Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
София, 15 април 2009 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети
март две
хиляди
и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА
КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мариана
Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 73/2009 година.
Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Хасково против присъда № 231 от 09.12.2008 год. по внохд № 220/2008 год. по описа на Хасковския окръжен съд.
В протеста и допълнението към него са релевирани основанията за отмяна на атакувания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво само част от доказателствата оневиняващи подсъдимите, като е пропуснал да ги съпостави със събраните косвени доказателства, които опровергават защитната им позиция. В резултат на това, втората съдебна инстанция е стигнала до незаконосъобразни изводи от фактическо и правно естество и е приложил неправилно закона, като е оправдал подсъдимите по предявеното им обвинение.
Пред касационната инстанция подсъдимите Р. К. Р., П. А. Т. и В. П. Н. и упълномощените от тях защитници-адв. К. И. К. Р. , адв. Р, адв. Ф адв. Галина Т. Н. , редовно призовани, не се явяват.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 231 от 09.12.2008 год. Хасковският окръжен съд, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменил присъда № 363/01.08.2008 год. на РС-Димитровград, по нохд № 44/2008 год. и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимите Р. К. Р., П. А. Т. и В. П. Н. за невиновни в това, че на 07.12.2005 год. в с. К., обл. Хасковска, след като се сговорили предварително помежду си в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, да са отнели чужда движима вещ-парична сума в размер на 13 000 лв. от владението на П. Х. Петкова-младши специалист в кметство с. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери и е при условията на повторност за Р. К. Р. и П. А. Т., а за подс. В. Н. , макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и ги е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т.т. 3, 4 и 7-за Р. и Т. и по чл. 195, ал. 2, във вр. ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК-за В. Н.
Сочените в протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК- нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, се извеждат от твърденията, че въззивният съд е игнорирал доказателства, превратно е ценил част от тях, неправилно не е дал вяра на показанията на група свидетели, уличаващи подсъдимите в извършеното престъпление.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за основателен.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, съдебният състав е констатирал съществени противоречия в обясненията на подсъдимите по фактите свързани с предявеното им обвинение, с обясненията им по същите обстоятелства и направените от тях самопризнания, депозирани пред съдия във фазата на досъдебното производство по реда на чл. 222, ал. 1 НПК. Наличието на тези противоречия е наложило обясненията им от досъдебното производство да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК. Тези обяснения са били предмет на обсъждане в мотивите на присъдата, като тях съдът е приел за достоверни, за което изложил подробни съображения. Към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК съдът е приобщил и обясненията на Н. дадени на проведеното съдебно следствие по нохд № 1/2007 год. на РС-Димитровград, пред друг състав на съда, със същия предмет на обвинението и на Т. по нохд № 244/2007 год.
На базата на анализа на събраните и проверени писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е извел фактически и правни изводи за доказано авторство на подсъдимите в инкриминираното деяние и тяхната вина и в съответствие с това е ангажирал наказателната им отговорност.
Вместо да анализира подробно същите доказателства поотделно и в съвкупност между тях, съобразно изискването за обективен и безпристрастен анализ, въззивният съд е приел, че осъдителната присъда следва да бъде отменена и подсъдимите оправдани, тъй като присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимите. Изводът, че няма извършено престъпление от тримата подсъдими, противоречи на част от събраните данни, от доказателствените средства.
Вярна е констатацията на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 116 НПК забранява осъждането на обвиненото лице да се основава единствено на неговите признания, дадени пред съда или пред съдия във фазата на досъдебното производство. Не е вярно обаче, че липсват други уличаващи обвинението доказателства. Съдът не е отдал значимото внимание на двойствения характер на обясненията на обвиняемия/подсъдимия/ и това, че освен средство за защита, тези обяснения са и доказателствен източник относим към предмета на доказване. От една страна, на досъдебното производство всеки от обвиняемите е разказал не само за своето, но и на другите двама извършители участие в кражбата, т.е. освен самопризнания, с тези обяснения са изложени фактически данни, подкрепящи обвинението спрямо съучастниците като цяло, а от друга, са налице други доказателствени източници (свидетелски показания, протоколи за оглед), които - макар и косвено, са потвърдили участието на подсъдимите в престъпното посегателство, които съдът е следвало да съпостави преди да направи изводите си дали обвинението е доказано или не.
Като цяло, приобщените по горния ред обяснения на подсъдимите относно постигнатата предварителна уговорка за извършване на кражбата, начина на проникване в сградата на кметството и действията на всеки от подсъдимите насочени към осъществяване на желаната от тях престъпна цел са последователни, логични и непротиворечиви с останалия доказателствен материал, а именно: показания на Х. Р. пред друг съдебен състав по нохд № 244/2007 год. и показанията на същата свидетелка, дадени на досъдебното производство пред съдия /прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК/, с които заявила за проведен в края на м. декември 2005 год. разговор с подс. Райчев, при който той споделил, за извършената от него и Т. / «Пашо»/ взломна кражба на пари от кметството в с. К. от показанията на свидетеля А пред друг съдебен състав по нохд № 244/2007 год., приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т.4 НПК в същата насока-за разговор проведен с Р. , при който той разказал за извършената кражба на пари от кметството; от показанията на свидетелите П, М. С. и А. Г. Й. , които са изяснили обстоятелства, относими към предмета на доказване-за мястото, откъдето е проникнато в сградата на кметството, за произхода на откраднатите парични средства и техния размер; от проведения от съда оглед на местопроизшествието в с. К., при което процесуално-следствено действие придобил непосредствени впечатления за възможността за проникване в кметството по описания в обвинителния акт начин.
Въззивният съд превратно е тълкувал показанията на групата свидетели уличаващи подсъдимите в извършеното престъпление. И това е така защото, по делото няма никакви доказателства опровергаващи посочените по - горе показания, включително и от първоначалните обяснения на подсъдимите на досъдебното производство пред съдия, независимо от последвалата промяна в защитна им позиция, в хода на наказателното производство.
Неправилно са оценени и интерпретирани обясненията на подсъдимите за произхода на металната щанга, използвана при извършване на кражбата; за размера на откраднатата сума /според Радев-13000лв, а според Т. /; за нейното разпределение между участниците, при което съдът е приел, че тези противоречия са непримирими, водещи до съмнение, както за достоверността на тези обяснения, така и за наличието на сумата в кметството и размера отразен в обвинителния акт, без тези обяснения съдът да съпостави с обективно съществуващите факти-показанията на свид. Петкова и приложен списък, съставен ден преди кражбата на живущите в селото, дали конкретни парични суми за закупуване на дърва за огрев.
От изложеното е видно, че въззивния състав е нарушил императивната разпоредба на чл. 107, ал. 3 от НПК, задължаваща го да проверява, не само доказателствата оправдаващи подсъдимите, но и тези, които ги разобличават. Последните, в значителна част, са останали вън от дейността на съда по събиране, изследване и проверка на доказателствата.
Частичното или цялостното неоснователно игнориране, превратното тълкуване или изопачаване на доказателствата е в разрез с посочената норма и винаги накърняват процесуалните права на онази страна в процеса, която представя или ползва посочения кръг доказателства.
С оглед на всичко изложено, доводите за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като основателно, следва да бъде уважено.
Ето защо, атакуваният съдебен акт, безусловно, следва да бъде отменен, защото е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, като делото се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание, със следните указания:
- да се анализират съществуващите косвени и останалите обективно съществуващи доказателства и се изложат съображения, налице ли е между тях единство;
-направеният от Окръжния съд извод за невинността на подсъдимите-единственият възможен извод ли е;
- има ли съмнение в този извод.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 231 от 09.12.2008 год. по внохд № 220/2008 год. по описа на Хасковския окръжен съд
ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за изпълнение на дадените указания в съобразителната част на касационното решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: