РЕШЕНИЕ № 24/29.05.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 445 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв.С. Н. К. от АК-Б. като процесуален представител на П. Н. Ц. от [населено място] срещу решение № 623/29.2.2012 г, постановено по гр.дело № 764/2011 г, с което е обезсилено решение № 8589/26.11.2010 г по гр.дело № 1735/2010 г на РС Благоевград и е прекратено производството по делото. С определение № 821/16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 445/2012 г Върховният касационен съд на РБ, Първо ГО е допуснал касационно обжалване на решение № 623/29.2.2012 г, постановено по гр.дело № 764/2011 г, с което е обезсилено решение № 8589/26.11.2010 г по гр.дело № 1735/2010 г на РС Благоевград на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като е приел, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по поставените въпроси, които същевременно са решавани противоречиво от съдилищата, а именно : Допустим ли е иск по чл.124 ал.1 от ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена ; Съществува ли задължение за ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план ; В каква зависимост е вида на собственическата защита по чл.53 ал.2 от ЗКИР или чл.124 ал.1 от ГПК от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта ; Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него, който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл.53 ал.3 от ЗКИР ; Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта. Касаторът П. Н. Ц. подържа, че обжалваното решение е недопустимо, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Подържа, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, а е недопустимо предявяването на такъв по чл.53 ал.2 от ЗКИР.Твърди също, че индивидуализирането на имота по предходен план за земеразделяне не прави иска недопудстим или неоснователен на това основаниие, а поражда за съда задължение да укаже на ищеца, че следва да индивидуализира спорния имот по последния действащ план. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК бъде уважен, респ. делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация П. К. Ч. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил като процесуално недопустимо решение № 8589/26.11.2010 г по гр.дело № 1735/2010 г на РС Благоевград и е прекратил производството по делото като е приел, че предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК. От фактическа страна по делото е установено следното, че на 9.4.2003 г Г. П. Ч. е продала на П. Н. Ц. недвижим имот, придобит по давност, представляващ дворно място с обща площ от 600 кв.м в землището на [населено място],[жк], заснето с № ... по плана за земеразделяне при граници : път, а от три страни земеделски имоти, ведно с построената в горния имот паянтова жилищна сграда, за което е оформен нотариален акт № ..., т...., рег.№..., дело № ..../.... г на нотариус И. К. и нотариален акт за поправка на нотариален акт №..., т...., рег.№ ...., дело №..../..... г. На 10.4.2009 г П. К. Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение на поземлен имот с трайно предназначение „урбанизирана”, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване” с идентификатор ..... с площ от 1889 кв.м по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД...... г на изпълнителния директор на АК, с административен адрес на имота : [населено място], м.”Под черквата”, при граници : имот №......, имот №..... и имот №..... и на сграда с предназначение „друг вид сграда за обитаване” с идентификатор ......, на един етаж с площ от 124 кв.м по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД.... от ....... г на изп.директор на Агенция по кадастъра-Б.. С влязло в сила на 29.11.2006 г решение е уважен предявения от П. Ч. срещу П. П. иск по чл.33 ал.2 от ЗС като на ищеца е дадено правото на изкупи ½ ид.част от продадения имот за сумата 2000 лв.С решението си ВКС е приел, че се касае за имот, придобит при условията на съпружеска имуществена общност, от който след смъртта на съпруга през 1976 и при действието на чл.14 ал.7 изр.2 от СК от 1968 г /отм/ преживялата съпруга Г. Ч. получава ½ ид.част, а частта на преживелия съпруг се разпределя между децата му по равно или по 1/6 за всяко от трите деца, един от които е ответникът П. Ч..При наличието на съсобственост възникнала по описания начин майката Г. Ч. е била длъжна да покани останалите съсобственици да изкупят продаваната от нея част от имота, а именно ½ ид.част. На 6.7.2010 г П. Ч. е продал на Х. Й. М. имот от 1889 кв.м, ведно с намиращата се в него сграда, за което е оформен нотариален акт №...., т....., рег.№ ...., дело № ..../..... г. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза придобития от ищеца имот от 600 кв.м, заснет с № ... по плана за земеразделяне представлява част от поземлен имот с идентификатор №.... по КК на [населено място], при граници и съседи имот № ...., имот №..... и имот № ......, ведно с едноетажната жилищна сграда. Спорният имот, придобит от ищеца чрез покупко-продажба е индивидуализиран с план за земеразделяне като имот с пл.№... и чрез комбинирана скица, изготвена от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено местоположението му по кадастралната карта на [населено място], като част от друг по-голям имот от 1889 кв.м, правото на собственост върху което според нотариален акт № ..., т...., рег.№...., дело №.... от .... г принадлежи на ответника. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че тези въпроси са поставени именно с оглед на горната специфична хипотеза, при която претендирания от ищеца имот не е нанесен в кадастралната карта, но не поради непълнота или грешка.В случая спорният имот фигурира върху съществуващата карта като част от друг по-голям имот с конкретно посочен идентификатор.Поради това единствения начин за индивидуализирането му е по стария план –този за земеразделяне, по който е съществувал като самостоятелна единица, каквато по кадастралната карта вече не е. Следователно искът по чл.124 ал.1 от ГПК за имот, индивидуализиран с план за земеразделяне, който към датата на предявяването му се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план е допустим. По същите съображения е допустим и иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта. Описаният в исковата молба имот съдържа необходимата индивидуализация по местонахождение, граници, № на имота, съобразно плана за земеразделяне.В този смисъл за ищеца не е съществувало задължение да описва имота по последния действащ план, тъй като това е и невъзможно- по този план имот не е обособен като самостоятелна единица. Освен това отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред, тъй като кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в нея, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. Въпросът в каква зависимост е вида на собственическата защита по чл.53 ал.2 от ЗКИР от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта е неотносим към настоящия правен спор, тъй като се в разглеждания случай не се касае за спор за материално право по чл.53 ал.2 от ЗКИР.Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК.Независимо, че въпросът няма отношение към спора, отговор на същия е даден със задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 407 от 25.6.2012 г на ВКС по гр.дело № 1192/2010 г на ВКС, Първо ГО, с което е прието, че при уважаване на иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР ищецът може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административната процедура по отстраняване на грешката в кадастралната основа и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план. С оглед на горните разрешения на така поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение, с което е прието, че предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на решение по същество. По изложените съображения съставът на Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 623/29.2.2012 г, постановено по гр.дело № 764/2011 г на Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.