Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 06 март 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети февруари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2392 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№170:2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Л. Б.. В съдебно заседание, жалбата се подържа от защитник,с ангажирани всички касационни основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила, и наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.11.2013 г. постановено по внохд.№170/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, е изменена присъда по нохд.№101/2013 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, като под.Б. е оправдан да е извършил престъплението, при условията на продължавано престъпление и във вр. с чл.26 ал.1 НК,в останалата част, с която е признат за виновен през м.май 2012 г. в [населено място] да е поискал и на 16.05.2012 г. да е получил сумата от 3000 лв. от св.П.,сума която не му се следва , за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от ТД на НАП –гр.В.Търново,офис [населено място],във връзка със службата им,поради което и на основание чл.304 б ал.1 НК и чл.54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години,присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.Б. : Доводите за съществени процесуални нарушения,касаят според защитата пропуски в оценката на доказателствата,първото от които –„преимуществено и изолирано ценено единственото пряко доказателство,съдържащо се в показанията на св.С. П.”.Второ - подценени фактите, за създаване на условия за деянието от страна на свидетеля П. и определената провокация за предаване на сумата.Вътрешна противоречивост, в показанията на този свидетел,относно целта на срещите му с подсъдимия. Неправилното приложение на закона,произтичало от липсата и на двете форми на изпълнителното деяние /вероятно заради неустановени факти/. Явната несправедливост на наказанието се дължи на :- „при определяне на наказанието неправилно въззивния съд отчел ,като отегчаващо вината обстоятелство предишно освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78 А НК и не отчел съдействието от страна на подсъдимия за изясняване на фактите ,и поведението на св.П. ,който бил инициатор на контактите”. Доводите в касационната жалба са неоснователни и това така защото : На първо място същите доводи ,почти дословно са на вниманието и на въззивния съд,и след подробното им обсъждане, а и съобразно задължението по чл.339 ал.2 НПК са получили отговор. Въззивния съд е провел съдебно следствие, при което е разпитан св.И. И.. По фактите инстанционните съдилища са приели,че в началото на м.май 2012 г. в [населено място],подсъдимия поискал от св.П. сумата от 3000 лв. и на 16.05.2012 г.,в същия град приел от свидетеля сумата,която не му се следва,за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от ТД на НАП –гр.Велико Търново,офис [населено място],във връзка със службата им,конкретно за намаляване на данъчно задължение на св.С. П.,във връзка с извършваната му ревизия на [фирма],възложена със заповед от 10.02.2012 г. на ТД на НАП. Изводите по тези факти са направени,след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото.Не вярно е твърдението в касационната жалба,че единственото пряко доказателство по делото / показанията на св.П./,било ценено изолирано.Напротив показанията на този свидетел,както и тези на св.И. са били подложени на щателно обсъждане.Посочено е в мотивите и на присъдата и на решението,в коя част на тези показания следва да се даде вяра и защо.Съобразени са и останалите доказателства –ВДС и писменните доказателства,като липсват игнорирани ,надценени или подценени такива. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно,с корекцията във въззивното решение,касаещо „продължаваното престъпление”,което очевидно не е налице. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение,”неправилно отчетеното освобождаване от наказателна отговорност по чл.78 А НК” е взето предвид, като характеристични данни,както и предишно прекратяване на трудовия договор на подсъдимия със заповед на Главен данъчен директор №518/27.09.2004 г.,а не като отегчаващо вината обстоятелство.Наказанието на подсъдимия е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановените присъда и решение ,при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а касационната му жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание ч.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№170/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е изменена присъда по нохд.№101/2013 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :