Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60380
гр.София, 21.06.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2490 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. И. С. срещу решение № 11986/14.09.2020 г. по гр.д. № 4118/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, с което е потвърдено решение № 90/28.06.2019 г. по т.д. № 36/2019 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, III състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ДЗИ– Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.229 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 73 452,05 лв., съставляваща изплатено от Я. И. С. на увреденото лице „Дискавъри 2003“ ООД по изп. дело № 20181110400550 по описа на ДСИ при СРС застрахователно обезщетение по сключен между ЧСИ Я. С., с рег. № 794 на КЧСИ и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ с полица № 212514224000001/21.03.2014 г., валидна от 22.03.2014 г. до 21.03.2015 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът Я. И. С., в качеството му на частен съдебен изпълнител, е бил застрахован при ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ за периода от 22.03.2014г. до 21.03.2016г. по силата на застрахователна полица № 212514224000001/21.03.2014 г. и застрахователна полица № 212515224000001/05.03.2015 г. По изп. дело № 20137940400175 ЧСИ Я. С. е издал три възлагателни постановления от 21.07.2014г., с които е възложил на С. М. и „Био Еко Тех“ ЕООД движими вещи. Постановленията са отменени като незаконосъобразни с решения на СОС, съответно от 15.10.2015 г., 20.10.2015 г. и 04.01.2016 г. След постановяване на съдебните решения С. М. и „Био Еко Тех“ ЕООД, а впоследствие „Дискавъри 2003“ ООД, на което дружество вземанията са цедирани, са поискали от ЧСИ Я. С. да върне платената по отменените възлагателни постановления продажна цена. Съдебният изпълнител е върнал част от сумата, като невъзстановената част към 23.10.2017 г. възлиза в размер на 56 184,72 лв. С решение № 339/23.10.2017 г. по гр.д. № 430/2016 г. на СОС, влязло в сила на 24.02.2018г., ЧСИ Я. С. е осъден да заплати на „Дискавъри 2003“ООД на основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД следните суми: 1/ сумата от 56 184,72 лв., от която 46 987,45 лв. представляват ДДС, възстановен по сметката на ЧСИ; 2/ мораторна лихва върху сумата 56 184,72 лв., натрупана в периода от 21.07.2014г. /датата на постановяване на отменените възлагателни постановления/ до 01.07.2016г. /датата на предявяване на иска/; 3/ сумата от 6 133,28лв. – съдебно – деловодни разноски. Решението е било постановено при участието на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника. Присъдените с решението суми са били платени на ищцовото дружество от съдебния изпълнител на 29.05.2018г. С оглед на тази фактическа установеност и релевираните оплаквания от насрещните страни, въззивният съд е приел, че първият спорен въпрос засяга действието на влязлото в сила решение по иска по чл.74, ал.1 ЗЧСИ в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна. Изложил е съображения, че на основание чл.223, ал.2 ГПК задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла, е това, което съдът е установил в мотивите на решението относно размера на подлежащите на възстановяване на купувача по отменените възлагателни постановления суми, на кого се дължат, каква част от тях е платеното ДДС, кога е поискано връщането му от съдебния изпълнител, съответно кога е получено по негова сметка, бездействал ли е съдебният изпълнител да поиска от НАП възстановяване на платеното ДДС по отменените публични продани, какъв е размерът на лихвата за забава върху подлежащата на възстановяване сума за периода 21.07.2014г.– 01.07.2016г. Според САС изводът в решението на СОС, че установените факти се подвеждат под хипотезиса на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, не е задължителен при разглеждане на спора, тъй като правните квалификации на съда нямат обвързваща сила в отношенията подпомагана – подпомагаща страна. С оглед на тези съображения е приел, че е свободен да определи дали от установеното по предходното дело бездействие на съдебния изпълнител да възстанови на правоимащия част от цената по отменените публични продани и платеното ДДС по тях е произлязла вреда, представляваща размера на невъзстановените суми, и налице ли е причинно – следствена връзка между тях.
Въззивният съд е приел, че предмет на главния иск по гр.д. № 430/2016 г. на СОС е връщане на платеното, поради отпаднало основание, а не обезщетяване на вреди от бездействието да бъде върната подлежащата на възстановяване сума. Изтъкнал е, че неполучаването на спорно вземане не е посочено от ищеца като вредоносно събитие, от което да е произлязла вреда. Връщането поради неоснователно обогатяване се фокусира върху придобитата от ответника полза, а не върху понесената от ищеца загуба, за това самото неполучаване на спорно вземане не представлява вредоносно събитие, което причинява загуба. Ето защо, като е осъдил Я. С. да плати на „Дискавъри 2003“ ООД сумата от 56 184,72лв. и независимо от дадената правна квалификация по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, съставът на СОС по гр.д. № 430/2016 г., според въззивната инстанция, не е присъдил на дружеството обезщетение за вреди от отказа на съдебния изпълнител да върне сумата, а самата сума, като подлежаща на връщане, поради отпаднало основание. С оглед на тези съображения САС е приел, че липсва състав на непозволено уреждане или застрахователно събитие, покрито от застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, съответно извършеното в изпълнение на решението изплащане на сумата 56 184,72 лв. на „Дискавъри 2003“ ООД не прави Я. С. активно легитимиран по чл.229 КЗ /отм./.
По отношение на присъдената мораторна лихва за периода 21.07.2014г. – 01.07.2016г. въззивният съд е изтъкнал, че в решението на СОС липсват мотиви относно началния момент на забавата извън тези, че връщането на главницата се дължи от отмяна на възлагателните постановления. Задължението за връщане на сумата 56 184,72лв. е възникнало след отмяна на постановленията за възлагане – след 04.01.2016г. /датата на най – късно постановеното решение за отмяна/. Неизпълнението на тези задължения е било противопоравно и вредоносно, тъй като забавата е лишила правоимащия от възможността да използва парите си. С оглед на тези съображения САС е приел, че вредата е в размер на законната лихва за периода от 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата – 29.05.2018 г. Изтъкнал е, че обезщетението за тази вреда не е било предмет на исковите претенции по гр.д. № 420/2016 г. на СОС и съответно не е било платено от ищеца в изпълнение на решението. Ищецът е погасил различно вземане – сумата 11 134,05 лв., представляваща законната лихва върху главницата 56 184,72 лв. за периода 21.07.2014г. – 01.07.2016г. Поради това и предвид приетото, че тази главница не представлява обезщетение за непозволено увреждане, респективно покрит риск по застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, САС е заключил, че с оглед акцесорния характер на вземането за законна лихва, последната също не подлежи на възстановяване по реда на чл.229 КЗ /отм./. Приел е, че този извод важи и за деловодните разноски по гр.д. № 430/2016 г. в размер 6 133,28 лв., доколкото се явяват сторени от застрахования по дело, по което не е била установена отговорността му за непозволено увреждане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?; 2/ Третото лице – помагач обвързано ли е с установителното действие на решението в отношенията си с насрещната страна и с мотивите на решението в отношенията със страната, която го е привлякла?; 3/ Какво е действието на влязлото в сила решение по иска, квалифициран като такъв по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна?; 4/ Имат ли обвързваща сила в отношенията подпомагана – подпомагаща страна правните квалификации на съда, направени въз основа на установените факти, включително тази за правното основание на предявения иск /в случая конкретно по чл.74, ал.1 ЗЧСИ/?; 5/ Кои елементи от съдържанието на мотивите на съдебното решение се ползват с установително действие и обвързваща сила в отношенията между главна и подпомагаща страна по смисъла на чл.223, ал.1 и ал.2 ГПК?; 6/ Правната квалификация на предявените искове представлява ли част от предмета на обективните предели на силата на пресъдено нещо?; 7/ Допустимо ли е да се пререшава спор, за който вече е налице влязло в сила решение, като се променя правната му квалификация и правопораждащите спорното право факти? По всички въпроси касаторът въвежда допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По първи въпрос сочи противоречие с решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос –с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 109/16.04.1985 г. на ОСГК на ВС, а по трети, четвърти, пети, шести и седми въпрос – с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 149/15.10.2019 г. по гр.д. № 60078/2016 г. на ВКС, I г.о., определение № 62/10.02.2016 г. по гр.д. № 5227/2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г. на ВКС, IV г.о. По отношение на въпроси № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с актове на Съда на Европейския съюз. Сочи и наличието на хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В своята цялост всички поставени правни въпроси касаят проблема за действието на влязлото в сила решение на основание чл.223, ал.2 ГПК между третото лице – помагач и подпомаганата страна по спора. Върху изводите на въззивната инстанция по този обобщен въпрос се основа крайното заключение относно изхода на правния спор. Следователно въпросът изпълнява основанието по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на допълнително соченото основание по чл.280 , ал.1, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС съобрази както константната практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/30.10.1975г., ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 109/16.04.1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 167/09.11.2010г. по т.д. № 1012/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 247/13.06.2012 г. по гр.д. № 525/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №106/16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017г. на ВКС, III г.о., определение № 14/15.01.2016г. по ч.гр.д. № 38/2016г. на ВКС, I г.о., определение № 851/20.11.2014г. по ч.т.д. № 2526/2014г. на ВКС, I т.о. и други, така и правната теория, че установително действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите /чл.223, ал.2 ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото обуславят изводите относно спорното право. В този смисъл на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка дали въззивният съд е съобразил относимостта на обвързващите подпомаганата страна и третото лице-помагач по спора мотиви към предявеното спорно право, следва да се допусне касационно обжалване по така прецезирания от ВКС като формулировка въпрос.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1469,04лв.
Водим от което, ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11986/14.09.2020 г. по гр.д. № 4118/2019 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Я. И. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1469,04лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.