5 Р Е Ш Е Н И Е №.180 София,11.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1618/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 51 от 14.02.2014 г. по в.т.д.№ 1433/2013 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 962 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 171/2013 г. на Районен съд – Стара Загора, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17 641, 47 лв. като дължима по изпълнение на обществена поръчка: „Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция „Стара З.", къмпинг „Каваците", [населено място] и в почивна база „Паниците", [населено място], от които сумата 13 503, 08 лв., представляваща неизплатената част по обособена позиция № 1: Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция „Стара З.", къмпинг „Каваците", [населено място]; сумата 4 138, 39 лв., представляваща неизплатената част по изпълнение на обществената поръчка по обособена позиция № 2: Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна база „Паниците", [населено място], 6 смени /06.07.2012г. - 29.08.2012г./, за една смяна - 61 места за отдих, в т.ч. за 48 бр. деца и ученици и 13 бр. персонал, от които 4 работници - кухненски персонал, осигуряван от изпълнителя на поръчката, ведно със законната лихва от завеждането на иска – 07.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. С определение № 488 от 21.08.2015 г. по т. д. № 1618/2014 г. ВКС, ТК, IІ отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл.235, ал.2 от новия ГПК - ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска касирането му. Касаторът поддържа, че в нарушение на материалния закон – чл.79, ал.1 и чл.41, ал.2 ЗОП е ангажирана договорната му отговорност за заплащане на разходи, които са извън предмета на сключените по реда на ЗОП договори. Направено е и оплакване, че въззивният съд не е обсъдил довода му, че платените от общината суми за компонент „организация на столово хранене” /разходи за заплати, за СО, за платен отпуск, режийни разходи и др./ не са взети предвид от първоинстанционния съд и не са приспаднати от разходите, които според експертното заключение са били направени по този компонент и които са присъдени в негова тежест. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел за установено, че на основание проведена по чл. 38, т.1 ЗОП процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция „Стара З.", къмпинг „Каваците", [населено място] и почивна база „Паниците", [населено място] между страните е подписан договор № 1511/4.07.2012 г. за обособена позиция № 1 – къмпинг „Каваците” на стойност 57 523, 84 лв. и договор № 1512 от 4.07.2012 г. за обособена позиция № 2 – почивна база „Паниците” на стойност 30 972, 72 лв. По издадена от ищеца фактура № 375/19.09.2012 г. на стойност 40 270, 40 лв. ответната община извършила плащане в размер на 25 685, 01 лв., а по фактура № 376/19.09.2012 г. на стойност 10 621, 32 лв. - в размер на 6 178, 50 лв. По делото е представено писмо от 23.10.2012 г., с което кметът на [община] възразил срещу дължимостта на останалата част от фактурираните суми за заплати, осигуровки и режийни, като се позовал на писмената обосновка на ищеца за начина на образуване на предлаганата цена, въз основа на която е определен за изпълнител на обществената поръчка и залегнала в сключените с него договори. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за Обособена позиция № 1 е прието, че извършените и осчетоводени от ищеца разходи, вкл. разходи за възнаграждения и премии на наетия за изпълнение на поръчката персонал, разходи за социални осигуровки на тези лица, административни разходи, свързани с изпълнението на обществената поръчка, режийни разходи и всички други, относими към нея са в общ размер от 13 503, 08 лв., а за Обособена позиция № 2 – тези разходи са в общ размер от 4 138, 39 лв., като е възприето разпределението на относимите към обществената поръчка административни разходи, извършено от ищеца чрез разделяне на общата им стойност за 2012 г. на две (за съответното полугодие), която сума също е разделена на две - за всяка една от обособените позиции. По тези съображения въззивният съд приел, че предявеният иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД е основателен в размер общо на сумата 17 641, 47 лв., до който бил уважен от районният съд, поради което потвърдил постановеното от него решение. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването на касатора, че отказът на въззивния съд да обсъди посочените доказателства и поддържаните във връзка с тях доводи съставлява нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК. Според твърденията на ищеца в исковата му молба, претендираните суми представляват незаплатената част от направените от него разходи за „О. на столово хранене на деца, ученици и персонал”, които са включени като компонент № 2 от цената на договорените и изпълнени две обособени позиции от обществената поръчка. В същата се съдържа изрично заявление, че с извършените по сметката му на 04.12.2012 г. преводи на сумите 25 685.01 лв. за обособена позиция № 1 - къмпинг „Каваците” и в размер на 2 409.50 лв. /без ДДС/ за обособена позиция № 2 - почивна база „Паниците”, [населено място], ответната община изцяло е заплатила направените от него разходи по компонент № 1 - „Осигуряване продукти за столово хранене”, които са съответно в размер на 11 254.50 лв. /без ДДС/ по първата и в размер на 6 178, 50 лв. по втората позиция. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло иска с възражението, че след редуциране на фактурираните му от ищеца суми, с наредените от него на 04.12.2012 г. банкови преводи, на ищеца са били заплатени реално направените разходи и по двата компонента от цената, като по компонент № 2 те възлизат в размер на 14 430.51 лв. (25 685.01 лв. - 11 254.50 лв.) за обособена позиция № 1 - къмпинг „Каваците” и в размер на 3 769 лв. (6 178.50 лв. – 2 409.50 лв.) за обособена позиция № 2 -почивна база „Паниците”, [населено място]. При постановяване на въззивното решение в нарушение на чл.235, ал.1 ГПК съдът не е обсъдил релевираното от ответника възражение и не е съобразил обстоятелството, че в заплатените от него суми в размер на 25 685.01 лв. по обособена позиция № 1 и в размер на 6 178.50 лв. по обособена позиция № 2 са включени не само разходите по компонент № 1 „Осигуряване продукти за столово хранене”, но и спорните разходи по компонент № 2 „О. на столово хранене на деца, ученици и персонал”, възлизащи в размер на 14 430.51 лв. (25 685.01 лв. - 11 254.50 лв.) за обособена позиция № 1 - къмпинг „Каваците” и в размер на 3 769 лв. (6 178.50 лв. – 2 409.50 лв.) за обособена позиция № 2 - почивна база „Паниците”, [населено място]. Като не е отчел извършеното плащане по спорния компонент № 2, въззивният съд е достигнал до погрешния извод, че ответникът дължи на ищеца реално направените по този компонент разходи в размер на 13 503, 08 лв. по позиция № 1 и в размер на 4 138, 39 лв. по позиция № 2. При съпоставянето на действително направените разходи и на платените по него суми се налага извода, че ответната община е погасила изцяло задължението си към ищеца по компонент № 2 за обособена позиция № 1 и до размер на сумата 369.39 лв. по позиция № 2. Като е потвърдил првоинстанционното решение, с което предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над тази сума, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК то следва да бъде отменено в тази му част и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго от ВКС, с което предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 17 272.08 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, а в останалата му част да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на 4 650 лв., от които 3 600 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 51 от 14.02.2014 г. по в.т.д.№ 1433/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 962 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 171/2013 г. на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу [община] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 369.39 лв. до сумата 17 641, 47 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] срещу [община] с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 17 272.08 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51 от 14.02.2014 г. по в.т.д.№ 1433/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [община] разноски по делото общо в размер на сумата 4 650 /четири хиляди, шестотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: