21 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50032 гр. София, 07.03.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2346 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Г. К. А. чрез адв. П. М. обжалва решение № 251 от 26.04.2021 г. по т.д. 24/21 г., САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 260056 от 28.09.2020 г. по т.д. 4096/16 г., СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от Г. К. А. срещу „Инвестбанк“ АД, „Национален център за дизайн и реклама“ („НЦДР“) ЕООД, „Екип 7-09“ ООД, „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД, искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал.1 пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Екип 7 09“ ООД от 25.03.2010 г., с който Г. А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла от „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие със закона и добрите нрави, иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да върне полученото по договора от 25.03.2010 г., като бъде осъден ответникът да върне дружествените дялове, предмет на договора за прехвърляне и иск за прогласяване за нищожен на апорт, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД, в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица], като неоснователни и недоказани. Излага съображения по отношение на твърдените факти в исковата молба и в допълнителната искова молба, с основни твърдения, че „Инвестбанк“ АД чрез свързани лица е внесла съмнение в добросъвестността на търговците при осъществяване на сделките, които се атакуват от страна на ищеца, като неправомерно е придобила собствеността върху посочените недвижими имоти и се е обогатила неоснователно за сметка на съдружниците на „Екип 7 09“ ООД и на „Макси продис“ ЕООД. Твърди, че не е налице обсъждане на всички твърдени от него факти и доказателства, конкретно относно свързаността на лицата, както и притежаването на собствеността върху имотите от 2014 г. до 18.5.2016 г. от „Инвестмънт пропъртис“ ЕООД. Излага подробни съображения относно преминаването на притежаваното право на собственост от Г. А. чрез транслативни способи до „Инвестбанк“ АД. Сочи многобройни факти и доказателства като подробно акцентира върху свързаността на лицата, притежаващи дял от капитала на дружествата, придобили недвижимите имоти, притежавани от „Екип 7 09“ ООД, както и върху поетото задължение от „Макс продис“ ООД да оттегли молбата си за откриване на производство в несъстоятелност, която е подал. Липсвали мотиви по отношение неприетите твърдения на молителя. Счита, че е доказал всички твърдения в процеса и необосновано съдът бил отхвърлил исковете. Подробно акцентира върху престацията, която „НЦДР“ ЕООД следвало да осъществи на основание сключения договор между „Екип 7 09“ ООД и „НЦДР“ ЕООД, чрез поемане на задължения за погасяване дълговете на „Макс продис“ ЕООД към „Инвестбанк“ АД на основание три договора за банков кредит. Прави извод, че „НЦДР“ ЕООД си е послужило с търговска измама и е осъществило заобикаляне на закона и противоречие с добрите търговски нрави. Крайният извод на касатора е, че всички сделки, подробно описани в процеса, рефлектират върху правната сфера на съдружниците на „Екип 7 09“ ООД, конкретно върху неговата имуществена сфера. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички доказателства и установимите от тях факти, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. С подробно изложените факти в касационната жалба по същество касаторът излага съображения за необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Като основание за отмяна сочи и нарушение на закона, на императивни правни норми относно действителността на правните сделки и осъществяването им в противоречие с тези норми – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Моли да се отмени решението. Ответникът по касационната жалба „Инвестбанк“ АД чрез адв. Й. Д. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че ищецът Г. А. не е легитимиран да предяви исковете, поради липса на правен интерес. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. На останалите ответници по касационната жалба са изпратени преписи от касационната жалба, но не са подали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че са предявени и разгледани от първоинстанционния съд, искове за прогласяване нищожност на договор прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Екип 7-09“ ООД от 25.03.2010 г., с който ищецът Г. А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла на „Национален център по дизайн и реклама“ ЕООД (НЦДР), като при условията на обективно съединение на искове са разгледани искове правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (липса на съгласие), чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД (противоречие на закона) и чл. 26, ал. 1 пр. 2 (заобикаляне на закона), чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави) за прогласяване нищожност, както и съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да върне дружествените дялове, предмет на така посочения нищожен договор за прехвърляне на дялове, както и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на апорт на недвижим имот, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ЕООД в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица]. За да разреши спора между страните, с оглед така предявените искове, въззивният съд е приел за установени следните факти: съгласно представен дружествен договор от 17.08.2009 г., Г. К. А. е съдружник в „Екип 7-09“ ООД от момента на учредяването му на 17.08.2009 г. и е направил непарична вноска, а именно притежаваните от него Ѕ идеална част от дворното място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], цялото с площ 2 198,50 кв.м., съставляващо УПИ X., чиято оценка е 170 300 лв. Прието е, че „Макс Продис“ ЕООД - съучредител на дружеството „Екип 7-09“ ООД, също е извършил апорт в капитала на новоучреденото дружество на подробно описаните имоти, машини и съоръжения, като общата стойност на непаричната вноска е 2 917 800 лв. Третият съучредител - ,,Макс инвестмънт“ ЕООД е направил непарична вноска, а именно описаното дворно място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], сега [улица], представляващо УПИ-XI, отреден от кв.1 по плана на [населено място], местн. „Военна рампа – изток“, с площ на целия имот 2 826 кв.м., заедно с построената в него двуетажна сграда - цех, подробно описан в молбата като стойността на непаричната вноска е 2 010 000 лв. Прието е, че четвъртият учредител - М. А. А. Д. също е направил непарична вноска, описания поземлен имот № 845 на стойност 310 500 лв., като непарична вноска на стойност 452 100 лв. чрез апорт на описаните офис, апартамент и гараж е направил и съдружникът С. Махсин Д. - съучредител, а именно притежаваните от него Ѕ идеална част от дворното място, находящо се в [населено място], район Сердика, [улица], цялото с площ 2 198,50 кв.м., съставляващо УПИ-X., чиято оценка е 170 300 лв. Прието е за установено сключване на договор от 25.03.2010 г., с който ищецът Г. К. А. прехвърля на „НЦДР“ ЕООД, на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ, 17 030 дяла, на стойност 170 300 лв от капитала на „Екип 7-09“ ЕООД, като вместо да заплати продажната цена срещу така прехвърлените му дружествени дялове, „НЦДР“ ЕООД, като приобритател на дружествените дялове, е поел задължение да подпише договор с „Инвестбанк“ АД, като замести в дълг дружеството „Макс продис“ ЕООД по три договори за банков кредит от 19.01.2007 г, 18.12.2007 г и договор № 003-045/19.01.2007 г. Наред с това е прието, че и другите съучредители „Макс инвестмънт“ ЕООД, „Макс продис“ ЕООД, С. Махсин Д., М. А. А. Д. са продали дружествените си дялове от капитала на „Екип 7-09“ ООД с нотариална заверка на подписите на същия купувач „НЦДР“ ЕООД. Прието е, че „Макс Продис“ ЕООД е кредитополучател по договори за банкови кредити от 19.01.2007 г., 18.12.2007 г. и договор № 003-045/19.01.2007 г., изменени с множество анекси, като са установени размерите на задълженията. Установено е също, че е сключен между банката и същия длъжник „Макс Продис“ ЕООД договор за банков кредит, кредитна линия, с лимит 300 000 лв за срок 26.09.2008 г. Освен това са установени задълженията по договор за кредит от 18.12.2007 г. Установено е от въззивния съд сключването на договор за заместване в дълг от 25.03.2010 г., сключен между ТБ „Инвестбанк“ АД, „НЦДР“ ЕООД като поемател на дълга и „Макс продис“ ЕООД, като кредитополучател, „Екип 7-09“ ЕООД и М. А. А. Д. като собственици на ипотекирани имоти, като е прието, че банката е отпуснала на „Макс продис“ ЕООД кредити, на основание три договора, които са обезпечени с особени залози и ипотеки. С договора „НЦДР“ ЕООД е поел задължението да замести изцяло в дълг кредитополучателя, като „Макс продис“ ЕООД се е освободил от задължението си. Уговорено било и преструктуриране на задълженията по договорите за банков кредит, като е отбелязано, че всички ипотеки и обезпечения остават в сила. Въззивният съд е приел, че по договор от 25.03.2010 г., сключен между ТБ „Инвестбанк“ АД, „НЦДР“ ЕООД, като поемател на дълга, дружеството „Макс продис“ ЕООД като кредитополучател, „Екип 7-09“ ООД, като втори поемател на дълга, М. А. А. Д. и Р. Г. И. като собственици на ипотекирани имоти, като са били посочили, че банката е отпусната на кредитополучателя по описаните три договора за кредит сумите, които са посочени в б. „в“, обезпечени с особени залози и договорни ипотеки, учредени с описаните три нотариални акта на нотариус И. Н., са се уговорили на основание чл. 102 от ЗЗД, „Екип 7 09“ ООД да замести изцяло в дълг „НЦДР“ ЕООД като от датата на влизане в сила на договора, последният се освобождава от задълженията си. Уговорено било описаното преструктуриране на кредитите, както и че е изразено съгласие от учредителите всички ипотеки и обезпечения да се запазят. Прието е, че съгласно протокол, подписан между „Инвестбанк“ АД и „Макс продис“ ЕООД, „Макс продис“ ЕООД е поел задължение да оттегли подадената от него молба за откриване по отношение на него производство по несъстоятелност. ТБ „Инвестбанк“ АД била отправила нотариална покана, за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми, поради забава за изпълнение на задълженията по договори за банков кредит по две вноски за главница и лихви. Прието е, че няма данни да е връчена нотариалната покана до „Макс продис“ ЕООД и М. Д.. Също така е установено, че съгласно договор от 19.05.2011 г., оформен с нотариален акт № 9, том II, рег. 6309/ н.д. 193/11 г., от 19.05.2011 г. , сключен между ТБ “Инвестбанк“ АД и “Екип 7-09“ ООД, е уговорено осъществяване на даване вместо изпълнение, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, като е прието, че банката е кредитор на дружеството по описания договор за заместване в дълг и са уговорили прехвърляне правото на собственост вместо изпълнение на паричен дълг на описаните имоти на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, 1/ - дворно място, находящо се в София, [улица] кв.м, УПИ X., кв. 1 м. НИЗ Военна рампа“ – Изток, заедно с построените в мястото постройки, представляващи ремонтно – механичен цех на два етажа с площ от 624 кв.м, компресорна сграда с площ 154 кв.м, преустроени в цех за козметични продукти, като изрично било посочено , че данъчната оценка е 24 506,70 лв, за земя и 1 013 462,20 лв за сградите, имотът се прехвърля за частично погасяване на задължение по договора за заместване в дълг в размер на 162 678 лв, 2 – дворно място, София, [улица] кв.м., УПИ XI, кв. 1, по плана на София , м. Военна рампа – изток“ заедно с построената двуетжна сграда – цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода с площ 950 кв.м и РЗП 2850 кв. С втори нотариален акт от 2.12.2011 г., ТБ „Инвестбанк“ и „Екип 7 09“ ООД договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, вместо изпълнение на паричен дълг, съгласно който се прехвърлят офис 1, [улица], описан с данъчна оценка от 228 403,50 лв за сумата от 175 791,96 лв, без ДДС срещу вземане в този размер по договора за заместване в дълг, апартамент 1, „Отечество“ № 25, район Красно село, подробно описан с данъчна оценка 112 403,60 лв, се прехвърлят за сумата 100 118,94 лв без ДС, с която било погасено задължение по договор за заместване в дълг гараж № 4, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място] в сградата на [улица] данъчна оценка 11 979,20 лв е уговорено, че се прехвърля за сумата от 5 889,10 лв, с която било погасено задължение по договора з заместване в дълг или общо с прехвърлените три имота се погасявали частично парични задължения от 281 800 лв. Прието е, че върху имотите имало учредена ипотека от „Макс продис“ ЕООД , съгласно нот. акт № 17 том I, рег. 676, дело 15/2007 г. Прието е, че е представен договор за залог на дялове от 29.05.2015 г. , с който бил учреден такъв в полза на банката от „Калпертън лимитид“, дружество, регистрирано в Хонконг, което било посочено, че е придобило дялове от капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ЕООД по описаните три договора за продажба от 16.12.2013 г., 04.02.2014 г, 25.06.2014 г., като били представени протоколи от заседания на НС и УС на банката за сключване на тези договори за продажба. От представените в процеса оценки на непарични вноски от процесните описани активи от 2009 г, както и справки от ТР, дружествен договор на „Инвестмънт пропъртис“ АД от 25.06.2014 г., в който чрез непарична вноска в капитала, за която е представена оценка били включени и процесните имоти, както и заключения на вещи лица към АВ за оценка на непаричните вноски. С договор за продажба от 31.05.2016 г. „Инвестмънт пропъртис“ ООД продава на „Инвестбанк“ АД, оформен с нотариален акт № 156 т. 1, рег. 5434 дело 124/16 г, том II, имоти, на [улица], [улица] А, в.з. Б., [улица], и [улица], кв. Лозенец. С договор за продажба от 18.5.2016 г., оформен с нотариален акт 143 т. 1 рег. 5032 дело 114/16 г., от 18.5.2016 г. „Инвестмънт пропъртис“ ООД продава на „Инвестбанк“ АД описаните имоти, които са на [улица], в сграда в Люлин, к.к. Младост и т. 39, стр. 100 от нотариалния акт – дворно място, София , [улица],16 лв. Прието е, че в молбата за откриване на производство по несъстоятелност „Макс продис“ ЕООД бил посочил, че с нотариална покана , получена на 04.01.2010 г. „Инвестбанк“ АД бил обявил кредит за предварително изискуем. Съгласно договора № 003-045/19.01.2007 г. за банков кредит на „Макс Продис“ ЕООД била предоставена кредитна линия с кредитен лимит от 2 650 000 лв, за оборотни средства, за срок 12 месеца съгласно чл. 22 от договора или до 19.01.2008 г., когато кредитът следва да бъде издължен еднократно. Уговорено е в чл. 9, че за обезпечение на кредита се учредяват договорни ипотеки върху офис №1, апартамент №1, гараж, находящи се на [улица], както и върху апартамент №15, находящ се в[жк] . Кредитополучателят бил приел да заплаща на 26 - то число от месеца фиксирана лихва от 7,50 % съгласно чл. 14 от договора, а по чл. 14, ал. 2 е уговорено, че при забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие, а при нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент съгласно чл. 17 от договора. С анекс № 1 от 13.06.2007 г. бил предоставен допълнителен кредитен ресурс в размер на 768 000 лв., като е уговорен и допълнителен залог, а за допълнителния кредитен лимит е уговорен срок от 36 месеца за издължаване в чл. 22/2/. Изменен бил и чл. 14 относно лихвите, както и чл. 18, като е уговорено в чл. 21, че при неплащане на което и да е задължение по анекса и при неизпълнение на което и да било задължение по договора, вземанията стават предсрочно изискуеми. Съгласно Анекс № 3 от 18.01,2008 г. крайният срок за издължаване на кредита бил променен до 26.01.2009 г. Договорена била комисиона за управление от 0,5% еднократно върху размера на дълга по кредита. Съгласно Анекс № 5 от 01.09.2008г. е удължен срокът на кредита до 26.03.2009 г., а съгласно Анекс № 7 от 26.03.2009г. е удължен срокът на кредита до 26.06.2009 г. Договорено е дължимите лихви (при ГЛП от 7,5%) за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г. да се платят еднократно на 26.06.2009 г. без капитализиране. Допълнително била представена справка от централния депозитар на акционерите на „Инвестбанк“ АД, протокол от ОС на банката от 10.12.2015., решение на едноличния собственик на капитала на „Националния център за дизайн и реклама“ ЕООД за смяна на управителя от 06.06.2011г, ведно със заявление Г1 за вписване, декларации от новия управител; Устав на „Терис къмпани“ АД, протокол от 19.05.2017г. от заседание на СД на „Терис къмпани“ АД, протокол от заседание на СВ на „Винком“ АД от 25.01.2017 г., протокол от извънредно ОС на акционерите на „Черноморско злато“ АД от 15.10.2015г. и заявление А5 за вписване на промени до ТР по партидата на това дружество, удостоверение за регистриран представител на „Терис ентърпрайзис Корп.“, дружество със седалище в Б., както и удостоверение за учредяването му и дружествен договор. Възприето е заключение на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П. Д., съгласно което няма промяна в лихвените условия след преструктурирането на задълженията по договор за заместване в дълг от 25.03.2010 г., в сравнение с първоначалното задължение по договорите за банков кредит в евро. Също така е изслушана СТЕ от вещото лице Й. Н., с което е дадена оценка на осемте имота. Според заключението, оспорено и от двете страни, пазарните стойности на имотите са определени по сравнителен метод, а именно-методът на пазарните аналози. В допълнително заключение, вещото лице отново е дало оценка на осемте имоти, като е уточнило, че разликата в стойностите е в това, че за период от 2 години са отразени промените в цените. Същото отново е оспорено от страните. По делото е изслушана повторно СТЕ от вещото лице Б. Т., изготвено при използване на втори метод на амортизираната възстановителна стойност при определяне на пазарните цени на имотите. Уточнил е, че използваният метод се базира на определяне на преки и непреки разходи за заместване на идентичен обект с отчитане на различните видове изхабяване. Според вещото лице общата пазарна стойност на всички имоти към 2009г. възлиза на 5 172 128 лева. Заключението се кредитира от съда като дадено обективно и безпристрастно. Обобщен е извод, че предявените искове за установяване недействителността на процесния договор от 25.03.2010г., с който Г. А. прехвърля на „НЦДР“ ЕООД, на основание чл. 129 ТЗ притежаваните от него 17 030 дружествени дяла в „Екип 7-09“ ООД , като вместо да заплати продажната цена, приобретателят се задължава да подпише с ТБ „Инвестбанк“ АД договор, с който да замести „Макс Продис“ ЕООД в дълг, произтичащ от сключените с банката банкови кредити, съответно от 19.01.2007г„ 18.12.2007г. и договор №003-045/19.01.2007г., са неоснователни. Установено е сключването на договор за особен залог на дялове от 29.05.2015 г., с който е учреден такъв в полза на банката от „Калпертън лимитид“, дружество, регистрирано в Хонконг, което било посочено, че е придобило дялове от капитала на „Инвестмънт Пропъртис“ ЕООД по описаните три договора за покупко-продажба от банката, съответно на 16.12.2013 г, 04.02.2014 г. и 25.6.2014 г., като били представени протоколи от заседания на НС и УС на банката за сключване на тези договори за продажба. С нотариален акт от 31.5.2016 г. „Инвестмънт пропъртис“ ООД продал на „Инвестбанк“ АД описаните имоти, които са на адреси [улица], [улица] А, всички във в.з. Б., [улица] [улица]. Съгласно нотариален акт от 18.5.2016 г. „Инвестмънт пропъртис“ ООД продал на „Инвестбанк“ АД на [улица], също и в Люлин, к.к. Младост, и дворно място на [улица]. Въззивният съд е описал справка от централния депозитар на акционерите на банката, протокол от Общото събрание на акционерите на банката от 10.12.2015 г, решение на едноличния собственик на капитала на „НЦДР“ ЕООД за смяна на управител, от 06.06.2011 г., вместо М. А., Н. Н., ведно със заявление Г1 за вписване, декларации от новия управител Устав на „Терис къмпани“ АД протокол от 19.05.2017 г. от заседание на СД на „Терис къмпани“ АД, протокол от заседание на съвета на директорите на „Винком“ АД от 25.01.2017 г протокол от ОСА на „Черноморско злато „АД от 15.10.2015 г., заявление А5 за вписване на промени до ТР по партидата на това дружество, удостоверение за регистриран представител на „Терис ентърпрайзис корп“, дружество със седалище в Б., както и удостоверение за учредяването му на дружествения договор. Установени са сключените договори за банков кредит между „Инвестбанк“ АД и „Макс Продис“ ЕООД, договор № 003-045 от 19.1.2007 г. на „Макс продис“ ЕООД била предоставена кредитна линия от 2 650 000 лв, за оборотни средства за срок 12 м ли до 19.01.2008 г. Обезпечение – договорни ипотеки. С Анекс бил предоставен допълнителен кредитен ресурс от 768 000 лв, уговорен допълнителен залог и 36 м срок за издължаване. Променени са с Анекси сроковете на издължаване, както и лихвата и комисиона за управление. Възприети са заключенията на вещите лица, съгласно които няма промяна в лихвените условия след преструктуриране на задълженията по договори за заместване в дълг, от 25.0.2010 г. в сравнение с първоначалното задължение, както и заключението на вещото лице Н., относно оценка на осемте имота, както и заключение на вещо лице Т. относно пазарните цени на имотите по метода на амортизирана възстановителна стойност, както и преки и непреки разходи за заместване на идентичен обект с отчитане на различни видове изхабяване, пазарна стойност към 2009 г от 5 172 128 лв. След възприемане на установените в процеса факти, въззивният съд е приел, че договорът, чиято нищожност се иска да се прогласи, съгласно чл. 129 от ТЗ е сключен в изискуемата форма. Но освен като договор, по силата на който се прехвърлят права, по силата на тази договор, следвало да се впише в търговския регистър обстоятелство за промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър на 31.03.2010 г. Подчертано е, че прехвърлянето на дяловете от капитала на „Екип 7 09“ ООД е не само двустранна сделка, но и способ за смяна на собственика на капитала, като по силата на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на вписване по партидата на дружеството. Посочено е значението на липса на съгласие, като изразената воля е негодна да породи правни последици, като липсата на волеизявление трябва да е пълно, изобщо да не съществува или да е приравнено на такова, защото ако е просрочено, това основание за унищожаемост, а не за нищожност. Липсата на съгласие трябва да се съдържа във волеизявлението и следва да се преценява към монета на сключване на договора, предварителната и последващата липса на съгласие били ирелевантни. Прието е, че няма твърдения за шега, употреба на насилие. За неоснователно е прието твърдението на въззивника, че промяната на собствеността на капитала на „Екип 7-09“ ООД, породена от процесната прехвърлителна сделка, отразена в Търговския регистър на 31.03.2010 г., означавало, че приобретателят нямал намерение и воля да изпълнява задълженията си по процесното прехвърляне на дялове. Не можело да се обоснове извод за липса на воля от обстоятелството, че приобритателят нямал намерение да изпълни договора. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е посочено, че е особен вид договор, тъй като в частта за прехвърляне на дялове има действие и за третото неучастващо лице – дружеството. В частта относно престацията, договорът имал действие само между страните по облигационната връзка, но не и за дружеството. Въззивният съд е разгледал и хипотезата, в която дори да се допусне, че волята на „НЦДР“ ЕООД е опорочена с мотив, че няма намерение да се изпълни насрещната престация, това не означавало липса на воля относно прехвърляне на дяловете. По отношение на претендираното основание за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД - заобикаляне на закона, въззивният съд е приел, че това основание е налице когато забранената от закона цел се постига с позволени средства, при условия, че макар от външна страна правната норма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне непозволен или забранен от закона резултат като участниците в сделката следвало да имат съзнанието, че с неговото сключване следват неправомерна цел. От ангажираните по делото доказателства, се налагал извод, че приобритателят на дружествените дялове „Екип 7-09“ ООД бил изпълнил задълженията си към продавача на дружествените дялове, като се задължил да изпълни задълженията по договорите за кредит чрез друго юридическо лице, в което притежавал 90 % от капитала. Приобритателят на дяловете ТБ „Инвестбанк“ АД, в качеството си на кредитор на „Екип 7 09“ ООД, по силата на договор за заместване в дълг от 25.03.2010 г., бил придобил на основание постигнато съгласие по смисъла на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, с което прехвърля недвижими имоти, описани в нотариален акт от 19.05.2011 г. на Нотариус В. И.. По този начин били се погасили задълженията по договорите за кредит и процесният договор за заместване в дълг до размера на уговорената между страните цена на прехвърлените имоти. В резултат на извършените сделки се погасявали задълженията по договорите за кредит и процесния договор за заместване в дълг до размера на уговорената между страните цена на прехвърлените имоти. Апортът, по силата, на който Г. А. бил отчуждил в полза на „Екип 7-09“ ООД, при учредяването на дружеството свои имуществени права върху Ѕ ид.ч. от описаното дворно място, [населено място], [улица], срещу което бил придобил право на членство в същото това друго дружество или под формата на дружествен дял. Дружественият дял от имуществото на дружеството се определял в размер, съобразно дела на съдружника в капитала, ако не било уговорено друго, като прехвърлителят на апортирания имот губел правото си на собственост върху него. Капиталът бил стойностна величина, докато имуществото на дружеството се характеризирало с динамичност и се изменяло по вид, съдържание и размер. Дружественият дял на Г. А. не следвало да се отъждествява с притежаваното от дружеството имущество като стойност. „НЦДР“ ЕООД било престирало по сделката за прехвърляне на дялове дълга на „Макс продис“ ООД по процесните кредити. Приобритателят на дружествени дялове от „Екип 7-09“ ООД (НЦРД ЕООД) бил частен правоприемник и като такъв встъпвал в правата на първоначалния притежател, които произтичали от притежаваните от него дружествени дялове към момента на извършване на разпоредителната сделка. За него възниквало задължение да заплати цената на дружествените дялове, а не да изплати дяловата вноска. Задължението било изпълнено още преди датата на сключване на прехвърлителните договори като същото било престирало насрещното си задължение по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, като кредиторът бил се съгласил да получи удовлетворение на вземането си чрез даване вместо изпълнение. Приети са за неоснователни твърденията на въззивния жалбоподател-ищец, че постигането на целта, за която е сключена сделката била забранена, тъй като същата била уредена от чл. 65, ал. 2 от ЗЗД и била разрешена от закона. Прието е за ирелевантно изложеното твърдение за сключване на сделки между свързани лица, с оглед предявените претенции. Свързаността на лицата е приета от въззивния съд само за релевантна по исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД и чл. 647, т. 6 от ТЗ, каквито не били предявени в процеса. По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – сключване на договора поради накърнение на добрите нрави, е прието, че от една страна това означава еквивалентност на престациите, от друга страна означавало свобода на договарянето, както е предвидена в чл. 9 от ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността на насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. При липса на еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие, се правел извод за нарушение, водещ до нищожност на сделката. Прието е, че неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Цената не била съществен елемент от договор за прехвърляне на дружествени дялове. В случая, според заключението на вещото лице, след прехвърлянето на недвижимите имоти, инкорпорирани в нотариалния акт том II, рег. 6309, нот.д . 193/19.05.2011 г. на Нотариус В. И., рег. № 271, в нота. Акт № 144, нот.д. 490/11 г. били погасени задължения в размер на 3 974 452,59 евро, като неизплатената част от дълга е останала в размер на 531 667, 29 евро. Според вещото лице, общата пазарна стойност на всички имоти към 2009 г. възлизала на 5 172 128 лв. Пазарната стойност на имотите не надхвърляла сумата, за която били прехвърлени, като даване вместо изпълнение имотите и банката не била се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като била придобила имотите на цена под пазарната им стойност. Претенцията за прогласяване нищожност на апорта, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънт пропъртис“ ООД в частта, касаеща Ѕ от имота в [населено място], [улица], с посочено основание, че е придобит от несобственик била неоснователна. След като разяснява правната същност на апорта, въззивният съд приема, че правата върху непарична вноска при учредени дружества зависят от действието на вписването. Когато вписването имало правопораждащ характер, настъпвал от момента на вписването, а когато оповестителен, от по-ранен момент. Позитивното регистърно решение установявало правото на собственост на процесния имот от „Инвестбанк“ АД до заличаване на вписаното увеличение на капитала, чрез апортна вноска. Действието на позитивното регистърно решение обвързвал всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 от ГПК отм. сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал.1 вр. чл. 29 и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 431, ла. 2 ГПК отм, сега чл. 124, ал. 1 вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал.1 вр. чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Страната, която твърдяла порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполагало с този иск и правна последица от уважаването му било заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск било необходимо, тъй като искът бил от компетентността на окръжен съд и за заличаване на вписването било необходимо влязло в сила съдебно решение, което не можело да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. По делото не били ангажирани доказателства, които да установят твърдяната нищожност на апортната сделка. Изцяло е потвърдено първоинстанционното решение, като е прието, че изцяло е обжалвано, включително и в частта, по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. При предявяване на исковете и в хода на тяхното уточнение с писмени молби, ищецът Г. К. А. е изложил твърдения, че е участвал в дружество „Екип 7 09“ ООД, като е бил съдружник. При създаване на дружеството, учредили са били „Макс Продис“ ЕООД , „Макс инвестмънт“ ЕООД и физическите лица М. А. А. Д., С. Махсин Д. и Г. К. А.. В това дружество, съдружникът „Макс продис“ ЕООД бил апортирал Ѕ от дворно място, [населено място], [улица], с площ 1892 кв.м. движими вещи и съоръжения на стойност 2 917 800 лв. Вторият учредител „Макс инвестмънт“ ЕООД бил апортирал дворно място , [населено място], ул. „К. Ципушев № 4, ул. „Пробуда № 12 ,сега [улица] М. А. А. Д. също направил непарична вноска поземлен имот № 845, по плана на София м. [улица] С. Махсин Д. апортирал офис 1, [улица], апартамент 1, гараж 4, Ѕ ид.ч. от право на собственост върху дворно място [улица], с площ 2 198,50 кв.м. Г. К. А. – 1/2 ид.ч. от дворно място [населено място], [улица], с площ 2 198,50 кв.м. Съгласно решение на Общото събрание на съдружниците на „Екип 7 09“ ООД , бил приет „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД чрез прехвърляне на дружествени дялове, собственост и учредители. На 25.03.2010 г. с договор за покупко-продажба съдружникът „Макс инвестмънт“ ЕООД прехвърля притежаваните от него 201 000 дяла от капитала на „Екип 7“ ООД на „НЦДР“ ЕООД срещу тези дялове вместо стойност на 2 010 000 лв, „НЦДР“ ЕООД се задължава да подпише договор с „Инвестбанк“ АД, с който да замести в дълг „Макс продис“ ЕООД, произтичащ от договор за банков кредит в евро № 002-045/19.01.2007 г и Анекси към его; договор за банков кредит в лева № 093-04 от 18.12.2007 г. и анекси към него и договор за банков кредит № 003-045 от 19.01.2007 г. и анекси към него. Съдружникът „Макс продис“ ЕООД прехвърля своите 291 780 дяла на „НЦДР“ ЕООД срещу поетото задължение от „НЦРД“ ЕООД да подпише договор с ТБ „Инвестбанк“ Ад, с който да замести в дълг „Макс продис“ ЕООД, произтичащи от същите посочени по-горе договори. На същата дата 25.03.2010 г. С. Махсин Д. бил прехвърлил притежаваните от него дялове в „Екип 7“ ЕООД срещу задължение за погасяване задълженията на „Макс продис“ ЕООД, произтичащи от посочените договори за банков кредит. Г. К. А. бил прехвърлил дяловете си на „НЦДР“ ЕООД срещу задължението на „НЦДР“ ЕООД да подпише договор за заместване в дълг на „Макс продис“ ЕООД, произтичащи от посочените договори за кредит. С. Махсин Д. бил прехвърлил 27 557 от притежаваните дялове на М. А. А. Д. за 1 лев. След тези сделки от 25.03.2010 г. собствеността върху капитала се разделяла между „НЦДР“ ЕООД, 90 %, и М. Д., 10 %. Видно от вписванията в Търговския регистър на 31.03.2010 г. промяната е вписана в Търговския регистър на тази дата. От този момент е заличено обстоятелството, че Г. А. е съдружник в „Екип 7-09“ ООД и е вписано обстоятелството относно изменение на дружествения договор, както и вписване на обстоятелството, че „НЦДР“ ЕООД е приет за съдружник. С определение № 50 708 от 22.12.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, поради наличие на данни относно евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение. Предявените искове, при условията на обективно евентуално съединение на искове, иск с правно основание чл. 26, ал.2 пр.2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 1 и чл. 26, ал. 1 пр. 2 и чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, с предмет установяване нищожност на сключения договор от 25.03.2010 г. , с който Г. А. е прехвърлил своите 17 030 дяла, от капитала на „Екип 7 09“ ООД на „НЦДР“ ЕООД, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, при предявяване на установителен иск, ищецът винаги трябва да има правен интерес, който следва да е налице както към момента на предявяване на иска, така и до приключване на процеса между страните. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, която следва да е както към момента предявяване на иска, така и да съществува като предпоставка за разрешаване на спора между страните по същество. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ищецът не може да постигне целения правен резултат с предявяване на установителния иск, то същият е недопустим. Ищецът, в настоящия процес, извлича правния си интерес от прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, от това, че е страна по договора, сключен между него и „НЦДР“ ЕООД за прехвърляне на 17 300 дружествени дяла от капитала на „Екип 7 09“ ООД, предмет на иска и пряко е засегната правната му сфера от сключените договори. Дори когато е налице оспорване на договор, по който ищецът е бил страна, отново следва да се прецени правния интерес от установяване нищожността на договора, с оглед предмета му, прехвърляне на дружествени дялове. Правният интерес за ищеца ще е налице тогава когато може да се прецени, че с търсената искова защита, ищецът ще може да защити едно свое право, за което се твърди, че е накърнено или застрашено. С оглед на предявените при условията на евентуалност искове за установяване нищожност на посочения договор, с предмет прехвърляне на дружествени дялове, следва да се вземе предвид, че от значение е целта, към която е насочен, промяна в притежателя на дял от дружеството, като целта е приобритателят да бъде приет като съдружник в дружеството с ограничена отговорност. Договорът за продажба на дружествени дялове, на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ, е двустранен и консенсуален. По силата на този договор, както и по решение на Общото събрание на съдружниците, възниква ново обстоятелство, подлежащо на вписване, както бе посочено, на основание чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 от ТЗ. От значение е, че е налице сложен фактически състав, включващ договор за прехвърляне на дружествени дялове, решение на Общото събрание на съдружниците за приемане на нов съдружник, легитимиран от посоченото прехвърляне и вписване на обстоятелство в търговския регистър, на основание чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115 т. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице механизъм за защита срещу нищожно, недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство. С оглед действието на вписването в търговския регистър, е необходимо да се установи вписване на несъществуващо обстоятелство, каквото би било вписването, на основание нищожен договор. Съгласно трайната практика на ВКС, решение № 35 от 20.04.2010 г. по т.д. 546/09 г., решение № 136 от 26.07.2010 г. по т.д. 581/09 г., ВКС, II ТО, съгласно която когато се твърди липса на валидно възникнало обстоятелство, подлежащо и вписано в търговския регистър, поради наличие на основания за нищожност на договор, не е налице правен интерес само от установяване на нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Наред с иска за прогласяване на нищожност, на сочените основания, е необходимо да се заведе иск за установяване порочността на вписването, несъществуване на вписаното обстоятелство, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съответно след уважаването на исковете, ще се извърши заличаване на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ. Липсва правен интерес само от завеждане на искове, при условията на евентуално съединяване на основания за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове. Способът чрез съединяването на исковете за установяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, с иск правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, респ. само иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с позоваване на нищожност на договор, е по-ефективен способ за защита. Не би могло да се реализира защита посредством заличаване на вписването на обстоятелството по прехвърляне на дружествени дялове, без установяване несъществуване на вписано обстоятелство, поради липсата на това обстоятелство, нищожност на основанието, което е посочено пред търговския регистър. Поради това не може да се приеме, че съществува право на самостоятелни искове за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, без осъществяване на защита чрез иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебно решение относно прогласяване нищожност на прехвърлянето на дружествени дялове, няма да е основание за заличаване на вписаното обстоятелство. Предвиденият ред в чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е правно средство за защита срещу вписани обстоятелства, но не може да се осъществява чрез него заместване или възстановяване на вписано обстоятелство. Следва да се сподели тълкуването на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ в практиката на ВКС, съгласно което вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в ТР се извършва въз основа на акт на съда. Само с постановяването на решение по искове на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, конкретно иск за установяване несъществуващо обстоятелство, би се реализирала защитата на правата на ищеца – съдружник чрез заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ. Това обуславя извод, че липсва правен интерес за Г. А. да предяви само иск за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, без съединяването на исковете за нищожност с искове за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С оглед прехвърлените дялове от Г. А. на „НЦДР“ ООД от капитала на „Екип 7 09“ ООД, заличаването му като съдружник и вписването на това обстоятелство в Търговски регистър, съответно вписваното обстоятелство относно приемането на „НЦДР“ ООД като съдружник, както и заличаване на вписаното обстоятелство, че Г. А. е бил съдружник, лишават от ефективно правно действие само прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Оповестителният ефект на вписването продължава до заличаване на вписването чрез предвидения в закона способ, чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ след постановяване на решение за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Следователно, по-ефективната защита на правния интерес на ищеца ще е чрез прогласяване установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и вписване на това решение, на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ. Само исковете за прогласяване нищожност на договорите за прехвърляне на дружествените дялове, предвид особения предмет на договора, чиято цел е насочена към придобиване на част от капитала на дружеството, и които са факт, елемент от сложния фактически състав за придобиване на членство в търговско дружество, не може да доведе до ефективност на защита на ищеца. Поради това липсва правен интерес от предявените искове. По отношение на предявените искове, при условията на обективно евентуално съединение, относно нищожността на договора, както са посочени по-горе, следва да се посочи, че отсъства правен интерес по отношение на предявяване на така посочените искове, освен срещу дружеството „Екип 7 09“ ЕООД и приобритателя на дружествените дялове, на основание сключения договор съгласно чл. 129 от ТЗ, по договора „НЦДР“ ЕООД, срещу ответниците „Инвестбанк“ АД и „Инвестмънт пропъртис“ ООД. Тези дружества не са засегнати от прехвърлянето на дяловете, респ. не би се отразило в тяхната правна сфера едно решение за прогласяване нищожност на договорите, при така посочените основания на исковете. Обстоятелството, че са прехвърлени впоследствие имоти, принадлежащи на „Екип 7 09“ ООД, след сключване на договорите за прехвърляне на дружествени дялове и след вписване на промяна в обстоятелствата относно съдружниците в „Екип 7 09“ ООД в търговския регистър, не може да повлияе върху твърдяното спорно правоотношение – валидността на сделката с дружествени дялове. С посочените сделки за прехвърляне на недвижими имоти се засяга имущество на дружеството „Екип 7-09“ ООД. По всички изложени съображения следва да се приеме, че не са били налице предпоставки за произнасяне на съда по съществото на предявените искове, поради липсата на правен интерес от търсената от Г. А. защита. С оглед предявения и разгледан иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и предвид решението на въззивния съд, с което е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд, включително по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да се приеме, че този иск също е недопустим. Не съществува правна възможност за реституция на даденото по договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Този извод следва от действието на чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл. 140, ал. 3 от ТЗ. Целта на осъдителните искове е да се получи удовлетворение на търсеното притезателно право. Дружествените дялове удостоверяват участието на съдружника в капитала на дружеството и удостоверяват съвкупността от права и задължения на съдружника като член на дружеството. Дружественият дял удостоверява цялостното членствено правоотношение, като съвкупност от имуществени и неимуществени права, то представлява дял от капитала дружеството. Дружествените дялове нямат веществена форма. За създадените дялове, не се издават ценни книги. Прехвърлянето на дяловете се извършва със сключването на договор в изискуемата от чл. 129, ал. 2 от ТЗ форма. По този начин се сменя субектът, притежаващ дяловете. При наличие на пороци при сключване на договора, може да липсва промяна в субекта на притежателя на дела. Съответно при прехвърляне на дяловете и приемането на приобритателя като съдружник, при наличие на основания за нищожност, ще е налице несъществуващо обстоятелство. Поемането на дружествените дялове от купувача и приемането му като съдружник, отразяването на тези обстоятелства в търговския регистър, обвързват и дружеството. Реституция на дружествени дялове не може да настъпи, тъй като реализирането на притежаването на дружествени дялове се осъществява само след решение на Общото събрание за приемане на притежателя на дяловете за съдружник от Общото събрание на дружеството. Не съществува правен ред, съгласно който да подлежат на връщане дружествени дялове. Такова съдебно решение за осъждане за предаване на дружествени дялове поради начална липса на основание, е недопустимо, тъй като не съществува изпълнителен способ, по който може да се реализира такова съдебно решение. Липсва притезателно право за предаването на дружествени дялове от един субект на друг, с оглед посоченото по-горе относно същността на дружествените дялове и обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър относно промяна в субектите, притежаващи част от капитала на дружеството. Изпълнението върху дружествените дялове, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, се извършва чрез изпълнение върху дружествения дял, принудително изпълнение върху вземането на съдружника за равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника в дружеството, но не се извършва чрез предаване на дружествените дялове. По отношение на предявения иск относно нищожност на апорта на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ 2 198 кв.м, предявен от Г. А. срещу „Инвестбанк“ АД и „Инвестмънтс пропъртис“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че липсва правен интерес от търсената защита. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. С посочения апорт, банката е включила описания имот в капитала на посоченото търговско дружество „Интвестмънтс пропъртис“ ООД, след като е придобила този имот, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД чрез транслативна сделка от „Екип 7-09“ ООД. Ищецът, Г. А., е обосновал правния си интерес от предявения иск с наличието на обстоятелството, че в предходен момент, той е апортирал така описания имот в капитала на „Екип 7 09“ ООД. Вещно-прехвърлителното действие на апорта от физическото лице в капитала на дружеството, „Екип 7 09“ ООД, следва да се приеме, че не може да се обуслови правния интерес за физическото лице-ищец за прогласяване нищожност на апорта, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ООД. Наличието на твърдения за нищожност на прехвърлителни сделки от „Екип 7 09“ ООД към „Инвестбанк“ АД, не могат да обусловят наличие на правен интерес от иск за прогласяване нищожност на апорта от Г. А. срещу „Инвестбанк“ АД и „Инвестмънтс пропъртис“ ООД. Към момента на предявяване на иска, ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на недвижимия имот, от където да произтича правния му интерес за прогласяване нищожност на направения апорт по отношение на „Инвестбанк“ АД и „Инвестмънтс пропъртис“ ООД. Имотът е бил включен чрез апорт в капитала на „Екип 7-09“ ООД, като след прехвърляне на правото на собственост, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, е придобит от „Инвестбанк“ АД и впоследствие апортиран в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ООД. С прехвърлянето му чрез апорт в „Екип 7 09“ ООД от Г. А. е настъпил вещнопрехвърлителен ефект и ищецът е престанал да бъде собственик. Правата принадлежат на „Екип 7 09“ ООД до прехвърлянето им на „Инвестбанк“ АД. Следователно при така заявения иск за нищожност на апорт, не би могла да се засегне личната правна сфера на физическото лице, тъй като не може да рефлектира установителното действие на решението спрямо него. Не може да се приеме и тезата, че евентуалната му, опосредена защита на имуществените права на Г. А. в качеството му на притежател на дружествен дял от капитала на „Екип 7 09“ ООД, като ищецът Г. А. би имал дял от капитала на дружеството. Както бе посочено по-горе, няма осъществена защита, няма установяване несъществуване на вписано обстоятелство, която да легитимира ищеца като съдружник в „Екип 7 09“ ООД, нито към предходен момент, нито при действие на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, занапред. Както към предявяване на иска, така и понастоящем. Съдът следи служебно за наличието на процесуални предпоставки относно допустимостта на предявените искове и при отсъствие на такива, следва да приеме, че искът е недопустим. След като ищецът нито разкрива наличие на имуществено право, нито на правен интерес от защита на капитала на „Екип 7 09“ ООД, то не може да се приеме, че е установил наличието на правен интерес от така предявения иск. Следователно ищецът не е легитимиран да предяви иск за прогласяване нищожност на апорт от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ООД. Следва да се посочи, че съдилищата не са изяснили точно волята на ищеца за оттегляне на исковата претенция - дали е свързана с изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, което не е допуснато, видно от определение от 21. 05.2018 г. на първоинстанционния съд. В молба вх. 124534 от 05.10.2016 г., т. 9 до първоинстанционния съд ищецът Г. А. оттегля иска за прогласяване нищожност на апорт от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД по отношение на „Инвестмънтс пропъртис“ ООД и „Инвестбанк“, АД в частта, относно дворно място, р. София, [улица], [населено място], площ 2 198,50 кв., УПИ X. за строително производство кв. 1 по плана на София м. Военна рампа, офис 1, на две нива, етап груб строеж, [населено място], [улица] други имоти, като е посочено, че имотът е прехвърлен от „Инвестмънт пропъртис“ ЕООД на „Инвестбанк“ АД чрез договори за продажба, оформени с нотариални актове № 143 том I рег. 5032 по нот.д. 114/16 г. Нотариус М., както и били прехвърлени офис 1, [улица], апартамент 1, [улица], с площ 92 кв.м., на етап груб строеж, както и била извършена прехвърлителна сделка отново от „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД на „Инвестбанк“ АД, на гараж № 4, изграден в груб строеж, София, [улица] площ 14 кв.м. Заявява, че искът срещу „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД за прогласяване нищожност на апорта, извършен от „Инвестбанк“ АД след връщането им в партимонуима на „Инвестбанк“ АД, по силата на посочените прехвърляния, „изпразва от съдържание“ и резултатът от него е нерелевантен за упражняване на последващата защита на ищеца по отношение на удовлетворяването на правата му по този ред. С определение от 21.05.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че посочените обстоятелства относно прехвърляне на недвижимите имоти от „Ивестмънтс пропъртис“ ЕООДД на „Инвестбанк“ АД, касаят предявяване на нов иск с нов петитум, което не е допустимо с допълнителната искова молба, с която може да се пояснят вече посочените в исковата молба обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че съдът не е доизяснил волята за оттегляне на иска за прогласяване нищожност на апорт, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД, дали е направено под условие, че се счете, че е допустимо изменение на иска, в такъв предявен срещу „Инвестабнк“ АД относно извършването на апорт, респ. срещу „Екип 7 09“ АД. Видно от мотивите на първоинстанционното и въззивното решение е прието, че е разгледан първоначално заявения иск за нищожност на апорт, от капитала на „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД, като е прието, че с последващите обстоятелства на практика се заявяват нови обстоятелства и следва нов петитум, като е недопустимо изменението на първоначално заявения иск за нищожност на апорт, извършен от „Инвестбанк“ АД в патримониума на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД. Въззивният съд не е изяснил дали посоченото оттегляне на исковете по т. VII от исковата молба е направено само с оглед посочените нови обстоятелства (продажба на същия недвижим имот, [населено място], [улица] площ от 2 198 кв.м. от „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД на „Инвестбанк“ АД), сочещи на необходимост да се измени и петитума на иска и съответно при недопускане изменение на иска, поради заявяване на изцяло нов иск, в разрез с предвиденото в чл. 214 от ГПК, съдът е приел, че не е десезиран с първоначално предявения иск. Следва да се подчертае, че искът, така както е разгледан от въззивния съд, потвърждаващ решението на първоинстанционния съд относно нищожност на апорта, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ЕООД, е недопустим по изложените вече съображения за липса на правен интерес. По всички изложени съображения решението на въззивния съд, както и потвърденото с него решение на въззивния съд са недопустими и следва да бъдат обезсилени, на основание чл. 281, т. 2 от ГПК. При така констатираната липса на право на иск, по всеки един от разгледаните искове, съгласно разясненията в т. 9 от ППВС 1/85 г, при липса на предпоставки за произнасяне по съществото на спора, постановеното решение от въззивния съд, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, подлежат на обезсилване. На основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд следва да се обезсилят и производството по делото следва да се прекрати. По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 251 от 26.04.2021 г. по т.д. 24/21 г., по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, както и потвърденото с него решение № 260056 от 28.09.2020 г, СГС, VI – 18 състав, по т.д. 4096/16 г. ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Г. К. А. срещу „Екип 7 09“ ООД и „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.03.2010 г., сключен между Г. А. и „Национален център за дизайн и реклама“ ООД, при условията на обективно съединение на искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (липса на съгласие), чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД (противоречие на закона) и чл. 26, ал. 1 пр. 2 (заобикаляне на закона), чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави) както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД да върне дружествените дялове, предмет на така посочения нищожен договор за прехвърляне на дялове, както и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на апорт на недвижим имот, извършен от „Инвестбанк“ АД в капитала на „Инвестмънтс пропъртис“ ООД в частта относно имота, находящ се в [населено място], [улица]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: