2 Р Е Ш Е Н И Е № 521 София, 19 ноември 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №494 по описа за 2010 година Срещу решение по внохд.№189/2010 г. на Апелативен съд гр.В.Търново е подадена касационна жалба от подсъдимата А. Д. М. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в писмени бележки от защитник. Частните обвинители и граждански ищци,също в писмено становище, намират постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище,жалбата като неоснователна да се остави без последици. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 14.07.2010 г. постановено по внохд.№189/2010 г. на Апелативен съд гр.В.Търново е потвърдена присъда по нохд.№108/2010 г. на Окръжен съд гр.Русе. С посочената присъда подсъдимата А. Д. М. е призната за виновна на 20.06.2009 г. в гр.Русе причинила смърт на плода на С. Ш.,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия лекар,представляваща източник на повишена опасност ,като нарушила т.1.7 от Глава 19 от Наредба №32/30.12.2008 г. и т.2 от Основни трудови задължения,поради което и на основание чл.123 ал.1 НК и чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от осем месеца.На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за С. Ш. и 3000 лв. за М.Ш.,ведно със законната лихва и разноски. ПО ЖАЛБАТА на под.М.: Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са за : -неправилност на изводите по фактите особено на въззивния съд,произтичащи от грешна оценка на доказателствата по делото -отказА. доказателствени искания,за назначаване на повторна съдебно медицинска експертиза и от там неизяснени важни обстоятелства -неправилност на изводите базира на заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза,която е необоснована и съществува съмнение в нейната правилност -необсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели -липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения. Доводите са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371т.1 НПК,като са разпита само посочените от подсъдимата и защитата й свидетели,както и тези посочени от частните обвинители и граждански ищци,в подкрепа на гражданския иск,със съгласието на подсъдимата и защитата й. Заключенията на двете съдебно медицински експертизи ,след подробна защита в съдебно заседание на 29.03.2010 г. са приети от съда без възражения на страните,като съответни на чл.152 НПК достатъчни пълни и ясни и без съмнения в тяхната правилност,поради което законосъобразно в мотивите съда се позовава на тези заключения. Анализа на доказателствата, направен и от първоинстанционния и от въззивния съд е при стриктно спазване на процесуалните правила,както по събиране така и по оценка на доказателствата.В тази връзка липсват претендираните “неправилности на изводите”,напротив инстанционите съдилища са посочили ,кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Подробно са обсъдени не само показанията на разпитаните по делото свидетели, но и обясненията на подсъдимата,посочени са и съображенията поради които не е дадена вяра, на част от тези обяснения и защо. При безпротиворечиво установените по делото факти и закона е приложен правилно. Подсъдимата М. на инкриминираната дата и място, причинила смърт на плода на С. Ш.,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекар,представляваща източник на повишена опасност и по този закон е осъдена,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера наказанието,съобразили са степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на подсъдимата,определили са наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. Тук следва да се има предвид и оценката на законодателя за обществената опасност на деянието по чл.123 НК, с оглед промяната в санкционната част в сила от 6.04.2010 г.,не отчетена от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила ,а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№189/2010 г. на Апелативен съд гр.В.Търново ,с което е потвърдена присъда по нохд.№108/2010 г. на Окръжен съд гр.Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :