Р Е Ш Е Н И Е № 52 [населено място], 22.06.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №2324 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА. Образувано е по предявен от И. И. И. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 27.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело №93028/2016г. по описа на Арбитражен съд София при Сдружение за правна помощ и медиация,с което е осъден да заплати в полза на дружеството сумата 1944,50 евро,представляваща компенсаторна неустойка по договор за посредничество с купувач от 12.06.2015г.,ведно с направените в арбитражното производство разноски. Ищецът се позовава на основанията за отмяна по т.т.2,3/отм./,4 и 6 на чл.47 ЗМТА.Твърди, че не е встъпвал в никакви договорни правоотношения с ответника; не е сключвал договор с включено в него арбитражно споразумение; спорът не подлежи на разрешаване от арбитраж; решението противоречи на обществения ред; не е бил уведомяван за арбитражното производство; арбитражното производство не е съобразено с разпоредбите на ЗМТА /при липса на арбитражно споразумение/. Претендира се отмяна на арбитражното решение,а евентуално /в случай,че е налице някое от основанията на чл.47 т.т.4 или 6 ЗМТА/ делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане; обезсилване на издадения от СГС изпълнителен лист и присъждане на разноските за това производство. Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор и в съдебно заседание е оспорил исковата молба с твърдения за нейната недопустимост /като подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/ и неоснователност по съображения за наличие на сключен между страните писмен договор с включено в него арбитражно споразумение; за съобразяване на проведената от арбитражния съд процедура по призоваване и връчване на съобщения в съответствие със ЗМТА и Правилника на арбитражния съд – с прилагане на разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА и чл.12 ал.ал.1,2 и 3 от правилника след извършено старателно издирване на ищеца на посочения от него в договора и единствен известен като постоянен и настоящ адрес.Иска се молбата за отмяна да бъде отхвърлена,като се претендира юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Производството по арбитражно дело №93028/2015г. е образувано на по подадена на 18.09.2015г. искова молба на [фирма] срещу И. И. И.. В исковата молба е направено твърдение за наличие на сключен между страните на 12.06.2015г. договор за посредничество с купувач,по силата на който дружеството се задължило да посредничи при придобиването на имот от страна на И. срещу възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на имота. Поради изпълнение от страна на посредника на поетото от него задължение и липса на такова от страна на физическото лице, при осъществена покупка на предложен на последния недвижим имот, дружеството е поискало присъждането на договорната неустойка за неизпълнението. Позовало се е на арбитражна клауза,включена в чл.11 от договора,с която е предвидено всички спорове относно договора да се отнасят пред АС при Сдружение „Правна помощ и медиация“. С арбитражното решение искът на дружеството е уважен. С определение от 06.01.17г. съставът на ВКС,ТК е приел исковата молба за редовна и допустима,като подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Преди да бъдат разгледани по съществото наведените в нея основания за отмяна следва да бъде извършена служебно дължима проверка за валидност на арбитражното решение. Към момента на приключване на устните състезания по делото са налице законодателни промени,които следва да бъдат съобразени при произнасянето с настоящия акт. Със ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/24.01.2017г. е допълнена разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни. Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване. Доколкото към момента на влизането в сила на ЗИД на ГПК са налице висящи съдебни производства за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове и, предвид съображенията в т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражни спорове, посочените изменителни норми /действащи занапред/ следва да бъдат съобразени и приложени , съобразно целта на закона и волята на законодателя.Това означава,че при поискана отмяна на арбитражно решение,което е постановено по спор с потребител,определен към момента от законодателя като неарбитрируем и следователно – явяващо се нищожно,съобразно посочените нормативни изменения, невалидността на арбитражното решение следва да бъде констатирана в производството пред ВКС и прогласена със съдебното решение. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. В настоящия случай ищецът И. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за предоставяне на услуга – посредничество при закупуването на недвижим имот,за който няма данни да е сключен за задоволяване на търговски или професионални потребности. Спорът между него и ответника [фирма] е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА /нова/. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 1999,88 лв. ,от които 1700 лв. платено адвокатско възнаграждение и 299,88 лв. държавна такса. По изложените съображения ВКС ТК състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 27.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело №93028/2016г. по описа на Арбитражен съд София при Сдружение за правна помощ и медиация. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на И. И. И. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място][жк]бл.... вх.... ет.. ап... сумата 1999,88 лв. разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.