Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 09.02.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 3034/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т. Н. А. против въззивно решение № 267 от 25.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 273/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата касационните основания не са конкретизирани, но по същество се излагат доводи за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е извършил. В съдебно заседание жалбоподателят и служебно назначения му защитник поддържат жалбата и искат въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. От служебния защитник се поддържа и довод за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 34 от 6.07.2011 год. постановена по НОХ дело № 333/2011 год. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Н. А. за виновен в това, че на 15.09.2010 год. в гр. Р., в съучастие с Р. В. Н. като извършител, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 103 лв от владението на С. И. П. от гр.Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1, чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 267 от 25.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 273/2011 год. Великотърновския апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Една част от съображенията на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК представляват обяснение на събитията, случили се през инкриминираната вечер, а друга част касаят обосноваността на въззивното решение. Те не могат да бъдат преценявани в настоящото производство с оглед ограничените правомощия при извършване на касационната проверка. В този смисъл са изложените съображения, че при изграждане на фактическите констатации съдилищата са кредитирали само доказателствата обслужващи обвинителната теза, а тези, които я разколебават, са преценени като защитна позиция на подсъдимия. С тях по същество се оспорва вътрешното убеждение на съда, който извършва оценка на доказателствата. То не подлежи на последваща проверка, защото всеки съд е суверенен при преценката си за достатъчността и достоверността на даден доказателствен източник. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му при установяване на фактическите обстоятелства и направенити от тях правните изводи, а именно, дали доказателствените източници са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без допуснати логически грешки, дали при противоречие между тях съдът е изпълнил задължението си по чл. 305 ал.3 НПК и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Такива нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на въззивната инстанция и до потвърждаване на осъдителната присъда, без да е доказано авторството на деянието, по делото не са допуснати. Производството пред Великотърновският апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия против постановена срещу него осъдителна присъда, като са развити доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. От жалбоподателя не е поискано събирането на нови доказателства, като в съдебно заседание изрично е декларирал, че няма да сочи нови доказателства. Съдът служебно не е констатирал че има неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и е извършил проверката на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. При нея е приел, че решаващият съд, в условията на непоредственост и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, е събрал в необходимия обем и пълнота всички възможни и допустими доказателствени източници за установяване на правнорелевантните факти. Тези доказателствени материали, а именно показанията на разпитаните свидетели П., Н., П., Х., К. и М. и събраните писмени доказателства за извършените в досъдебното производство действия по разследването, е оценил поотделно и в логическата им връзка, без да пренебрегне или игнорира, които и да било от тях и без да ги възприеме превратно, в нарушение на правилата на формалната логика, констатирал е противоречието между тях и е посочил кои от тях кредитира и какви обстоятелства приема за установени във връзка с авторството на подсъдимия. Контролиращият съд не е констатирал пороци при формиране на волята му и не е имал основание да коригира присъдата в посочения от жалбоподателя смисъл. Вътрешното му убеждение за нейното потвърждаване не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателства. Неоснователно е оплакването, че въззивният състав е възприел неправилния извод за авторството на деянието направен единствено въз основа показанията на св. П. и П., които са кредитирани без основание, като не и отчел тяхната непоследователност и противоречивите сведения, които са дали при отделните разпити и не е свързал това обстоятелство с установеното по делото, че страдат от психически заболявания, които ги лишават от свидетелска годност. Идентични доводи са поддържани като възражения пред въззивната инстанция против правилността на присъдата. Съдът подробно ги е обсъдил и на стр. 2-4 от мотивите на въззивното решение е изложил убедителни съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Изводите му за липсата на съмнение относно възможността на тези свидетели, чиито показания са основен източник на преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, правилно да възприемат фактите и да дават достоверна информация за тях, не са произволни и направени при превратната им оценка. Още в досъдебното производство и във връзка с направено от обвиняемия възражение, че тези свидетели страдат от заболявания и не могат да бъдат достоверен източник на информация, е проверена възможността им правилно да въприемат и възпроизвеждат фактите. Назначени са комплексни психиатрични и психологични експертизи, които са установили, че свидетелската им годност не е нарушена. Те са изслушани в съдебното следствие и подсъдимият не е възразил по правилността им, като изрично е декларирал, че няма други въпроси към вещите лица и е изразил становище за приемане на заключенията. Не е налице поддържаното противоречие в показанията на св. П., което да разколебава тяхната достоверност. Внимателният анализ на сведенията, които е съобщил в момента, в който е сигнализирал надлежните органи за извършеното престъпление и тези, които е дал в хода на досъдебното производство като свидетел, потвърждава извода, че са последователни и в тяхните детайли относно авторството на подсъдимия. От първия момент не само подробно е описал външните белези на извършителите и е декларирал, че може да ги разпознае по тях, но е посочил конкретните действия, които всеки е извършил при отнемането на вещите му. По посочените от него белези ги е разпознал при извършените процесуално следствени действия по разпознаване. От вниманието на решаващите съдебни състави не е убегнала непоследователнотта в показанията на св. П., която при разпита пред съдия в досъдебното производство е дала сведения относно авторството на подсъдимия и св. Н., а в съдебно заседание е направила изявление, че не знае нищо, защото не е присъствала. Това противоречие е констатирало, по реда на НПК показанията й от досъдебното производство са приобщени към доказателствените материали и е мотивирано решението за тяхното кредитиране. Въззивната инстанция е дала отговор на доводите на жалбоподателя за неправилно игнориране показанията на св. Н., дадени в съдебно заседание. Твърденията му в съдебната фаза на процеса, че е извършил деянието сам, са съпоставени със самопризнанията му при сключване на споразумението, с което е прието, че деянието извършено в съучастие с подсъдимия и с показанията на св. М., които също са източник на доказателства, доколкото не е участвал в наказателното производство в някакво процесуално качество. В рамките на приетите фактически положения, че подсъдимият и св. Н. нападнали пострадалия, като свидетелят го хванал през врата и го съборил на земята, а подсъдимият пребъркал джобовете му и взел намиращата се там парична сума и лични документи, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като грабеж. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. Извън оплакването за липса на доказателства относно участието му в престъплението, други доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат. Оплакването за постановяване на въззивното решение при касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не намира опора в данните по делото. То се мотивира с осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК, на което беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон и с неоснователен отказ в досъдебното производство и при разглеждането на делото в двете съдебни инстанции да бъдат събрани необходими доказателства. Такива нарушения по делото не са допуснати. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.1т.1 НПК, довели до ограничаване на правата му. В досъдебното производство след предявяване на обвинението са му разяснени правата като обвиняем и му е осигурена реална възможност да ги упражни. При предявяване на материалите от разследването на 28.12.2010 год. е поискал събирането на допълнителни доказателства, в това число установяване свидетелската годност на св. П. и разпит на свидетел Г. П.. Двете искания са уважени, като е назначена тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която е представила писмено заключение. Поисканото от него лице е издирено и при разпита му не е установило обстоятелства от значение по делото. В съдебната фаза на процеса му е осигурена реална възможност пълноценно да участва при снемане показанията на всички свидетели, като не е ограничен в правото си да им поставя конкретни въпроси и да изисква отговори на тях. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда, обсъдила е оплакванията му и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е посочила основанията, поради които не приема доводите изложени в тяхна подкрепа. Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва по посочените от обжалвалата го страна касационни основания. В жалбата не се навежда довод за явна несправедливост на наказанието, поради което това оплакване, релевирано за първи път в съдебно заседание от служебния защитник на жалбоподателя, не следва да се обсъжда. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 267 от 25.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 273/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 34 от 6.07.2011 год. по НОХ дело № 333/2011 год. на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: