Р Е Ш Е Н И Е №. 208 София, 02.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 364/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. К. и Ц. К. К. срещу въззивно решение № 925 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 410/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено изцяло решение от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 3737/2006 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от касаторите срещу Г. фонд /ГФ/ като предпочитан ответник иск за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им, починал при ПТП на 07.11.2001 г. и вместо него е постановено друго, с което искът срещу ГФ е отхвърлен и уважен предявения при условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия делинквент М. М. в размер на по 15 000 лв. за всяка от тях. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Касаторите поддържат, че при преценката за допустимост на предявените искове въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на застраховане, а не тези, действащи към момента на настъпване на събитието Закон за застраховането (отм.), в който не се съдържат предварителни условия за завеждане на иск срещу Г. фонд. Освен това изводът за съществуването на валиден застрахователен договор, изключващ отговорността на Г. фонд според касаторите е изграден въз основа на записванията в констативния протокол за процесното ПТП, без да е съобразен факта, че същият е съставен преди да бъде издадена Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства. Ответникът по касация Г. фонд не е изразил становище по жалбата. С определение № 594 от 06.08.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса съставлява ли процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу Г. фонд предвидената в чл.288, ал.11 от Кодекса на застраховането административна процедура, предявен за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило при действието на отменения Закон за застраховането. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отмени изцяло първоинстанционното решение и отхвърли предявените срещу предпочитания ответник искове, въззивният съд приел, че ищците са поискали от Г. фонд обезщетение едва след завеждане на исковете. Приложимото към настъпилото през 2001 г. ПТП материално право бил ЗЗ (отм.) – чл.88,т.1, б.”б”, но относима към предпоставките за упражняване на иск срещу Фонда според съда била разпоредбата на чл.288, ал.11 КЗ, тъй като се касаело до процесуална норма, която има незабавно приложение. На 06.08.2008 г. ответният фонд отказал да заплати на ищците обезщетение по съображения за изтекла давност. Изложени са съображения, че за периода от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2006 г. до отговора на този ответник исковете са били недопустими и не са породили правни последици – не са спрели теченето на давностния срок, а към датата на отговора 5-годишната давност вече е била изтекла. Освен това се позовал и на сключена от виновния водач задължителна застраховка ”ГО”, валидна до 2001 г., удостоверена в съставния от органите на КАТ констативен протокол, който според съда в тази му част имал характера на официален документ и това обстоятелство изключвало отговорността на ответния Г. фонд. Поради сбъдването на вътрешното процесуално условие, въззивният съд разгледал предявения като евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач на лекия автомобил, който е блъснал починалия при настъпилото ПТП наследодател на ищците. Въз основа на неоспореното заключение на САТЕ и съставените Протокол за местопроизшествие и скица към него съдът приел, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като е нарушил забраната на знак В2 „забранено влизането на пътни превозни средства”. Според заключението на изслушаната СМЕ пострадалият пешеходец е починал в резултат на процесното ПТП, въз основа на което е направен извод, че е доказан фактическия състав на непозволеното увреждане, уреден в чл.45 ЗЗД, поради което ангажирал отговорността на водача за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния баща, определено в размер на по 15 000 лв. в съответствие с постановките на ППВС № 4/68 г. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу предпочитания ответник Г. фонд е незаконосъобразно. По поставения въпрос по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е постановено определение № 240 от 31.03.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 223/2011 г., ТК, І т.о., поради което се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Със същото е прието, че релевантен за приложимия закон по отношение на отговорността на Г. фонд, е моментът на настъпване на ПТП като застрахователно събитие, а оттук и релевантността на наличието/липсата на застраховка към този момент, въз основа на което е направено разграничението, че предвидената административна процедура по чл.88, ал.5 от отменения Закон за застраховането, но в сила към процесното ПТП, не съставлява процесуална предпоставка за предявяването на иска срещу Г. фонд за разлика от сега действащата уредба - чл.288, ал.11 КЗ. Настоящият състав изцяло се присъединява към застъпеното становище, че разпоредбата на чл. 288, ал.11 КЗ, установяваща процесуални предпоставки за предявяване на искове срещу Г. фонд не се прилага по отношение на субективни права, възникнали преди влизането й в сила на 01.01.2006 г. Кодексът е неприложим към настоящият материалноправен спор, тъй като пътното произшествие е настъпило през 2001 г. - по време на действието на ЗЗ (отм.). По същество на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира за неправилен изводът на въззивния съд за недопустимост на исковете на касаторите към момента на предявяването им срещу предпочитания ответник Г. фонд, което е обусловило и втория погрешен извод, че поради неизпълнена в срок административна процедура по чл.288, ал.9 КЗ, претендираните с тях вземания след отстраняване на процесуалните пречки за предявяването им по съдебен ред, следва да се считат за погасени по давност. Видно от данните по делото, смъртта на наследодателя на ищците е в причинна връзка с ПТП, което е настъпило на 01.11.2001 г. Исковата молба е подадена на 06.11.2006 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Исковете са били допустими към този момент, тъй като съгласно действащата към настъпването на ПТП нормативна уредба – чл.88, ал.5 ЗЗ (отм.) провеждането на административна процедура пред Г. фонд не въведена като процесуална предпоставка за упражняване на правата на пострадалите, а има значение единствено по отношение дължимостта на лихви и разноски в съдебното производство. Незаконосъобразно въззивният съд освен това е приел, че е обвързан от материалната доказателствена сила на Констативния протокол по отношение на посочената в него застрахователна полица за застраховка на лекия автомобил по риска „Гражданска отговорност” в [фирма]. Вярно е, че в тази му част същият има характера на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.143 от отменения ГПК, по реда на който е разгледан спора. При посочена като дата на издаване на застрахователната полица - 01.01.2001 г., но със срок на валидност до 2001 г., при липсата на изрично оспорване на Протокола от страна на Г. фонд и открито по този повод производство по чл.154 ГПК (отм.), настоящият състав намира за незаконосъобразен направеният от въззивния съд извод, че констативният протокол удостоверява наличието на застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, валидна към настъпилото на 07.11.2001 г. пътно – транспортно произшествие. Изложеното позволява да се приеме, че са налице предпоставките по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.) за ангажиране на отговорността на фонда, което налага на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените от касаторите искове срещу Г. фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на предявяване на иска – 06.11.2006 г. до окончателното им изплащане. Разноски по делото не се следват на касаторите по аргумент от чл.88, ал.5 ЗЗ (отм.). Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 925 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 410/2010 г. на Софийски апелативен съд, с която е отменено решение от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 7373/2006 г. на СГС, с което са уважени исковете на Ц. К. К. и А. К. К. срещу Г. фонд и вместо това са уважени предявените при условие на евентуалност искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу М. И. М., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд със седалище [населено място] да заплати на основание чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ (отм.) на Ц. К. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на А. К. К., [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”А”, ет.2 обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., претърпени от смъртта на наследодателя им К. М. Я., настъпила при ПТП на 07.11.2001 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 06.11.2006 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ц. К. К. и А. К. К. при условията на евентуалност искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу М. И. М.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: