7 Р Е Ш Е Н И Е № 766 София, 03.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1590/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. З. Н. С. и Г. Н. А. са обжалвали въззивното решение на В. окръжен съд № 782 от 04.06.2009г. по гр.д.№ 1449/2008г., Ответниците И. Д. М. , Х. Костова М. и Д. И. Д. са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалните въпроси представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен, как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест , ако такъв документ е бил представен пред нотариус и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128 ал.2 ГПК /отм./ при непредставяне на оригинала. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Според чл.101 ГПК /отм./ писмените доказателства се представят по делото в оригинал или заверен от страната препис, но когато е представен такъв препис при поискване трябва да бъде представен оригиналът или официален препис. Ксероксните копия от документи не са посочени изрично като допустими писмени доказателства и следва да се приеме за правилна практиката на ВКС, непротиворечива до този момент /решение 651 от 23.07.1985г. по гр.д.№ 372/1985г. ІІ г.о. , решение 316 от 12.04.1985г. по гр.д.№ 180/1985г., ІІ г.о. и др./ , според която те не са доказателства по отменения ГПК, по който е разгледан спора пред инстанциите по същество. Официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналът съгласно чл.143 ал.2 ГПК /отм./ . О. е документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения , по установения затова ред, следователно не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който имат компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство, а официален е преписът, издаден по реда на чл. 487 ГПК/отм./ респективно чл. 591 ГПК. Ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице – служител в държавен орган или общинска служба , на което не са посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява официален документ по смисъла на чл.143 ГПК/отм./, не представлява официален препис и заверено по този начин ксероксно копие от документ, оригиналът на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. В този случай важи правилото на чл.101 ГПК /отм./ и следва да се приеме за правилно становището в решение № 1057 от 25.11.2008г. по гр.д.№ 4531/2007г. на ВКС, ІІ г.о. че при поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото. При изгубване на документа следва да се приеме за правилно становището в решение №1351/1960г. на ВС, ІІІ г.о., че са позволени гласни доказателства на основание чл. 134 ал.1 ГПК, /отм./ като свидетелите трябва да докажат не само съществуването или изгубването на документа, но и неговото съдържание. Ако обаче преди изгубването на оригинала той е бил представен пред нотариуса, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ по чл.143 ГПК/отм./ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско. 2. По основателността на жалбата. Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Ищците са твърдяли в исковата молба, че с решение на Общинската служба по земеделие и заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004г. им е възстановено правото на собственост като наследници на Н. С. А., починал през 1986г. на поземлен имот № 3895 от кадастрален район 404 по плана на новообразуваните имоти на м.”Б.”юг , в землището на кв.”Г.” и са поискали ответниците да им предадат владението на имота, което упражняват без основание тъй като констативният нотариален акт за собственост № 55/1994г. е издаден при отсъствие на предпоставките за придобиването на собствеността по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ищците са предявили по реда на чл.118 ГПК/отм./ инцидентен установителен иск по чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за установяване неистинността на писмения документ издаден от Д. „Д. К.”[населено място] № 29 от 20.03.1968г. , върху който има отбелязване, че е сверен с копието от експерт и подпечатан с печат на [община] кв.А. , представен от ответниците за доказване на учреденото им право на ползване. Ответниците И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. са се позовали на придобиването на собствеността на земята чрез изкупуването й в качеството им на лица, в полза на които е било учредено вещно право на ползване, а техният син Д. И. Д. , на когото имотът е прехвърлен с договор за дарение, оформен с нот.акт № 105/2000г. е направил и възражение за придобиването на собствеността с кратката петгодишна придобивна давност. С обжалваното решение В. окръжен съд след отмяна на първоинстанционното решение на В. районен съд № 844 от 17.03.2008г. по гр.д.№ 3550/2005г. е отхвърлил по реда на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ предявените от З. Н. С. и Г. Н. А. против И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. искове за установяване на основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./, че препис-извлечение от удостоверение № 20 от 20.03.1968 г., издадено от директора на Д.”Д. К.”[населено място] , удостоверяващо, че е предоставено по реда на ПМС №21/1963г. на И. Д. М. право на ползване върху имот с площ от 1 дка м.”Старите лозя”[населено място] при граници: път, хавра, Т. Б. Т. и Н. С. А. е неистински документ, осъдил е И. Д. М. , Х. Костова М. и Д. И. Д. да предадат на З. Н. С. и Г. Н. А. владението на 141/741 ид.ч. от имот 3895 по Плана на новообразуваните имоти на местността „Б.-юг”[населено място] и е оставил в сила решението в останалата част, в която е отхвърлен ревандикационния иск. Въззивният съд е приел, че оспореният документ с наименование „препис-извлечение” носи заверка, направена от длъжностно лице, представен е по административната преписка за изкупуване на земята по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и пред нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт № 55/1994т. , неговите констатации имат сила на официален удостоверителен документ , която не е опровергана по надлежен ред в процеса, а липсата на оригинала се дължи на унищожаване на нотариалното дело и поради това преписът не може да се изключи от документите по делото. Въззивният съд е изложил и съображения, че писмото от държавния архив, че не се съхранява протокол от 10.10.1967г. на ИК на ОНС[населено място] не доказва, че такова заседание не е провеждано. С оглед на изложението по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. За да докажат придобиването на собствеността върху земята чрез изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ ответниците са представили писмен документ, озаглавен „препис-извлечение” , издадено от директора на Д.”Д. К.” съгласно което на И. Д. М. е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от Д. в землището на[населено място] в м.”Старите лозя” от един декар на основание Постановление № 21/1963г.. Препис извлечението представлява ксероксно копие, на което което има отбелязване „сверил с копието” извършена от експерт и е положен печат на [община], район А.. Документът е част от изисканата преписка за изкупуване на земята по §4а ПЗРЗСПЗЗ като в придружителното писмо изрично е посочено, че се изпращат на съда копия, заверени за вярност от цялата преписка. Тази заверка удостоверява, че копието на оспорения документ е представено пред административния орган, но не и че е бил представен оригиналният документ и не придава на документа качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.143 ГПК /отм./ т.е. удостоверението следва да се приравни на ксероксно копие. Изводът на съда, че оригиналът е бил представен пред нотариуса и след това е унищожен заедно с нотариалното дело представлява само едно предположение, което не се основава на данните по делото, тъй като такива в тази насока липсват. А щом като ответниците са заявили, че не пазят оригинала, съдът е следвало да приложи последиците, предвидени в чл.101 ГПК /отм./ . По делото е установено от направеното запитване до Държавен архив, че И. Д. М. не фигурира в съдържащите се в информационния масив списъци на лица, утвърдени[населено място] решения от заседания на ИК на ОНС[населено място] да получат земи по реда на ПМС 21/1963г. и че не е предадени за съхранение протокол и решение на ИК на ОбНС от 10.10.1967г. Тъй като придобиването на вещното право на ползване въз основа на посоченото постановление възниква от решение на административен орган – И. комитет на Окръжния народен съвет, то диспозитивният документ, с който се учредява правото на ползване е административен акт. Препис-извлечението е удостоверителен документ, който се издава въз основа на решението, затова дори и при представяне на оригинала на оспореното удостоверение, като свидетелстващ документ той не може да удостовери придобиването на вещното право при липса на сигурни данни да е приемано решение на ИК на ОНС за предоставяне право на ползване. От друга страна самият документ съдържа непълнота - не е посочен номерът на решението на ИК на ГНС , както и противоречие , тъй като съдържа две дати – първата дата в началото на текста е 20.03.1968г., а накрая е записана дата 12.10.1967г. , което създава съмнение за неговата достоверност. Следователно изводът на съда, че ответниците И. Д. М. и Х. Костова М. са доказали осъществяването на фактическия състав на §4а ЗСПЗЗ и са били собственици на спорния имот към момента на сключвне на договора за дарение през 2000г.е неправилен, постановен в нарушение на съществени процесуални правила. Ето защо решението следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т. 3 и на основание чл.293 ал.2 ГПК делото да се реши по същество. Както вече се посочи документът, който е представен , за да удостовери , че на И. Д. М. е предоставено вещно право на ползване представлява само заверено ксероксно копие , което е оспорено и не може да бъде съобразено при решаването на делото, защото ответниците не са представили нито оригинала на удостоверението, нито са доказали, че е съществувал диспозитивният документ, въз основа който е издадено - решение на ИК на ОНС. Правото да се изкупи собствеността върху земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ е предоставено само на лицата, на които е било учредено право на ползване въз основа на актовете посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ, прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ. В случая тази първа предпоставка не е налице, поради което И. Д. М. не е станал собственик на земята, което да изключи правото на ищцата за възстановяване на собствеността. Влязлото в сила решение на ОСЗ и заповедта по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004г. я легитимират като собственик по отношение на ответниците, които не могат да противопоставят вещни права върху имота. Не са налице и предпоставките за уважаване на правоизключващото възражение на ответниците за придобивна давност както поради заличаването на последиците на давността с разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ до 21.11.1997г. , така и поради обстоятелството, че при висяща процедура за възстановяване на собствеността от момента на подаването на заявлението по чл.11 ЗСПЗЗ до издаване на заповедта по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004г. , когато настъпва конститутивния ефект на решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ липсва собственик, срещу когото да се упражнява владение. А от момента, в който собствеността е възстановена до предявяването на иска е изминала само една година, срок недостатъчен за настъпване на последиците на чл.79 ал.1 ЗС с оглед установените в разпоредбата срокове – десет съответно пет години при добросъвестното владение. С оглед на изложеното дотук се налага изводът, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск - ищците се легитимират като собственици на спорната земя на основание реституция по ЗСПЗЗ , ответниците я владеят, факт обявен за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване с определение на В. районен съд по чл.109 ал.4 ГПК /отм./ в съдебно заседание на 06.12.2005г. по гр.д.№ 3550/2005. , и осъщетвяваната от тях фактическа власт е без основание. При този изход на спора следва ответниците да заплатят на ищците направените разноски за всички инстанции, които са в размер на 250 лв. По предявеният инцидентен установителен иск по чл.97 ал.3 ГПК/отм./ производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес след като оспореният документ се изключва от доказателствата по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на В. окръжен съд № 782 от 04.06.2009г. по гр.д.№ 1449/2008г. в обжалваната част, с която са отхвърлени инцидентния установителен иск по чл.97ал.3 ГПК /отм./ и ревандикационния иск по чл.108 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Д. М. ЕГН 340351226, Х. Костова М. ЕГН [ЕГН] и Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] и тримата от[населено място],[улица] , че З. Н. С. ЕГН [ЕГН] от[населено място] , [улица] и Г. Н. А. ЕГН [ЕГН] от[населено място] , [улица] са собственици на 600/741 кв.м. от реална част от 741 кв.м. от поземлен имот № 3895, целият от 2612 кв.м. , която реална част представлява поземлен имот 1612, кадастрален район 404 по плана на новообразуваните имоти на[населено място], кв.”Г.” м. ”Б.-юг” , обозначена със син цвят на скицата на вещото лице на лист 29 от гр.д.№ 3550/2005г. на В. районен съд , която приподписана от настоящия състав представлява неразделна част от решението и ОСЪЖДА И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. да предадат на З. Н. С. и Г. Н. А. владението на гореописания недвижим имот. Прекратява производството по делото по инцидентния установителен иск, предявен от З. Н. С. и Г. Н. А. против И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. за установяване неистинност на препис-извлечение №29 /20.03.1968г. от протокол на ИК на ОНС[населено място] Д. „Д.К.” за предоставено право на ползване на И. Д. М.. ОСЪЖДА И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. да заплатят на З. Н. С. и Г. Н. А. сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: