Р Е Ш Е Н И Е №. 119 София, 01 март 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова н.д. № 394/20г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на частния обвинител А.В., чрез повереника му адв.Ж. А., и на подсъдимите К. С. и С. Д., чрез защитниците им, съответно адв.М. А. и адв.М. Б. срещу въззивно решение № 185 от 23.01.2010г., постановено по внохд № 161/19г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Касационните основания, които се релевират с жалбите са следните: - в жалбата на частния обвинител – касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, но само досежно наказанието на подс.С. К.. Отправеното искане е за постановяване на решение, с което да се измени въззивният акт, като се увеличи наложеното на К. наказание лишаване от свобода в максимално предвидения от закон размер. Претендират се и направените праз касационната инстанция разноски; - в жалбата на подс.К. С., чрез защитника му адв.М. А. – всички касационни основания. Алтернативно се правят искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на въззивния акт, като се намали размера на наложеното наказание; - в жалбата на подсъдимия С. Д. – всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането на касатора е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, а алтернативно за намаляване размера на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на ВКП намира за неоснователни и трите касационни жалби. Твърди, че оплакваният на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията, както и аргументите в тяхна подкрепа, са били изложени от страните и пред въззивната инстанция, която след извършена проверка на първоинстанционната присъда, е изложила ясни аргументи защо не ги приема. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като обвинението по чл.199, ал.2, т.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими е доказано по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Намира наложените наказания за съобразени с обществената опасност на деянието и конкретната такава на подсъдимите, както и с целите по чл.36 от НК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Моли жалбите на тримата касатори да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение потвърдено. Адвокат А., повереник на частния обвинител А. В. поддържа касационната жалба, която е с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. Д. наказание, по подробно изложените в нея съображения. Счита, че наказанието от шестнадесет години лишаване от свобода е занижено и несъответно на извършеното престъпно деяние, както и, че е в разрез с принципа за справедливост на наказанието и с целите по чл.36 от НК. Моли за изменение на въззивното решение, като се увеличи наказанието на подс.Д. в размер близък до максимума на предвиденото в закона. По отношение касационната жалба на подс.Д. изразява становище за нейната неоснователност, като излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Пледира жалбата на подс.Д. да бъде оставена без уважение. Частният обвинител А. В. моли подсъдимия Д. да бъде наказан с цялата строгост на закона. Адвокат А., защитник на подс.К. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание. Позовава се на липсата на отговор във въззивното решение на възраженията на защитата, както на непълнота на доказателствата, довела до неправилно приложение на материалния закон. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Алтернативно моли за намаляване размера на определеното на подс.С. наказание по изложените в жалбата съображения. Защитникът на подс.Д. - адв.М., пледира за уважаване на касационната жалба. Намира, че са налице всички касационни основания, които са релевирани с жалбата. Твърди, че част от приетата фактология е само маркирана във въззивното решение и не е изводима от доказателствената съвкупност и по-точно тази по отношение на фактите, касаещи приетата от съда предварителна подготовка за извършване на престъплението, която е решаваща за изводите на съда относно общността на умисъла на двамата подсъдими за осъществяване на престъплението грабеж. Оспорва правната квалификация на деянието, за което неговия подзащитен е признат за виновен, като счита, че по отношение на подс.Д. е налице ексцес на умисъла, както и добровелен отказ от опит, като подробно обосновава тезата си. Също така досежно наказанието излага аргументи за наличието на предпоставите на чл.58 от НК. Пледира за преквалификация на деянието и приложението на чл.58 от НК, както и разпоредбата на чл.66 от НК. Подсъдимият Д. изцяло подкрепя изразеното от защитника му становище, като изразява съжаление за случилото се, както и , че не е имал намерение за убива пострадалия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 61 от 31.05.2019г., постановена по нохд № 24/19г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимите С. М. Д. и К. М. С. са признати за виновни в това, че на 11.12.2017г. около 20,30ч. в [населено място], обл.Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – сумата в размер на 52лв. от владението на таксиметровия шофьор А. В., управлявал л.а. “Ф. Е.” с рег. [рег.номер на МПС] , с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила и заплашване и деянието е придружено с опит за убийството на В., като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от подсъдимите причини и К. С., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК, а за подс. С. и във вр. чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от НК ги е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет години за подс.С. Д. и шест години за подс.К. С.. Постановен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и за двамата подсъдими. Съдът се е произнесъл по приложението по чл.59 от НК, веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 185 от 23.01.2020г., постановено по внохд № 161/19г., Апелативен съд – Бургас е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил наложеното на подс.К. С. наказание от шест години на четири години и шест месеца и е заменил първоначалния “строг” режим на изтърпяване на наказанието с “общ”. В останалата част присъдата е била потвърдена. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще изключи необходимостта от разглеждане на доводите на жалбоподателите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивното решение следва да съдържат фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Когато мотивната част на решението е неясна, непълна или противоречива е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Единствено постановен от контролираната инстанция съдебен акт, отговарящ на законоустановените изисквания дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на процесуалния и материален закон. Също така следва да се посочи и друго принципно положение, а именно, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране, в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона. В настоящия случай независимо от обема на изложението на въззивното решение, както и от факта, че същото формално отговаря на изискуемото се съдържание на акта/каквото беше посочено по-горе/, внимателното проследяване на мотивната му част установява неговото несъответствие на стандарта, който обезпечава надлежната касационна проверка. Подходът на апелативната инстанция при изготвяне на съдебния акт е формален, особено в доказателствената му част. Липсва самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Прави впечатление, че мотивите на въззивния съд, са преобладаващо “copy peist” на първоинстанционните. Това по мнение на този състав е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като първоинстанционните мотиви не са задълбочени, прецизни и верни. Освен това събраните доказателства са противоречиви, особено тези установени с гласните доказателствени източници - обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, което налага изключително внимателна и задълбочена преценка за тяхната вътрешна последователност, както и проверка на взаимната им връзка и обусловеност с останалите доказателства. Също така съдът при оценка на дадено доказателствено средство, когато същото е ценено с доверие, е длъжен да посочи какви факти приема за установи от този източник. В случая въззивната инстанция изцяло е приела за правилен доказателствения анализ на първостепенния съд, като по отношение на обсъдените доказателствени източници и двете инстанции само са посочили, дали ги кредитират или не, но не и кои от приетите факти се установяват от съответното доказателствено средство. Лишена от каквато и да било конкретика е оценката на показанията на всички свидетели, изброени като източници на доказателства и в двата съдебни акта – първоинстанционен и въззивен. Общо се сочи, че показанията на свидетелите се кредитират като последователни, еднопосочни, коректни и съответни с други доказателства. Липсва обсъждане по същество на съобщеното от всички свидетелите. В частност не са обсъдени по същество показанията на свидетелите Г. Ж., Н. В., Т. Т. и П. К., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, т.1, вр. чл.283 от НПК. И двете решаващи инстанции са се позовали на тях, като единствено са ги посочили като доказателствени средства, които кредитират. Също така съдът не е изложил оценъчни мотиви досежно показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели - Б. Д., П. П., А. Д. и Е. Г. и констатираните противоречия с показанията им от досъдебното производство, прибощени по реда на чл.281 от НПК, като неясна е волята на съда за това кои от тях кредитира с доверие. Относно показанията на А. Д. – треньор на двамата подсъдими, тези на пострадалия А. В. и на неговия баща – В. В., въззивният съд е изложил конкретни аргументи, за да им даде доверие, но отново липсва анализ по същество на данните, които се установяват от тези доказателствени средства. Отразеното, че допринасят за изясняването на релевантни относно предмета на доказване факти, не може да се приеме и приравни на дължимия и необходим анализ за установяване на фактически положения. По-нататък в дейността си по оценка на гласните доказателствени източници въззивната инстанция е възприела за правилни изводите на първия съд за кредитиране показанията на свидетеля Б. Д. – инспектор за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към ОД на МВР - Ямбол, който е провел с подс.С. т.н. “оперативна беседа”. Този състав констатира неправилност в изразеното от долната инстанция становище, че “В съответствие с най-новата практика на ВКС и инстанционните съдилища, приведена в съзвучие с Решенията на ЕСПЧ, тези свидетелски показания следва да се подложат на внимателен анализ и да се кредитират единствено и само, ако кореспондират с други доказателствени източници...”. Изхождайки от това си разбиране, съдът е кредитирал с доверия показанията на св.Д., тъй като същите били в “пълно съзвучие” с показанията на св.К., В., Ж. и Т., но без да обсъдил по същество тяхното съдържание. Също така в подкрепа на тезата си апелативната инстанция се е позовала на решение на състав на ВКС. Последното обаче се цитира некоректно, тъй като застъпеното в него становище относно допустимостта на разпит в качеството на свидетел на полицейски служител, провел беседа с обвиняемото лице, е различно от приетото от контролирания съд/впрочем и от първия съд/. В тази връзка е необходимо да се посочат някои особености, касаещи допустимостта и оценката на свидетелски показания на полицейски служител, извършил “оперативна беседа” с лице, което към момента има качеството на подсъдим в процеса. На първо място, не е спорно, че “беседата” не е способ за разследване, поради което няма процесуална пречка лицата, извършилия да бъдат разпитани в качеството им на свидетели.Чрез техните показания се събират производни доказателства, които могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност и използвани в доказателствения процес/ по даден казус/ само в три хипотези: като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични доказателства и за замяната на първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни. В настоящият случай данните от показанията на св.Д. могат да служат като средство за проверка на други доказателства, сред които и информацията, съдържаща се в обясненията на подсъдимия/участвал в беседата/. При тази хипотеза свидетелските показания на Д. не могат да бъдат кредитирани след проверка от други доказателства, тъй като те самите служат за проверка. На второ място във връзка с преценката относно допустимостта на този доказателствен източник/ в унисон с практиката на ЕСПЧ/ от значение е и момента на провеждане на “беседата” и какво процесуалното качество е имал подсъдимият към онзи момент. Едва след това следва да се пристъпи към разглеждане по същество на показанията на полицейски служител провел “оперативна беседа”. На следващо място, този състав констатира, че преобладаваща част от изложението на съда по доказателствата, е с акцент коментар на обясненията на двамата подсъдими. Тук е мястото да се посочи, че контролираният съд едновременно с тяхната интерпретация, макар и повърхностна и непълна, се е произнесъл и по въпроси, касателно приложимото право. Този подход принципно не налага коментар и критика от настоящия състав, доколкото структурирането на изложението на всеки съдебен акт е преценка на съдията/ който го изготвя/, но в случая правната проблематика е изместила оценъчната дейност, която е изключително пестелива. Последната се свежда до заявено от съда кредитиране на обясненията на подсъдимите С. и К., с изключение на следните им части: твърденията, че са имали само и единствено умисъл за извършат грабеж, но не и да нараняват, а още по-малко да убият пострадалия таксиметров шофьор; че подсъдимият Д. се е почувствал заплашен от пострадалия, както и, че е взел газовия пистолет от С., тъй като се е притеснявал той да не го използва; относно взаимното обвинение за това, кой е инициатора за извършване на грабежа и мястото, където е взето решението. Така направения анализ на фона на множеството налични съществени противоречия в обясненията на двамата подсъдими/депозирани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция/, не сочи на пълнота, задълбоченост и необходимата прецизност в дейността на съда при анализа и оценка на тези доказателствени източници. Особеностите на обясненията на подсъдимото лице, като източник на доказателства, изисква много внимателен и детайлен анализ. Това е от особено значение в случай като настоящият, при които преобладаващите данни относно правно релевантните факти се установяват от обясненията на подсъдимите и показанията на пострадалото лице. Също така следва да се посочи, че апелативният съд при оценка на обясненията на подсъдимите и в частност тези на подс.Д., се е позовал на житейска недостоверност и нелогичност на базата на приетото за установено от фактическа страна/стр.27 от решението/, което е недопустимо. Обективната истина в наказателния процес се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК, поради което преценката за достоверността на дадени данни не може да се прави в житейски аспект и на базата на житейската логика. Абсурдно е да се оценява, който и да било доказателствен източник, чрез проверка с установеното от фактическа страна. Във връзка с приетата фактическа обстановка, в рамките на правомощията си, този състав намира за необходимо да посочи, че сред фактически положения има приети такива, за които не става ясно от които доказателствени източници са изведени и дали изобщо са доказателствено обезпечени, или по-скоро са резултат на предполагаема житейски логическа последователност на събитията, което е недопустимо. Без значение е дали става въпрос за факти, релевантни досежно установеността на изпълнителното деяние или на други обстоятелства, подлежащи на доказване. Проследявайки изложението по фактите се установява, че горното е относими към значителна част от данните относно събитията предхождащи, съпътстващи и последващи процесния инцидент, което е довело до фактически изводи, почиващи на предположения, например - в кои сак, кое оръжие е било поставено, кой от подсъдимите, кой сак е носел и редица други. Също така, както беше посочено по-горе, съдът сред фактическите данни е приел такива, за които/ предвид липсата на надлежен доказателствен анализ/ не става ясно на каква доказателствена основа почиват – пример за това е на стр.12 от решението, абз.трети – касаещ планирането и уговорка на подсъдимите, кой къде да застане и с кое оръжие да стреля по втория таксиметров шофьор. Всички фактически положения, значими с оглед изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, съгласно нормата на чл.102 от НПК и приети да установени, следва да се базират само на доказателствената съвкупност. Както всички изводи на съда, така и тези по фактите изискват несъмненост и категоричност. В случая не само събитията от инцидента, а и тези предхождащи и последващи го, са значими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което е необходимо прецизното им установяване. Горното налага извод за неяснота относно волята на съда по оценката на значителна част от доказателствените материали, като направения анализ е незадълбочен, повърхностен и непълен. Ето защо, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Бургаски апелативен съд, който като инстанция по същество на делото е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с оценка на доказателствената съвкупност, съгласно правилата на НПК, като тази дейност се осъществи след събирането на възможния и необходим доказателствен обем, след което да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 185 от 23.01.2020г., постановено по внохд № 161/19г. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: