Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 15.08.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.07.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 2455 /2022 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Пътстрой“ ООД срещу определение № 101 /16.03.2022 г. по ч.гр.д. № 797 /2022 г. на ВКС , III г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 23048712 /11.11.2021 г. на „Пътстрой“ ООД против определение №.614 /18.06.2021 г. по в.ч.гр.д. №. 6418 /2021 г. на СГС, ІІ въззивен брачен състав, в частта, с която СГС е обезсилил изпълнителен лист, издаден в полза на „Пътстрой“ ООД срещу длъжниците „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД и „Пи Ес Пи“ ЕАД.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Съгласно приетото в т.8 на Тълкувателно решение №.4 /18.06.2014 г. по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. По съществото си това производство е двуинстанционно - аргумент от чл.413, ал.2, чл.418, ал.4, чл.419, ал.1 ГПК, като законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. При това положение съгласно чл.274, ал.4 ГПК изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в заповедното производство определения, включително и преграждащите. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК - съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е „друго производство" по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес. Предвид изложеното следва да се приеме, че частната жалба, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане.
Частният жалбоподател не обжалва определението на ВКС в частта, с която въззивното определение е оставено без разглеждане в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист срещу солидарно отговорните длъжници „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД и „Пи Ес Пи“ ЕАД, като молбата за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист срещу същите е отхвърлена. В тази част възприема мотивите на ВКС.
Частният жалбоподател твърди, че в обжалваната част определението на въззивния съд подлежи на обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, по който процесуалният закон не му е предоставил правомощия, доколкото в чл.419 ГПК е допустимо съдът само да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, но не и да обезсилва вече издаден изпълнителен лист. В тази част въззивният съд е излязъл извън пределите на своята компетентност, поради което в тази част определението му е недопустимо, респективно – нищожно. В тази част обжалваното определение не попада в хипотезата, визирана в т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 г. по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа доводите си, направени и с частната жалба, по която е постановено обжалваното определение, че в частта за обезсилването постановеното е в противоречие с константната практика на ВКС – решение № 17 /07.02.2018 г. по т.д. № 539 /2017 г. на ВКС, II т.о. и решение № 141 /06.11.2014 г. по т.д. № 2706 /2013 г. на ВКС, I т.о...
Ответникът по частната жалба „Пи Ес Пи“ ЕАД в писмен отговор я оспорва с доводи, че частната жалба срещу въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 г. по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като не е „друго производство“ по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна по изложените в обжалваното определение съображения, към които настоящият състав може да препрати съгласно нормата на чл.278, ал.4 ГПК вр. чл.272 ГПК.
Въззивното определение е постановено в производство по чл.419, ал.1 вр. чл.274 ГПК. То е въззивно определение, постановено в заповедно производство, а съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 г. по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедно производство, не подлежат на касационно обжалване. Между тях в мотивите на тълкувателното решение изрично са посочени определенията по чл.419 ГПК. Приетото е независимо от визираните в частната жалба пороци на обжалваното въззивно определение и съдържащите се в частната жалби доводи за незаконосъобразност.
С постановяване на тълкувателно решение практиката на съдилищата по поставения процесуалноправен въпрос е уеднаквена. Съгласно чл.130, ал.1 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира доводите на частния жалбоподател за неоснователни.
Към това следва да се добави, че в посочените от частния жалбоподател съдебни решения по търговски дела на ВКС не е прието обратното, а са разрешавани въпроси за допустимостта на искове по чл.422 ГПК и за допустимостта на преминаване от установителен към осъдителен иск чрез препращане към приетото в посоченото вече ТР № 4 /13 на ОСГТК и въобще въпроси за правомощията на съда в исковото производство.
От изложеното следва, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 101 /16.03.2022 г. по ч.гр.д. № 797 /2022 г. на ВКС, III г.о. в обжалваната му част, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 23048712 /11.11.2021 г. на „Пътстрой“ ООД против определение №.614 /18.06.2021 г. по в.ч.гр.д. №. 6418 /2021 г. на СГС, ІІ въззивен брачен състав, в частта, с която СГС е обезсилил изпълнителен лист, издаден в полза на „Пътстрой“ ООД срещу длъжниците „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения “ ЕООД и „Пи Ес Пи“ ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.