РЕШЕНИЕ № 542 София, 07. февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1083 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 28.04.2010 г. по гр.д. № 141/2010, с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д. № 1939/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение по чл. 201 ГПК и по материалноправините въпроси за формата на вината при злоупотребата с доверието на работодателя и увреждането на неговото имущество по чл. 187, т. 8 и 9 КТ. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че при действието на чл. 157, ал. 2 ГПК (отм.) при несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на вещите лица съдът можеше да назначи нов състав от три вещи лица. Отмененият ГПК не уреждаше други предпоставки за назначаването на нов състав от вещи лица нито диференцираше правния режим на представеното заключение. Затова на практика всяко оспорване на заключението водеше до разширяването на състава на експертизата или до определянето на нов състав, като в мотивите на решението съдът обсъждаше единствено заключението на последната експертиза. При действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. По поставените материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (вж. решение № 348/11.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 387/2010). Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия). По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност (предимно, но не само за обезщетение) се обуславя от наличието на вина, а каква е нейната форма има значение за наказанието. Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. В тези случаи умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на умисъла (пряк и евентуален) са без значение. В наказателното право наказуеми са умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените от закона случаи, докато в гражданското право отговорност възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато законът изисква умисъл. Отговорността в гражданското право е обусловена от наличието на умисъл само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и 9 КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Наличието на вреда в гражданското право поражда отговорност за обезщетение. Няма ли вреда, отговорност за обезщетение не може да възникне, колкото и неправомерно да е деянието. Гражданската отговорност обаче не се изчерпва с отговорността за вреди, част от нея е дисциплинарната отговорност, която съществува наред с наказателната, административно-наказателната и имуществената отговорност. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и 9 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. Липсата на имуществена вреда е правно релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Най-малко такова изключване е възможно, когато работодателят е избегнал или ограничил вредите със свои действия преди извършването на нарушението (сключил е договор за застраховка) или след това (споразумял се е с третото лице, което се е възползвало или е пострадало от нарушението). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се налага допускането на повторно заключение, тъй като в депозираното заключение се съдържат отговори на въпросите, които имат значение за решаването на делото и не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез повторна експертиза. По същество съдът е приел, че злоупотреба с доверието е налице при неправомерно извличане на облага за себе си или за другиго, извършено умишлено, умисъл трябва да е налице и при увреждането на имуществото на работодателя, като вредата трябва да е значима. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „главен счетоводител”. Също правилно съдът е приел, че във връзка с въвеждането на сградата на съда в експлоатация в длъжностното си качеството ищецът е депозирал подписани от него приемопредавателни протоколи, удостоверяващи получаването на цялата поръчана техника. Председателят на съда не е подписал депозираните протоколи, а е назначил проверка, която е установила: получени по-малки пожарогасители от фактурираните и различна охранителна техника: рамков металдетектор с цена 600 евро без ДДС, вместо посочения по спесификация рамков многозонов детектор с цена 4.300 евро без ДДС и клавиатура без тъчскрийн дисплей с цена 811 щатски долара без ДДС, вместо посочената по спецификация клавиатура с тъчскрийн дисплей с цена 920 щатски долара без ДДС. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че като не е посочена датата на нарушението, дисциплинарното наказание уволнение с оспорваната заповед № 148/08.06.2009 е наложено в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, макар да е известно, че административният съд е открит през месец март 2009 г. и доставките са извършени във връзка с откриването му. По същество правилно въззивният съд е приел, че във връзка с приемането на пожарогасителите нямат тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като доставените пожарогасители отговарят на техническите норми, годни са да удовлетворят техническите изисквания за пожарна безопасност на сградата и практически няма разлика в цената им. Няма основание на се възлага повторно заключение по тези въпроси. В нарушение на материалния закона съдът е приел, че не е налице злоупотреба с доверието при приемането на охранителната техника, тъй като не е налице умишлено извличане на облага са себе си или за другиго. При злоупотребата с доверието не се изисква нито умисъл, нито извличането на облага. Злоупотреба с доверието е налице, когато работникът не осъществява отговорностите си, възложено му е да приеме материали, но той ги приема „на доверие” – без да провери какво е поръчано и какво е доставено (не полага дължимата грижа) или удостоверява получаването на поръчаните материали като знае, че са доставени други – непригодни или по-евтини (действа умишлено). Такова поведение компрометира отношенията на доверие, тъй като работодателят е разчитал, че възложената работа ще бъде изпълнявана с дължимата грижа. Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че не е налице вреда, тъй като приемопредавателният протокол не е подписан от председателя на съда и след уволнението на ищеца страните са се споразумели каква техника да бъде заменена и какви материали да бъдат доставени допълнително срещу изплатената цена по договора. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „главен счетоводител”. Във връзка с въвеждането на сградата на съда в експлоатация в длъжностното си качеството ищецът е депозирал подписани от него приемопредавателни протоколи, удостоверяващи получаването на цялата поръчана техника. Председателят на съда не е подписал депозираните протоколи, а е назначил проверка, която е установила наличността на различна охранителна техника: рамков металдетектор с цена 600 евро без ДДС, вместо посочения по спесификация рамков многозонов детектор с цена 4.300 евро без ДДС и клавиатура без тъчскрийн дисплей с цена 811 щатски долара без ДДС, вместо посочената по спецификация клавиатура с тъчскрийн дисплей с цена 920 щатски долара без ДДС. Кностатациите са доведени до знанието на председателя на съда с докладни записки от 08.06.2009 г. и след поискването на писмени обяснения на ищеца е наложено дисциплинарното наказание уволнение с оспорваната заповед № 148/08.06.2009. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да бъде посочено кога е извършено на нарушението. Това изискване не е за посочване на определена дата и не е самоцелно. То е необходимо за индивидуализиране на нарушението и за определяне на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Когато нарушението е индивидуализирано по друг начин, както е в случая – чрез посочване на депозирания документ (без дата), който е представен по делото, тази част от изискванията на закона са удовлетворени. Когато времето на извършването (месец март 2009 г.) и откриването на нарушението (08.06.2009 г.) са установени по делото с други доказателствени средства и това изискване на закона е удовлетворено. По делото не са представени доказателства работодателят да узнал за нарушението преди получаването на докладната записка от 08.06.2009 г. нито доказателства преди тази дата да са започнали преговори с доставчика за замяна на доставено оборудване и доставка на друго необходимо оборудване за уравняване на разлика в цените на поръчаното и заплатеното, и на фактически доставеното оборудване. Видно от изложеното, като е депозирал протокол за приемането на охранителна техника, която не е доставена, като различията във вида на доставеното оборудване са съществени и разликата в цената му е значителна, ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, поради което правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Без значение за дисциплинарната отговорност на ищеца е обстоятелството, че работодателят е осуетил удостоверяването на неверни факти по обвързващ начин, като не е положил подпис върху депозираните протоколи и така е избегнал настъпването вреди. Също без значение за дисциплинарната отговорност на ищеца е обстоятелството, че след уволнението на 07.07.2009 г. работодателят се е споразумял с доставчика и е приел някои от доставените съоръжения да бъдат заменени с други, които могат да бъдат използвани по предназначение, а по-късно и за разликата в цената да бъде доставено друго необходимо оборудване, с което е отпаднала нуждата от връщане на заплатената цена. Тези обстоятелства имат значение за отпадане на отговорността на ищеца за вреди. На ответника Х. а. с. следва да бъде присъдена сумата 1.030,00 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Хасковския окръжен съд от 28.04.2010 г. по гр.д. № 141/2010. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. М. Р. от Х. срещу Х. а. с. за признаване на уволнението му със заповед № 148/08.06.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА В. М. Р. от Х. да заплати на Х. а. с. сумата 1.030,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.