Р Е Ш Е Н И Е № 411 София, 04 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 1473/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. Г. С. срещу въззивно решение № 160, постановено на 25.09.2015 г. от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 192/2015 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. В производство по реда на глава двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК с присъда № 57/08.06.2015 г. по НОХД № 575/2015 г. състав на Варненския окръжен съд e признал подсъдимия С. Г. С. за виновен в това, че през периода 14.08.2014 г. – 29.09.2014 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – сумата от пет лева от владението на С. Т. З. и мобилен телефон „Нокия”, модел „С 101” на стойност 76.50 лева от владението на Н. Г. С., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено с нанесена средна телесна повреда на М. С. З., изразяваща се в счупване на лявата подбедрена кост, от която е последвала смъртта му на 05.09.2014 г. – престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 1 вр. ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 58а ал. 1 от НК, и му е наложил наказание 13 (тринадесет) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 25.10.2014 г. и се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. В касационната жалба са релевират оплаквания, относими към всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 - 3 от НПК. Навеждат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият бил нещастен, болен човек, който, за да оцелее трябвало да проси, както и че смъртта на пострадалия З. не е резултат от преднамерено действие, а вследствие на злощастна нелепа случайност. Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелствата, завишил е степента на обществена опасност на подсъдимия и на извършените от него деяния, както и че неоправдано не бил приел, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали с налагане на минималното, предвидено в закона наказание от 15 години лишаване от свобода. Декларативно се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, като бланкетно се посочва, че изводите на апелативния съд не били изградени на базата на обективно, пълно и всестранно изследване на всички материали по делото; мотивите били неаргументирани и не бил даден отговор на изложените от защитата възражения. Прави се искане за изменение на решението на втората инстанция, с цел намаляване на наказанието до законоустановения минимум, и прилагане разпоредбата на чл. 58а ал. 1 НК. В съдебно заседание подсъдимият С. С., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа съображенията, отразени в касационната жалба, като преповтаря част от изложените доводи и допълнително се аргументира, като моли при определяне на наказанието да бъдат отчетени минималната стойност на отнетото, както и че подсъдимият се нуждаел повече от лечение, отколкото от тежко наказание. Защитата пледира за намаляване на наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че не са налице изложените в жалбата касационни основания, като твърди, че не се касае за нелепа случайност, тъй като действията на подсъдимия са били целенасочени, както и че е доказана и установена причинно-следствената връзка между употребената сила, причинила счупването на подбедрената кост, и последвалата смърт на пострадалия. Посочва, че правната квалификация е правилна и не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да остави в сила решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение: Настоящият съдебен състав намира, че наведените доводи от защитника на подсъдимия за допуснати нарушения на процесуалните правила, макар и бланкетно заявени, са изцяло несъстоятелни. Въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя и с решението си е дал задълбочен и мотивиран отговор на всички релевирани възражения. От посочените в мотивите към съдебния акт аргументи е видно, че отделните оплаквания са обсъдени внимателно и прецизно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност по делото, като ясно и точно са посочени основанията, въз основа на които всяко едно от тях е преценено като неоснователно, като по този начин апелативният съд е изпълнил процесуалните си задължения и постановеното решение отговаря на законоустановените изисквания. Не са налице констатирани пропуски и по отношение на процесуалната дейност на съда, касаеща анализа и оценката на доказателствения материал по делото, като при формирането на вътрешното му убеждение са спазени изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. С жалбата се прави оплакване и за допуснато нарушение на материалния закон, но същото е декларативно заявено, без да се сочат каквито и да било аргументи в подкрепа на това твърдение. Такива не са развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, отнасяща се до приложението на закона, не може да бъде предмет на коментар в настоящия съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Наказателното производство пред първоинстанционния съд се е провело по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл. 371 т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, предвид на което същият има възможност да получи облекчена санкция при условията на чл. 58а от НК. Съдебният състав на върховната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави по отношение на отмереното на подсъдимия С. С. наказание, като намира изложените от защитата доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, за неоснователни. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени интензитета на упражнената принуда спрямо лица в преклонна възраст, като един от пострадалите е бил и в неравностойно положение, изминалия кратък период от време между извършването на двете деяния, изразената и демонстрирана хладнокръвност, нечовечност и безсърдечност по отношение на беззащитните и безпомощни в напреднала възраст хора, както и преживените от пострадалия З. страдания след деянието и до настъпване на леталния изход. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са преценени и многократните осъждания на подсъдимия, който не са относими към квалификацията по чл. 29 НК, както и обществения отзвук, който се проявява чрез внушаване на страх у възрастните хора, които живеят сами, както и чувство на безнаказаност у извършителите на престъпни деяния. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд е преценил невисоката стойност на вещите - предмет на престъплението и здравословното състояние на подсъдимия, който от години страда от захарен диабет, и законосъобразно е приел, че те не се достатъчни за налагане на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това именно е дало основание на съда да определи най-лекото наказание измежду трите възможни алтернативи за престъплението, в което С. е признат за виновен. Правилно при определяне на наказанието на подсъдимия не е отчетено като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство, направеното самопризнание, тъй като това е съществена предпоставка за развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. Именно провеждането на тази диференцирана процедура е и основанието отмереното по отношение на С. наказание да бъде редуцирано по реда на чл.58а НК. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице нито множество смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително по своя характер обстоятелство, които биха могли да доведат до налагане на по-леко наказание. Наложеното на подсъдимия С. наказание отразява всички фактори от значение за индивидуализацията на наказанието, посочени в чл. 54 от НК. Въззивният съд е преценил степента на обществена опасност на дееца с оглед начина на извършването му, интензитета на упражнените сила и принуда, които впоследствие са довели и до смъртта на пострадалия З., и точно е отчел степента на обществена опасност на дееца с оглед извършване на престъплението и с оглед личността му. Грабежът е осъществен при две квалифициращи го обстоятелства (причинена смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда и опасен рецидив), както и в изключително кратък срок след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от шест години за същото престъпление . Всъщност двете последни присъди, които подс. С. е изтърпявал, са все за осъществени грабежи, като очевидно във времето тежестта на правната им квалификация непрекъснато ескалира. Ето защо наложеното му наказание от 20 (двадесет) години лишаване от свобода, след редукцията по чл. 58а НК намалено на 13 години и 4 месеца е правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК и необходимо не само за поправянето и превъзпитанието му, но и за да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира с високата обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че е в състояние да постигне личната и генерална превенции. В тази връзка, наведените основания от защитника на подсъдимия, че въззивният съд завишил обществената опасност на подсъдимия и извършените от него деяния, са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира релевираните възражения на жалбоподателя, с които твърди, че подсъдимият бил болен, нещастен човек, който трябвало да проси, за да живее, за изцяло опровергани от доказателствения материал по делото. От експертното заключение по изготвената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза е установено, че подсъдимият е психично здрав, като се съдържат данни, че деецът от години страда от захарен диабет. Този здравословен проблем не е пречка за изтърпяване на наложеното наказание и контролиране по време на изтърпяването му. Доколкото се отнася до твърдението, че е нещастен човек, това не следва да бъде отчитано или взето предвид в конкретния случай, тъй като това е относително понятие и всеки човек има различни чувства, възприятия, усещания и праг на поносимост и търпимост, поради което не може всяко лице, което смята, че е нещастно, да извършва престъпни деяния, да проявява безсърдечност и нехуманност по отношение на другите хора, в частност на такива в напреднала възраст, самотни и безпомощни, и да изпитва чувство за безнаказаност. От материалите по делото е видно, че подсъдимият има изградени трайни престъпни навици, като перманентно е посещавал жилищата на пострадалите и е просил от същите тези стари и безпомощни хора, като в момента, в който те отказали да му дадат пари, той демонстрирал поведение, което е несъвместимо с „нелепа случайност”, както твърди защитата. Подсъдимият е действал целенасочено, преднамерено, той е съзнавал, че след като блъска, оказва физически натиск върху 90-годишния пострадал с цел да го отстрани от пътя си и да не му създава пречки в търсенето на пари в дома му, може сериозно да го увреди с оглед на напредналата му възраст, от което увреждане би могло да се стигне до най-тежките последици - смърт, какъвто е и настоящият случай, като след падането на З., извършителят не му е оказал никаква помощ, а напротив – претърсил къщата, взел парите и избягал. Безспорно и категорично по делото е установена пряка причинно-следствената връзка между интензитета на използваната сила от подсъдимия, която е довела и до счупването на подбедрената кост на пострадалия и последвалия летален край. И при двете деяния С. е действал хладнокръвно и е демонстрирал безсърдечност към хора, които преди са се отнасяли състрадателно към него. С оглед всичко гореизложено и поради липсата на визираните в касационната жалба основания, атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 25.09.2015 г., постановено по ВНОХД № 192/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.