3 Р Е Ш Е Н И Е № 553 гр. София, 15 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1623 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Г. Н. Н. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №3/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Тополовград. С определение №36 от 02.04.2012 г., постановено по НОХД №3/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Тополовград е било одобрено, сключено по реда на чл.384, ал.1 НПК, споразумение между представител на РП- гр.Тополовград и защитата на подсъдимите Н. и И. К. за осъществено при условията на съучастие на 04.07.2011 г. в [населено място] престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК (държане на акцизни стоки без бандерол на обща стойност 18171, 20 лева), като на осъдения Н. е било наложено наказание една година „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. В искането на защитата се поддържа, че в хода на воденото срещу осъдения наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като изготвения обвинителен акт не е съдържал информация за това каква е била формата на съучастие между съпроцесниците, в хода на воденото съдебно производство не са били разяснени правата на подсъдимите и осъденият е бил лишени от възможност да се защити по повдигнатото му обвинение. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Не може да бъде възприето оплакването, че внесения от прокуратурата обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.236 НПК, като в него не е посочено с кого е осъществил престъплението осъденият Н.. При внимателно запознаване с този процесуален документ се установява, че в обстоятелствената му част подробно са описани съставомерните факти, коректно е посочено обстоятелството, че двамата осъдени- Н. и К. са се намирали в автомобила, с който са превозвали инкриминираните акцизни стоки, а в диспозитива е отразено, че те са извършили престъплението в съучастие помежду си, като съизвършители. Извод за допуснато съществено нарушение на процесуални правила може да бъде направен само ако внесения обвинителен акт е до такава степен непълен или неясен, че привлеченото към наказателна отговорност лице не може да разбере естеството на обвинението и е възпрепятствана възможността му да се защити по него. Обсъжданият обвинителен акт не страда от такива пороци, като във всеки един момент осъденият Н. е бил наясно с повдигнатото му обвинение, елементите на инкриминираното деяние и е могъл да се защити по тях. Касационната инстанция сподели извода на защитата, че в съдебния протокола от 12.03.2012 г. (когато е даден хода на делото от първостепенния съд) не е отразено да са били разяснени правата на двамата подсъдими. Действително това представлява нарушение на процесуални правила, но в конкретното производство то не е съществено. Няма спор, че подсъдимият Н. е бил представляван в производството от упълномощен от него защитник- адв. Е., като видно от развитието на съдебното следствие той активно се е бранил по обвинението, подпомаган от защитника си. Ето защо не може да се приеме, че липсата на отразяване в протокола на това, че съдът му е разяснил правата или дори липсата на такова разяснение е довело до съществено засягане на правото му защита, което може да бъде формална предпоставка за възобновяване на приключилото наказателно производство. Това е така, тъй като от останалите действия на този осъден е видно, че той се е защитавал адекватно, предприел е разумно процесуално поведение и подпомагат от професионалния си защитник не е предприемал действия, които да са му навредили. Категорично не може да бъде споделена тезата, отразена в искането, че съдът е отнел възможността на Н. да се защити, като не е събирал доказателства, подкрепящи тезата на защитата. Това производство е приключило със споразумение, сключено между защитника на подсъдимия и представител на прокуратурата. Видно от съдебния протокол защитникът по изричен начин е уведомил съда, че е сключено споразумение, като е посочил, че то не противоречи на закона и морала и е помолил да бъде одобрено. Приключването на делото по реда на Глава ХХІХ НПК е изцяло по инициатива и желание на страните в производството, като те имат суверенното право да се откажат от общия ред за разглеждане на делото и да предпочетат тази диференцирана процедура. След като и защитникът и осъденият са изявили желание да приключи делото по този ред те сами са се отказали от събиране на доказателства и постановяване на присъда въз основа на тях. Ето защо е напълно неприемлива тезата, отразено в искането, че съдът е допуснал нарушение, като е лишил осъденият Н. от възможност да бъдат събрани доказателства в подкрепа на неговата теза. Напротив, осъденият сам се е лишил от тази възможност, като е сключил споразумение и е помолил същото да бъде одобрено. Не на последно място трябва да бъде отразено и това, че с това споразумение на осъденият Н. е било определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК при приложението на разпоредбата на чл.381, ал.4 НПК. След като това наказание е било отмерено е напълно неприемливо да бъде правено искане за възобновяване на делото поради нарушено право на защита на споразумелия се подсъдим. Няма спор, че приключило по глава ХХІХ НПК производство може да бъде възобновено, в случаите когато е допуснато нарушение на процедурата или е нарушен материалния закон и дори в случаите на нарушено право на защита на осъдения, но тези нарушения трябва да бъдат съществени и да са опорочили изцяло производството. Доколкото такива нарушения не бяха констатирани от касационната инстанция съдът прие, че искането е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Н. Н. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №3/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Тополовград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.