Ключови фрази

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122

гр. София, 14.03.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 163 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.Г. С. против определение № 701/21.12.2016г. по ч.гр.д. № 8746/2016г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено определение № 8/16.11.2016г., постановено от съдия по вписванията при РС-Пазарджик, с което е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г. на Агенция по вписванията - Търговски регистър за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. банк-клон България“ - по партида на имота и по партида на длъжника по 32 бр. договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани в молба с общ рег. № 11057/16.11.2016г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл.171 ЗЗД и да приложи чл.263и, ал.6 във вр. с чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, уреждащ сходна хипотеза. Излага съображения, че на осн. чл.4, б.“л“ ПВ на вписване подлежат всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. На осн. чл.15, ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, а по силата на чл.171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в търговския регистър. Според частният касатор именно разпоредбата на чл.171 ЗЗД във вр. с чл.15, ал.1 ТЗ предвижда случай на „друг акт“, който подлежи на вписване. Съдебната практика приема, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър с оглед противопоставимостта му на трети лица, които биха имали интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката – например, че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания. Поддържа се, че представените пред съдията по вписванията от частния касатор нотариално заверени удостоверения, издадени от АВ-ТР, удостоверяват именно прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, които вземания са били включени в активите на търговското предприятие, поради което удостоверенията подлежат на вписване в имотния регистър. Излага се, че в молбата за вписване на горепосочените удостоверения, подробно са описани актовете/ договорни и законни ипотеки/, обезпечените права по които са елемент от прехвърленото търговско предприятие. Иска се допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на ОС-Пазарджик и отмяна на същото като се постанови вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г., издадени от Агенция по вписванията - Търговски регистър.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частният касатор е подал молба до Служба по вписванията при РС-Пазарджик, с която е поискал вписване на Удостоверение № 20160630101343/ 30.06.2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г., издадени от Агенция по вписванията-Търговски регистър, за които молителят твърди, че удостоверяват извършено прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговското предприятие на „А. Б.-клон България“ в полза на правоприемника [фирма]. В молбата е било посочено, че праводателят е кредитор на обезпечени с 29 бр. договорни и законни ипотеки вземания, поради което е искал вписване по партиди на длъжниците и по партиди на имотите на промяна на кредитора по тези ипотеки. С определение №8/16.1.2016г. съдията по вписванията при СВ към РС-Пазарджик е отказал вписването, тъй като представените удостоверения не представляват актове, които подлежат на вписване по смисъла на чл.4 от ПВ. Окръжният съд е споделил направения от съдията по вписванията извод. Изложил е съображения, че с договор от 29.02.2016г. „А. Б.“ А.Е., Гърция е продало търговското предприятие на регистрирания си в България клон : „А. Б.-клон България“ на [фирма] като част от прехвърлените активи представляват вземания на банката-отчуждител по договори за банкови кредити, които са били обезпечени с договорни и законни ипотеки. ОС-Пазарджик е приел, че на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър по партида на отчуждителя и на правоприемника се вписва прехвърлянето на търговско предприятие. Доколкото се касае до обезпечени с договорни и законни ипотеки вземания, то не е налице хипотезата на чл.16, ал.4 ТЗ на включени в съвкупността недвижими имоти. Съдът е счел, че основанието за вписване в имотния регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие е нормата на чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ ПВ, която предвижда в имотния регистър /като нормата няма отношение към вписването в търговския регистър, както поддържа в частната си жалба частния касатор/ да се впише осъщественото писмено с нотариална заверка на подписите прехвърляне на вземане, ако последното е било обезпечено с ипотека, за да има действие прехвърлянето спрямо третите лица. Решаващият съд е изложил мотиви, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие инкорпорира в себе си договор за прехвърляне на вземания. Разпоредбата на чл.171 ЗЗД има предвид вписване на договора за прехвърляне на вземане, респ. на договора за прехвърляне на търговско предприятие, който договор, представлява акт по смисъла на чл.4, б.“л“ ПВ, подлежащ на вписване. ОС-Пазарджик е посочил, че вписването се осъществява чрез вписване на договора за продажба на търговско предприятие по партиди на имотите и по партиди на длъжниците по учредените договорни и законни ипотеки. В случая се иска вписване не на договора за продажба на търговско предприятие, а на удостоверения, издадени от ТР, удостоверяващи вписването в ТР на извършено прехвърляне на търговско предприятие между посочените в удостоверението отчуждител и правоприемник. Нито чл.171 ЗЗД, нито чл.16 ТЗ предвижда вписване в имотния регистър на горепосочените удостоверения. Окръжният съд не е споделил доводите на частния касатор, че по аналогия може да се приложи нормата на чл.263и, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, предвиждаща вписване в имотния регистър на удостоверение само и единствено в хипотезите на преобразуване на търговско дружество /вливане, сливане, отделяне и разделяне /, когато в патримониума на преобразуващото се дружество има недвижим имот. Предвид изложените съображения ПОС е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписвания.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси: „ 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.“л“ ПВ?; 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да се приложи чл.171 ЗЗД?“ Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предвид разясненията в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор първи и трети въпрос могат да се обединят и да се конкретизират в следния смисъл: „ Следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване?“ Същият въпрос е разгледан от ОС-Пазарджик и е обусловил крайните му правни изводи по спора.
Не е налице соченото от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираните от него определения на ВКС: Определение № 523/06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, I т.о.; Определение № 84/20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, I т.о.; Определение№ 170/25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, II т.о. не представляват задължителна за съдилищата практика, доколкото с тях не е било допуснато касационно обжалване. Определение № 673/16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, IV г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК, а Решение № 131/26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г.на ВКС, I г.о. е поставено по реда на чл.290 ГПК по въпроса за прилагането на чл.346, ал.2 ГПК /отм./ сега чл.452, ал.2 ГПК относно правните последици на разпореждане на длъжника с недвижим имот, т.е. с предмет различен от конкретизирания по настоящия спор правен въпрос. Дадените в така изброените съдебни актове на ВКС тълкувания на чл.171 ЗЗД са отразени в казуалните им мотиви, поради което и според разясненията по т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС не представляват задължителна практика на касационната инстанция. Отделно от това приложението на чл.171 ЗЗД в посочената съдебна практика е разгледано в контекста на правното действие на вписването в имотния регистър, а не кой акт подлежи на вписване в имотния регистър.
Осъществено е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В противоречие с обжалваното определение в Определение № 200/02.11.2016г. по ч.гр.д. № 357/2016г. на ОС-Видин, Определение № 785/07.12.2016г. по ч.гр.д. № 199/2016г. на ОС-Кърджали и Определение № 851/07.12.2016г. по ч.гр.д. № 631/2016г. на ОС-Враца /за постановяването на които са налице доказателства предвид обявяването им в Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и които поради своята необжалваемост по арг. от чл.577, ал.1 ГПК във вр. с чл.32а, ал.4 ПВ са влезли в сила/ е прието, че издадените от ТР удостоверения по чл.16 ТЗ удостоверяват прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотеки и включени в търговското предприятие и подлежат на вписване в имотния регистър, на осн. чл.4, б.“л“ ПВ във вр. с чл.171 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС на осн. чл.291, т.1 ГПК намира за правилно даденото с обжалваното определение на ОС-Пазарджик разрешение на въпроса, а именно: при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на осн. чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията– Търговски регистър за вписване на осн. чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.
На осн. чл.15, ал.1 ТЗ търговско предприятие като правна и фактическа съвкупност – материални и нематериални права и задължения, както и фактически отношения обслужващи дейността на търговеца, може да бъде предмет на разпоредителна сделка. Ако тази съвкупност включва вземания, с продажбата на търговско предприятие се прехвърлят и вземанията на отчуждителя. В случай, че тези вземания са обезпечени с ипотека, на осн. чл.171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на обезпеченото вземане спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър.
Разпоредбата на чл.171 ЗЗД съобразява възможността за настъпване на промени с обезпеченото вземане след вписване на ипотеката и предвижда тези промени да бъдат отразени в имотния регистър, за да проявят своето действие спрямо третите лица. В цитираната норма са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър: прехвърляне, залагане, встъпване, налагане на запор върху вземането, подновяване и заместване в задължение, като не се визират удостоверенията за вписване в други публични регистри на обстоятелства във връзка с тези сделки. В съответствие с изброяването по чл.171 ЗЗД, специалната норма на чл.17, ал.1 ПВ изрично посочва актовете, които подлежат на вписване и това са самите правни сделки : прехвърляне на вземане (чл. 99 ЗЗД), обезпечено с ипотека; залагане (чл. 162 ЗЗД) на такова вземане; встъпване (чл. 101 ЗЗД) в ипотечно вземане; налагане запор върху него; подновяване на задължение (чл. 107 ЗЗД), обезпечено с ипотека, и заместване (чл. 102 ЗЗД) в такова задължение. В чл.17, ал.2 ПВ е поставено изискване молбата на всеки заинтересован да е придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Следователно в изброените по-горе случаи вписването в имотния регистър се извършва въз основа на документ, който обективира правната сделка за промяна с обезпеченото вземане.
На осн. чл.2 от ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в случаите, които са изрично предвидени в законите.
Хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени. Така в чл.22а ПВ е регламентирано вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ), за което се предвижда, че се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. В чл.263и, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ се урежда вписването в имотния регистър на удостоверение за вписване на преобразуване на търговско дружество в търговския регистър, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.
Издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписване по чл.16, ал.1 ТЗ удостоверяват вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие. Липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл.16, ал.1 ТЗ, ако елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Поради изложеното обжалваното определение на ОС-Пазарджик следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 701/21.12.2016г. по ч.гр.д. № 746/2016г. на ОС-Пазарджик.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: