Ключови фрази
отмяна-нарушено право на участие

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

410

 

София, 08.07. 2010г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май   две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            БОЙКА ТАШЕВА

                                 БОРИС ИЛИЕВ

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

 гр. дело № 979 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.

Образувано е по молбата на Й. Х. Ц. от гр. Р. с искане да бъде отменено решението на Софийския апелативен съд /САС/ № 189 от 25. ХІ.2008г. по гр.д. № 1027/2008г. Молбата се основава на твърдения, че молителят нямал повереник и не могъл да се яви лично в съда на 20. Х.2008г. при разглеждането на делото от въззивния съд поради заболяване – лумбосакрален радикулит и хипертония, прикован на легло и не можел да пътува, че съдът не се произнесъл с решението по т.2, 3, 4, 6 и 8 от въззивната му жалба, че е в нарушение на чл.359 от КТ и чл.63 б.”а” от ГПК /отм./ определението от 30. ХІІ.2008г., с което е отхвърлено искането му за отмяна на присъдените в негова тежест разноски, каквито при това “Г” не е направил и не е поискал, че са допуснати незаконосъобразности по прекратяване на делото, грешки и опущения в решението и последващите го определения, описани в жалбите му, и че съдебният състав не се самотстранил по чл.12 и чл.13 от ГПК /отм./, че апелативният съд връща делото два пъти, след което го гледа по същество без мотивировка защо обезсилва и защо прекратява на две части исковете по гр.д. № 1940/1996г.

Ответникът по молбата за отмяна „Г” АД София не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима /разпореждането за връщане на касационната жалба срещу атакуваното в настоящото производство решение е влязло в сила на 30.ІІІ.2009г., а молбата за отмяна е подадена на 12.ІІІ.2009г./, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните:

С атакуваното по реда на отмяната решение САС е обезсилил решението на СГС от 01.ІІ.2008г. по гр.д. № 1940/1996г. в частта, с която са разгледани и отхвърлени претенциите на Й. Ц. против “Г” АД за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане в размер на 8000лв., за заплащане на 608 щ.д. с левова равностойност 972лв., произтичащи от добавка /обезщетение/ на стойност 325 щ.д. или 520лв., на изтекла лихва 231 щ.д. или 369.60лв., на обезщетение за несъставен акт за трудова злополука 52 щ.д. или 83.20лв., на обезщетение по чл.200 от КТ за загуба на работна заплата в размер на 1652 щ.д. или 2643лв., прекратил е производството в тази част като недопустимо и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл.86 от ЗЗД за 110лв. върху главници 325 щ.д. и 90980лв., предявени за разглеждане по гр.д. № 6862/1994г. на СРС.

За да постанови атакуваното решение, САС е приел, че по делото е била подадена пред първоинстанционния съд втора искова молба с предявени нови претенции, различни от първоначалните, но не е налице допуснато изменение по надлежния ред на предявените искове, нито приемане за разглеждане на новите, включването на които по реда на чл.116 от ГПК /отм./ е недопустимо, но първоинстанционният съд ги е разгледал и отхвърлил, произнасяйки се свръхпетитум. С оглед на това за новите претенции за непозволено увреждане, за добавка /обезщетение/, за изтекла лихва, за несъставен акт за трудова злополука и изтекла лихва, за заплащане на обезщетение за загуба на работна заплата и пропусната полза производството по делото е недопустимо, поради което постановеното решение в тези му части следва да бъде обезсилено. Но дори да се приеме за допустимо разглеждането на тези искове, решението по отношение на тях е недопустимо и на основание чл.224 ал.2 от ГПК /отм./, тъй като по тях има произнасяне с влезли в сила решения по гр.д. № 6375/1994г. – по исковете с правно основание чл.200 от КТ и по адм.д. № 1743/2003г. – по претенцията за обезщетение за временна нетрудоспособност. Претенцията по основната искова молба за мораторна лихва е неоснователна, тя е производна от тези по гр.д. № 6375/1994г., производството по което по иска за обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 325 щ.д. е прекратено, а всички останали искове по него са отхвърлени като неоснователни.

Пред въззивния съд е проведено едно съдебно заседание – на 20. Х.2008г., в което молителят, редовно призован, не се е явил, нито е бил представляван.

Отмяната по реда на чл.303 и следв. от ГПК е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни съдебни решения, която неправилност се дължи на изчерпателно посочени в посочената разпоредба причини. В разглеждания случай твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила решение на САС е това по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК – невъзможност на молителя да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее – прикован на легло поради заболяване. Доказателства за твърдението си, обаче, молителят не е представил. Това прави невъзможна преценката на съда дали действително са били налице такива обстоятелства, имайки предвид и че възможността или невъзможността за личното му участие в съдебното производство или за упълномощаване на представител се обуславя от характера на заболяването и протичането му. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Не следва да се разглеждат останалите релевирани в молбата твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални и материалноправни норми. Те не покриват нито едно от основанията за отмяна, а имат характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, поради което може да бъдат подлагани на преценка само в инстанционно производство, но не и в отменителното, каквото е настоящото.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Х. Ц. от гр. Р. № 11462/12.ІІІ.2009г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК на решението на Софийския апелативен съд № 189 от 25. ХІ.2008г. по гр.д. № 1027/2008г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: