Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 19.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2185 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 388 от 18.06.2015г.. по касационна жалба на З. З. З. е допуснато касационно обжалване на решение от 12.12.2014г. по гр.д.№ 1510/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 07.01.2013г. по гр.д.№ 259/2011 г. на Пловдивски РС, с което: 1. е признато за недействително по отношение на Л. А. К. саморъчно завещание оставено от Г. А. К. от 09.05.2008г. за разликата над ½ ид.ч. от предмета му а именно: апартамент с идентификатор 56784.530.556.1.2, находящ се в [населено място] [улица], ет.2 ведно с прилежащите му сутеренна стая от по 16 кв.м. и ½ ид.ч. от тавана – две помещения с по 16 кв.м. и ¼ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 56784.530.556.1, построена в имот 56784.530.556., 2. възстановена е запазената част на А. Г. К. и Б. Г. К. от наследството на баща им Г. Г. К. до размер от по 1/6 ид.ч. от наследството за всеки един от тях, 3. допуснато е извършване на съдебна делба на апартамента с идентификатор 56784.530.556.1.2, предмет на завещанието при квоти: за Л. К. – ½ ид.ч., за А. и Б. К. – по 1/6 ид.ч. и за З. З. – 1/6 ид.ч. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са три: 1. че съдът в нарушение на материалния закон и съдебната практика е приел, че ползващият се от завещанието не може да направи възражение за пълна трансформация за влагане на извън семейни средства в придобиването на завещания апартамент. 2.че съдът в нарушение за чл. 69 ЗС и задължителната съдебна практика е приел за неоснователно възражението за изтекла придобивна давност в полза на завещателя по отношение частта на бившата му съпруга, започнала да тече след развода им и 3. че неправилно съдът е приел, че наследството е прието по опис от Б. К. в предвидения тримесечен срок и за неправилна преценка на саморъчното завещание като универсално, а не като завет на определена вещ, при което се налага образуване на масата по чл. 31 ЗН и конкретна преценка дали и с колко е накърнена запазената част. Ответниците по касация А. и Б. К., конституирани в хода на въззивното производство на местото на ищцата Л. К., починала на 10.06.2014г. оспорват жалбата, тъй като трансформация на лични средства дадени от майката не се доказва, както и възражението за придоибвна давност, изтекла в полза на завещателя. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато по три въпроса: Първият въпрос - правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В теорията и съдебната практика при действието на СК от 1985 г. се приемаше, че искът за установяване на трансформация на лично имущество по време на брака не зависи от личната преценка на съпруга, имуществено право е и затова се наследява. /В този смисъл Р № 500/23.04.2009г. по гр.д.№ 2344/2008г. на Варненски окръжен съд, не допуснато до касация с определение № 556/18.06.2010г. по гр.д.№ 1310/2009г. І гр.о. на ВКС, Р № 119/09.08.2010г. по гр.д.№ 309/2006г. на Провадийски РС, Р № 1094/17.06.2013г. по гр.д.№ 6787/2012г. на РС-Русе./. Задължителната съдебна практика – ПП-5-72 т.8 определя като лични само конститутивните искове за определяне на по-голям дял от общото имущество поради по-голям принос или поради това, че са предоставени за отглеждане непълнолетни деца / чл. 14, ал.4 СК от 1968г. отм./ или за получаване дял от движимите вещи на другия съпруг за упражняване на професия / чл. 14, ал.5 СК от 1968г. отм/, аналогични на исковете по сега действащия чл. 29 и чл.30 СК от 2009г., защото предявяването им зависят от личната преценка на съпруга. Искът за трансформация на лични средства при придобиването на недвижим имот е различен от тези искове. Той цели да установи, че в резултат на вложените лични средства изцяло, или съответната на тях идеална част, изобщо не е станала съпружеска имуществена общност. С този иск не се изменя съществуващо положение /не е конститутивен/, а само се установяват действителните права върху придобитите по време на брака макар и възмездно вещни права, т.е. иска е установителен с предмет вещни права и като такъв може да се предяви и от наследниците на съпруга, който е имало основание да установи наличие на пълна или частична трансформация. Въпросът по настоящото дело се поставя относно възможността възражението за трансформация да се направи от лице-бонифициар по завещание. Бонифициарът по универсално завещание е универсален правоприемник и като такъв наследява завещаното му имущество като съвкупност от права и задължения. Правото да се предяви възражение за трансформация, като имуществено право е наследимо и може да бъде упражнено и от бонифициара по универсално завещание. Заветникът обаче не е универсален правоприемник. Той е кредитор на наследството и получава само това имущество, което е предмет на завета. Други права освен вещните, ако не са му изрично завещани, не са предмет на завета, поради което той не може да ги упражнява от името на завещателя. Това се отнася и за правото да се иска установяване на трансформация на лично имущество при придобиване на завещания имот. Въззивният съд, постановявайки обжалваното решение се е позовал на Р № 274/24.03.2009г. по гр.д.№ 6369/2007г. І гр.о. Предмет на това дело е бил имот, съсобствен между две семейства, бракът на едното от които е бил прекратен с развод. Съдът е приел, че двете съпружески двойки са придобили недвижимия имот при равни права на основание чл. 30, ал.2 ЗС и че единия от бившите съпрузи не може да притендира трансформация на лични средства за по-голяма квота от ½ ид.ч., т.е. в границите на придобитото от неговото семейство, защото трансформация може да се установява само между съпрузи а не между съсобственици. Казусът по настоящото дело е различен и в този смисъл позоваването на това решение от въззивния съд е било неудачно. Вторият въпрос, по който касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, е „за приложението на презумпцията в чл. 69 ЗС в отношенията между бивши съпрузи след прекратяване на брака с развод”. В ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага, т.е презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима. Обратно – ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и за другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Презумпцията не се прилага. Пример за тази хипотеза е общо придобиване на имот /вещ/, която е била СИО и след развода остава съсобствена. От това обаче не следва, че първата хипотеза не може да се реализира и между съпрузи, ако безспорно се установи промяна на намерението за своене за себе си чрез изявени правни и фактически действия, които преценени в съвкупност демонстрират поведение на собственик. Третият въпрос, по който касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е: следва ли описът съставен при приемане на наследството по опис да се съобрази при формиране на масата по чл. 31 ЗН. С т.4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС се даде разяснение, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка на иска по чл. 30 ЗН. При формиране на масата по чл. 31 ЗН следва да се съобрази кои вещи са описани. Определението обаче е охранителен акт, постановен в едностранно производство, в което не участват дори всички наследници. Закона за наследството допуска и урежда хипотеза при която не е описано цялото имущество поради пропуск или други причини – чл. 64 ЗН. Същевременно останалото неописано имущество не губи характера си на наследствено. Затова в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи не само имуществото, което е описано, а и имуществото, за което е доказано, че е принадлежало на наследодателя към момента на откриване на наследството дори да не е описано. По делото е установено следното: Г. А. К. е починал на 17.05.2011г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си А. и Б. К.. Той е бил в брак с ищцата Л. А. К. от 17.11.1968г. до юли 1974 г. и от 14.11.1974 до 28.07.1988г. И двата брака са прекратявани с развод. Дворното место, в което се намира процесния апартамент е принадлежало на майката на Г. К. – А. К., която го е придобила по наследство и делба – н.а. № 28,т.3/1957г. и решение по гр.д.№ 604/1958г. на П. народен съд. В имота била построена със строително разрешение № 468/20.08.1959г. едноетажна сграда с приземен етаж. С н.а. № 163,т.10/14.11.1977г. А. К. учредява безвъзмездно на сина си Г. К. правото на строеж за втори етаж. То е реализирано със строително разрешение № 104/06.03.1979г. Сключен е предварителен договор за групов строеж на 04.05.1979г. между Г. К. и притежателите на правото на строеж за трети и четвърти етаж. Към 10.12.1980г. строителството е реализирано /у-ние № 94-Г-249/10.12.1980г. л. 60 от делото на РС/ Окончателния договор за групов строеж по чл. 192 ал.4 ППЗНСУ е сключен и нотариално заверен на 11.12.1980г. От този момент се придобива правото на собственост върху новопостроените обекти, включително и върху процесния втори етаж. Издаден е констативен нот. акт № 80,т.!/30.01.1981г., поправен с н.а. № 185,т.3/1981г. Строителството е реализирано по време на втория брак между Г. К. и Л. К.. По делото е безспорно установено, че след втория развод в апартамента останал да живее Г. К.. Той е декларирал целия апартамент и е плащал данъци за него, а с н.а. № 83,т.І/2000г. е учредил право на ползване на брат си Д. К. върху една стая от приземния етаж без участието на бившата си съпруга. На 09.05.2008г. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал на племенника си З. З. целия апартамент. Г. К. е починал на 17.05.2011г. Завещанието е обявено на 30.05.2011г. и е вписан първи препис от него. По настоящото дело е приложена пр. № 12536/2011г. на Пловдивски РС, образувана по молба № 27318 от 06.07.2011г. на Б. К., в която изрично заявява, че приема наследството по опис. На основание определение от 22.02.2012г. по същата преписка е вписано приемането на наследството на Г. А. К. по опис, което включва целия процесен недвижим имот и изброени движими вещи. Правилно въззивният съд е приел, че апартамента е съпружеска имуществена общност, тъй като строителството е реализирано по време на брака, макар, че правото на строеж за него е прехвърлено безвъзмездно на Г. К.. Предвид отговорът на първия поставен въпрос в настоящото производство за делба между наследниците на Г. К. и бонифициара по завет З. З., последния не може да прави възражение за трансформация на вложени лични средства, дарени от майката на бившия съпруг - А. К. (Тя се е разпоредила със свой личен имот - първия етаж от сградата чрез Общинския народен съвет по глава ІІ ЗСГ с молба от нея от 18.06.1981г., за което е издаден н.а. № 183т.9/22.07.1981г. /л. 63 и 64 от делото на РС/, а строителството на сградата е приключило през 1980г. със заем от банка / показанията на св. Ч.) Определена e квота на Л. К. в размер на ½ ид.ч. Възражението за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя след втория развод е преценено за неоснователно поради не доказване на субективния елемент. Съдът се е позовал на показанията на св. Н. И., който установил посещения на Л. К. и Б. К. в спорния имот. Този свидетел обаче обяснява, че след развода Л. К. и сина Б. никога не са живяли в процесния имот, че синът е молил баща си да го пусне да живее в апартамента, но той отказал. Свидетеля обяснява, че закарал Б. и майка му когато станал пожар в апартамента пет години преди разпита - 2007г. С ТР № 4/2012г. се прие, че позоваването на придоибвна давност не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост. Ако владението е започнало след втория развод от 1988г. до 2007 г. е изтекъл изискуемият се от закона десетгодишен срок за придобиване по давност. По делото е установено, че след втория развод Г. К. останал да живее в апартамента. Целия го декларирал на свое име и плащал данъци за него. С н.а. № 83,т.І/2000г. е учредил право на ползване на брат си Д. К. върху една стая от приземния етаж без участието на бившата си съпруга. На 09.05.2008г. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал на племенника си З. З. цялото жилище. Тези действия, преценени в съвкупност сочат на намерение за своене за себе си, демонстрирано публично, включително и пред бившата му съпруга, която не е предявила иск за делба след втория развод, не е декларирала своята идеална част, не е предявила претенции тя лично да ползва имота, или да получи обезщетение. Синът Б. не е притежавал права, но дори да се приеме, че претенцията му да ползва апартамента е заявена от името на майка му и чрез нея той е искал да упражни правата й по отношение на имота, Г. К. се е противопоставил на тези намерения и не е допуснал сина си в имота. При подаване на молбата за приемане на наследството по опис Б. К. е описал като наследствен целия жилищен имот, а не ½ ид.ч. от него. Всички тези факти, преценени в съвкупност сочат на демонстрирано променено намерение за своене на имота и упражнявано владение за себе си в резултат на което частта на Л. К. след прекратяване на съпружеската имуществена общност след втория развод през 1988г. е придобита от Г. К. по давност. Затова първият предявен иск от нея да бъде признато за недействително по отношение на нея, саморъчно завещание оставено от Г. А. К. от 09.05.2008г. за разликата над ½ ид.ч. от предмета му а именно: апартамент с идентификатор 56784.530.556.1.2, находящ се в [населено място] [улица], ет.2 е неоснователен. Решението на въззивната инстанция в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което той е бил уважен противоречи на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени, като вместо това, този иск се отхвърли по отношение на конституираните на местото на Л. К. за нейната част наследници. По отношение на възражението за възстановяване на запазената част, съдът е приел, че изискването на чл. 30, ал.2 ЗН е налице, а завещанието е универсално, защото не се установява да има друго в наследството освен процесния имот. Поради това е прието за правилно, че РС не е формирал масата по чл. 31 ЗН и завещанието е намалено с по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата сина А. и Б. К.. По приложената препика № 12536/2011г. на Пловдивски РС, образувана по молба № 27318 от 06.07.2011г. на Б. К., подадена в рамките на двумесечния срок от откриване на наследството е изявена воля за приемане на наследството по опис от него и тази молба ползва и другия наследник А. К. - чл.63 ЗН. На основание определение от 22.02.2012г. по същата преписка е вписано приемането на наследството на Г. А. К. по опис, което включва целия процесен недвижим имот и изброени движими вещи. Изрично са описани движими вещи. Предвид отговора на третия поставен въпрос, наследството на Г. К. включва освен недвижимия имот, предмет на завета и движими вещи. Това налага изготвяне на масата по чл. 31 ЗС предвид заявеното възражение за възстановяване на запазената част от наследството, ако е накърнена със завета. По тези съображения решението на въззивната инстанция, в частта, с която е възстановена запазената част на А. Г. К. и Б. Г. К. от наследството на баща им Г. Г. К. до размер от по 1/6 ид.ч. от наследството за всеки един от тях и е допуснато извършване на съдебна делба на апартамента с идентификатор 56784.530.556.1.2, предмет на завещанието при квоти: за Л. К. – ½ ид.ч., за А. и Б. К. – по 1/6 ид.ч. и за З. З. – 1/6 ид.ч. е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано, поради което следва да се отмени. Поради това, че се налага формиране на масата по чл. 31 от ЗН и остойностяването й и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 12.12.2014г. по гр.д.№ 1510/2014г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л. А. К. починала на 10.06.2014г., заместена от наследниците си А. Г. К. и Б. Г. К. да се признае за недействително оставеното от Г. А. К. саморъчно завещание от 09.05.2008г. в полза на З. З. З. за разликата над ½ ид.ч. от предмета му а именно: апартамент с идентификатор 56784.530.556.1.2, находящ се в [населено място] [улица], ет.2 ведно с прилежащите му сутеренна стая от по 16 кв.м. и ½ ид.ч. от тавана – две помещения с по 16 кв.м. и ¼ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 56784.530.556.1, построена в имот 56784.530.556.1. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по иска на А. Г. К. и Б. Г. К. за възстановяване на запазената част от наследството на баща им Г. Г. К. до размер на запазената част за всеки от тях и за допускане на съдебна делба на апартамента с идентификатор 56784.530.556.1.2 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: