5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. София, 08.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 4329 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на В. Д. К.-К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. К., за отмяна на влязло в сила решение № 233728 от 9 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 63742/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което молителката е осъдена на основание чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да предаде на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], държането на следния недвижим имот: апартамент № 63, находящ се на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, и в тежест на молителката са присъдени съдебно-деловодни разноски. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителката не е била уведомявана за образуваното пред районния съд в [населено място] производство. С молба от 09.12.2019 г. са изложени доводи по твърдението за допуснати процесуални нарушения при призоваването на молителката по образуваното срещу нея гражданско дело. Твърди се, че входната врата на жилището на молителката никога не се е заключвала и връчителят е имал свободен достъп до апартамента и до пощенската кутия, което противоречи на удостовереното от връчителя, че молителката не отваряла входната врата; не ставало ясно защо уведомлението е залепено на рекламното табло, винаги намирало се вътре във входа, а не на вратата на апартамента и защо такова не е пуснато в пощенската кутия; не ставало ясно на рекламното табло на кой вход е залепено уведомлението, на кой блок или адрес; твърденията на връчителя си противоречат – удостоверени са три поредни посещения, а в следващото съобщение се сочи, че адресатите отказват да получат преписите си, адресатът не е открит и в същото време не е искал да отвори входната си врата; не са доказани усилия на връчителя да установи дали лицето живее на посочения адрес; не е установено от връчителя, че лицето е търсено извън обичайното работно време; не е установено лицето да е търсено най-малко три пъти в рамките на период от повече от един месец.
Ответникът „Топлофикация – София“ ЕАД не представя отговор на молбата за отмяна. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва молбата за отмяна.
С атакуваното решение се взема предвид, че сградата, в която се намира процесното жилище, е частна общинска собственост, включена в капитала на ответното дружество; жилището е отдадено под наем на О. М. И. през 1981 г.; бракът между И. и молителката е прекратен през 1992 г. с влязло в сила съдебно решение, и процесното жилище като семейно е предоставено за ползване на майката и детето от брака; дружеството на 07.08.2015 г. при условията на отказ е уведомило молителката, че е останала задължена за неплатени наемни вноски за периода м. 03-05.2015 г., възлизащи на сумата 43,20 лева, както и че е отпаднало основанието за ползване на имота, тъй като тя не е служител на търговското дружеството. Счетено е, че страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за наем, запазени със съпругата, на която не е било предоставено жилището с настанителна заповед. От съвкупния анализ на доказателствата е прието, че развалянето на договора за наем е правомерно поради виновно неизпълнение от молителката на поетите задължения за плащане на месечни наемни вноски. Посочено е и че изявлението на ищеца за преустановяване на наемното правоотношение е достигнало до молителката. Не е установено молителката да не държи имота. Заключено е, че е налице основанието на чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на молителката да предаде на дружеството държането на процесното жилище, и са присъдени разноски.
По делото се установява следното:
Съобщението за образуваното дело и преписа от исковата молба са изпратени на постоянния (който е и настоящ) адрес на молителката, съвпадащ с процесното жилище, върнато в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен на 21.04., 20.04., 12.05. в различно за деня часово време, но лицето не било открито. Следващото изречение, изписано от връчителя, е неразчитаемо. Записано е още, че адресатите отказват да получават преписите си. Върху съобщението е отразено разпореждане на районния съдия от 11.08.2016 г. да се залепи съобщение. Следващото съобщение, отново с препис от исковата молба, е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 19.08., 29.08., 20.09. и в различно за деня часово време, но адресатът не бил открит, нито се свързал с връчителя след оставеното съобщение. На 21.10.2016 г. било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Удостоверено е, че уведомлението е залепено на рекламното табло на входа, до пощенската кутия не е подсигурен достъп; адресът бил посетен на 21.09., 01.10., 11.10., 21.10.16 и в различно за деня часово време, но адресатът не бил открит, нито член от семейството, и дори на деня на залепването не пожелал да отвори входната си врата, след като разбрал, че е от съда. На ответницата по иска бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Според свидетелските показания, които съдът кредитира като излагащи непосредствени и непротиворечиви възприятия, входната врата на входа на панелния блок, в който молителката живее, била сменена преди година-две, и оттогава нямало достъп до входа, и има обща кутия за писма и съобщения; преди смяната на вратата на входа до апартаментите имало свободен достъп; вътре във входа има рекламно табло срещу входната врата; от вътрешната страна на вратата са и пощенските кутии; на звънеца на жилището на молителката е записано фамилното име.
Молбата за отмяна е основателна.
В случая, след указание от касационния съд, молителят е посочил основанието по чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК – страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения в процеса на призоваването, които са довели до провеждане на исковия процес без участието на молителката, което я е лишило от правото й на защита в производството. Посочено е, че връчителят е имал свободен достъп до апартамента, както и до пощенската кутия на молителката; не ставало ясно защо уведомлението по чл. 47 ГПК е залепено на рекламното табло, а не на вратата на апартамента и защо не е пуснато в пощенската кутия; връчителят сочи противоречиви данни – лицето не е открито, но адресатите отказват да получат преписите си, адресатът не е открит, но не иска да отвори входната врата; не са установени усилия на съдебния служител да установи дали лицето живее на посочения адрес; не е удостоверено адресатът да е търсен извън работно време, както и най-малко три пъти в рамките а период от повече от един месец.
Поддържаното основание за отмяна на влязло в сила решение има предвид порок при връчването на призовките и съобщенията, който има за резултат фактическото възпрепятстване на страната да вземе участие в делото, което тя не е могла да преодолее, да се яви в съдебно заседание, да сочи доказателства, да взема становище по наведените от насрещната страна доводи или възражения, или валидно да упълномощи лице от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, което от нейно име да извършва посочените действия по защита на правата и интересите й в процеса. В относимата към процесния период редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК се разпорежда, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Условие за назначаване на особен представител на това лице на разноски на ищеца, е съобщението да бъде счетено за редовно връчено – при осъществяване на условията на ал. 1-4 на чл. 47 ГПК.
От събраните в производството по отмяна доказателства се установява, че достъпът до вратата на процесното жилище към съответния период е бил безпрепятствен, тъй като вратата на входа не се е заключвала. Пощенските кутии на живеещите във входа се намират от вътрешната страна на вратата на входа; там се намира и рекламното табло. При тези данни е ясно, че в случай на неоткриване на ответната страна на адреса, връчителят на съдебни книжа е следвало за залепи уведомлението по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента или на пощенската кутия, респективно – да пусне уведомлението в пощенската кутия. Според записите в съответните съобщения, приложени в делото, връчителят е имал достъп до входната врата на жилището, след като заявява, че адресатите отказват да получат съобщенията и не желаят да отворят вратата, след като разберат, че връчителят е съдебен служител. Свидетелските показания опровергават удостоверената недостъпност до пощенските кутии. Макар към съответния период да не е изрично записано в процесуалния закон правилото, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, такова разбиране се поддържа в съдебната практика (решение № 24 по гр.д. № 4670/2017 г., I г.о., ВКС, решение № 26 по гр.д. № 5598/2014 г., IV г.о., ВКС, и др.). Посещения в сочения порядък не се удостоверяват от връчителя. Ето защо следва да се приеме, че процедурата по призоваване е нарушена и не са били осъществени предпоставките за назначаване на особен представител на ответницата поради това, че не може да бъде намерена на посочения по делото адрес (който съвпада с постоянния и настоящия).
По претенциите за разноски ще се произнесе районният съд при разглеждане на спора по същество (сравни разясненията на ВКС в т. 4 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК).
Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 233728 от 9 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 63742/2015 г. по описа на районния съд в гр.София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|