Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 23.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1561/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. К. чрез адв. С. П. срещу решение № 183/17.05.2010 год. , постановено по в. гр. д. № 1130/2009 год. на Окръжен съд [населено място] в частта , с която се потвърждава решение № 170/24.08.2009 год., постановено по гр.д. №617/2007 год. на РС [населено място], с което е осъден да заплати на С. И. А. сумата от 7 318,92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане , ведно със законната лихва от датата на деликта - 05.06.2007 год. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Ответницата по касация С. И. А. от [населено място], общ.П., не взема становище досежно основателността на касационната жалба. С определение № 298 от 11.03.2011 год. по делото въззивната решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за кои вреди носи отговорност и дължи обезвреда деликвента по непозволено увреждане. Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1 на ППВС №4/23.12.1968 год., поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. / т.1 /. В отговор на поставения правен въпрос ВКС, състав на ІІІг.о. приема следното: съгласно т.1 на ППВС № 1/23.12.1968 год. по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51,ал.1 ЗЗД.Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка , което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 05.06.2007 год. ответникът- касатор е поискал личния автомобил на ищцата С. А. за извършване на своя лична работа. Макар, че ищцата не му разрешила, той взел автомобила и на при неговото управление на същата дата е допуснал пътно- транспортно произшествие . За произшествието е съставен констативен протокол от който се установява , че ищецът е загубил управление и се е ударил в каменен насип, след което е последвало завъртане на автомобила и нов удар с друг движещ се по пътя автомобил. Вследствие на двата удара на автомобила управляван от С. К. са причинени описаните в протокола щети ,оценени от изслушаната по делото техническа експертиза на стойност 7 318,92 лв. С оглед на тези фактически констатации въззивната инстанция е споделила направените от първоинстанционния съд правни изводи , че е изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД , а именно поради виновното поведение на К. в качеството му на водач на МПС , изразяващо се в нарушение на правилата на движение е настъпила щета, че същата се намира в причинно - следствена връзка с неговото неправомерно поведение , поради което подлежи на обезвреда. Направените от въззивният съд фактически изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства и са необосновани . Не се спори по делото, че на 05.06.2007 год. ищецът е ползвал собствения на ищцата лек автомобил въпреки изразеното от нейна страна несъгласие и без нейно знание. От представените по делото констативни протоколи / съответно № 16/16.07.2007 год. и № 17/16.07.2007 год./ се установява, че на същата дата с автомобила, собственост на ищцата, са произтекли две пътно - транспортни произшествия. Първото от произшествията е предизвикано от ответника , който движейки със несъобразена с метеорологичните условия скорост по главен път Е 79, в района на К. дефиле, в посока към [населено място], е изгубил управлението на автомобила, в резултат на което същият излязъл от пътното платно се е блъснал в прилежащия скат. За второто произшествие е посочено , че е настъпило поради това, че водачът на автомобил „Опел - А.” , с ДКН : Е7681ВВ С. Н. Ш. е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и метеорологичната обстановка скорост, в резултат на което е загубил управлението на автомобила и се е блъснал с авариралия вече автомобил управляван от ответника ,спрян на отбивката на пътя. Констатациите от двата протокола са потвърдени от св. С. И. К., който ги е изготвил в качеството му на длъжностно лице – младши автоконтрольор ГПП- ОДП – Б., в кръга на службата му и в предвидената форма поради което имат качеството на официални удостоверителни документи /чл.143 ГПК /отм./,чл.179 ГПК/., които не са били оспорени в процеса и се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. При тези данни съдът неправилно е приел, че ответникът по иска дължи обезщетение и за вредите, които са били резултат на второто пътно- транспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД ограничава предмета на обезвреда до вредите, които са пряка и непосредствена последица от действията на деликвента, които в случая са щетите на автомобила, собственост на ищцата в резултат на първото произшествие .Вредите от второто произшествие не са пряка и непосредствена последица от деянието на ищеца , макар и да се намират във връзка с него. В приетата по делото съдебно - техническа експертиза тези вреди възлизат на сумата от 2 827,92 лв. в какъвто размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено за размера над сумата от 2 827,92 лв. до присъдените 7 318,92 лв. и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. За размера от 2 827,92 лв., решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съразмерно с уважената част от исковете на ищцата С. И. А. се следват разноски в размер на 529,95 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника С. В. К. се следват разноски в размер на 276,50 лв. По компенсация последният следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 253,45 лв. за производството пред трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 183/17.05.2010 год. , постановено по в. гр. д. № 1130/2009 год. на Окръжен съд [населено място], с което С. В. К. от [населено място], общ. П. е осъден да заплати на С. И. А. от [населено място], общ. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане за размера над 2 827,92 лв. до 7 318,92 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. А. срещу С. В. К. от [населено място], общ. П. иск за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане на собствения й автомобил м. „Мерцедес”С 250 Д с рег. [рег.номер на МПС] за размера над 2 827,92 лв. до 7 318,92 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която предявеният от С. И. А. срещу С. В. К. иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД е уважен в размер на 2827,92 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2007 год. до окончателното изплащане на сумата. Осъжда С. В. К. да заплати на С. И. А. разноски за трите инстанции по компенсация в размер на 253,45 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: