4 Р Е Ш Е Н И Е № 229 София, 15.07.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1179/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р.Б. срещу решение №50 от 14.06.2012 г. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8 от 13.02.2012 г. по гр. дело №1500/2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на А. О. А. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е водено срещу ищеца дванадесет години за извършени престъпления по чл.116, т.9 и т.10 вр.170, ал.2 вр. чл.20 НК. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 30 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 30 000 лв. Присъденото обезщетение необосновано е завишено и не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба А. О. А., [населено място], [община], оспорва жалбата. С определение №430 от 02.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение №50 от 14.06.2012 г. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като преди да бъде прекратено наказателното производство срещу ищеца е водено в продължение на дванадесет години. Налице са действия на прокуратурата, изразяващи се в повдигнати обвинения в извършване на три престъпления, от които това по чл.116, т.9 и т.10 НК е най-тежко, за което е и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" в продължение на 40 дни. Незаконно повдигнатите обвинения срещу ищеца са дали отражение на общото му душевно и физическо състояние. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Упражнената процесуална принуда срещу ищеца е продължила много след изтичането на разумния срок за приключване на наказателното производство. По делото обаче не са събрани и доказателства за трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на всичко това и при съобразяване тежестта на обвиненията, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и да се отхвърли за сумата 15 000 лв. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно потвърждаването на първоинстанционното решение за присъдените деловодни разноски за разликата над 632.65 лв. до 1 240 лв. като адвокатско възнаграждение. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №50 от 14.06.2012 г. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8 от 13.02.2012 г. по гр. дело №1500/2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на А. О. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени деловодни разноски за разликата над 632.65 лв. до 1 240 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. О. А., [населено място], [община], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 15 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение №50 от 14.06.2012 г. по гр. дело №125/2012 г. на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.