и закупуването на наркотик от подсъдимия М., съдът е оценил като тенденциозни и заинтересовани поради факта, че свидетелят сам бил извършил престъпление под формата на държане на високорисково наркотично вещество, но не бил привлечен към наказателна отговорност. Обвързаността на поведението на св. Г. с инкриминираните факти, безусловно е задължавало съда да подходи с особено внимание и критичност при проверката и оценката на получената информация, но и да представи надлежни съображения защо счита, че това само по себе си е обусловило заинтересоваността на свидетеля да даде показания, касаещи поведението на подсъдимия П.. Вместо да изпълни задължението си, Варненският апелативен съд го е заменил с неясен коментар за избирателно задържане на св. Г. от полицейските служители при получения сигнал за разпространение от подсъдимия на наркотици, тъй като по делото били установени многократни посещения на дома от други лица, част от тях разпитаните по делото - св. М., св. В. и св. И.. Обсъждайки показанията на тези свидетели обаче, въззивният съд сам е констатирал неотносимост на заявеното от тях към времето на деянието, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение. Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. Основателен е и доводът в протеста по отношение на протокола за претърсване и изземване и приобщените чрез него веществени доказателства по делото. В тази връзка съдът се е аргументирал с отсъствието на логично обяснение защо процесуално следственото действие било осъществено шест часа по-късно. Наличието на следи от наркотична субстанция (тетрахидроканабинол) по всяко от веществените доказателства (електронна везна и пластмасова кутийка), на практика напълно е игнорирал, тъй като показвали единствено видова прилика „с предаденото от св. Г.”. За предаване от св. Г. на кафява тревиста маса, оказала се марихуана, съдът е отбелязал и по повод на експертното изследване (л.3 от решението). Успоредно е изключил от материалите, подлежащи на съдебно обсъждане, протокола за доброволно предаване, определяйки го като негоден да бъде носител на доказателствена информация за извършено деяние от подсъдимия П.. Отхвърлил е като недостоверни и показанията на св. Г.. Въз основа на кои доказателствени източници е направил констатация за предаване на вещественото доказателство, в мотивите не е изложил. Неизпълненото процесуално задължение на въззивния съд, произтичащо от чл. 14 НПК, да обсъди всички събрани и проверени доказателства както поотделно, така и в съвкупност обуславя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, респ. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 8 от 25.10.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: