7 1 Р Е Ш Е Н И Е № 622 София, 24 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2073 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 744/10 г. Окръжният съд – гр.Ловеч е осъдил подсъдимите Д. Т. И. и П. П. Д., както следва: 1) за деяние, извършено в периода от м.08.2010 г. до 13.10.2010 г., в съучастие помежду им като извършители – на основание чл.354а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 НК на по две години лишаване от свобода и на по 5000 лева глоба, като ги оправдал по обвинението за разликата над това количество (1693,16 грама) и тази стойност (10 158,96 лева), както и за това наркотичните вещества да са в особено големи размери – чл.354а, ал.2 НК; 2) за деяние, извършено в периода от м.08.2010 г. до 13.10.2010 г., в съучастие помежду им като извършители – на основание чл.354в, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил съответно – подс.Д. И. – на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, а подс.П. Д. – на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева; 3) на основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на подсъдимите по едно общо наказание, най-тежкото, а именно - на подс.Д.И. – две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000 лева, а на подс.П.Д. – две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000 лева; 4) на основание чл.59, ал.1 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите, както следва – на подс.И. – за времето от 14.10.2010 г. до 23.12.2010 г. и „домашен арест” за периода след 23.12.2010 г., а на подс.Д. – „задържане под стража” за периода от 14.10.2010 г. до 16.10.2010 г. и от 13.12.2010 г. до 23.12.2010г., както и „домашен арест” за периода след 23.12.2010 г.; 5) на основание чл.354а, ал.6 НК ЛОС отнел в полза на държавата предмета на престъплението; 6) съдът възложил на подсъдимите направените по делото разноски. С решение по внохд № 95/11 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Апелативният съд – гр.Велико Търново, отменил присъдата на ЛОС и върнал делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите. С присъда по нохд № 518/11 г. ЛОС осъдил подсъдимите, както следва: 1) подс.И. – за деяния, извършени в периода от м.08.2010 г. до 13.10.2010 г., сам и в съучастие с подс.Д. като извършители – на основание чл.354а, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2, чл.26, ал.1, чл.2, ал.2 НК – на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 5000 лева, като е оправдан да е извършил две отделни престъпления по чл.354а, ал.2 НК; 2) подс.Д. – за деяния, извършени в периода от м.08.2010 г. до 13.10.2010 г., в съучастие с подс.И. като извършители – на основание чл.354а, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 НК – на две години лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 5000 лева, като е оправдан да е извършил две отделни престъпления по чл.354а, ал.2 НК; 3) на основание чл.59, ал.1 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите, както и времето, през което са били с мярка за неотклонение „домашен арест”; 4) на основание чл.354а, ал.6 НК ЛОС отнел в полза на държавата предмета на престъплението; 5) направените по делото разноски са възложени на подсъдимите. С решение № 228 от 09.10.2012 г. по внохд № 61/12 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, ВТАС изменил присъдата на ЛОС, както следва: 1) преквалифицирал деянието на Д. И. и П. Д. от престъпление по чл.354а, ал.2, вр.с ал.1, чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 НК в такова по чл.354а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК; 2) оправдал подс.Д. И. по обвинението по чл.354а, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 НК; за разликата в стойността на предмета на престъплението над 13 218,96 лева до 43 449,12 лева, респ. особено големи размери, да е произвеждал и държал в пристройката към жилището си канабис, както и да е действал при условията на продължавано престъпление; 3) оправдал подс.П. Д. по обвинението по чл.354а, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за разликата в стойността на предмета на престъплението над 13 218,96 лева до 36 999 лева, респ. особено големи размери, както и да е действал при условията на продължавано престъпление; 4) намалил наложеното на подс.Д. И. наказание лишаване от свобода на две години; 5) отменил присъдата в частта за присъдените разноски и в тази част осъдил подсъдимите, всеки един от тях, да заплатят по 145 лева по сметка на ОС-гр.Ловеч и по 390 лева – по сметка на ОДМВР-гр.Ловеч; както и по 17,50 лева – по сметка на ВТАС; 6) в останалата част присъдата на ЛОС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими. Подс.Д. претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания за оправдаване или приложение на института на условното осъждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от процесуалния представител на подсъдимия, с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата на подс.И. е идентична по основания и искания. Пред ВКС процесуалният му представител поддържа жалбата и иска връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са ограничени, предвид иницииралите образуването на касационното производство. Очевидно вън от тези предели стои оправдаването на подсъдимите. Идентичността на направените оплаквания срещу дейността на въззивната инстанция позволява едновременното разглеждане на жалбите на подсъдимите И. и Д.. Жалбите са основателни. Допуснато е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, предопределящо осъществяване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 НПК. Както се посочи въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. и Д.. В тези жалби, писмените бележки на защитата им (л.63) и в хода на съдебното следствие (л79 и сл.) на вниманието на въззивния съд са поставени възражения срещу доказателствената обезпеченост на обвинението. Оспорена е процесуалната допустимост на конкретизирани от жалбоподателите протоколи за извършени в досъдебното производство процесуално-следствени действия – оглед, обиск, претърсване и изземване, както и такива по вземане на представителна проба, а оттук и на изводите, направени въз основа на тях. Мотивите на въззивното решение впечатляват с пълната липса на каквито и да било съображения по което и да било от възраженията на подсъдимите, с които те са заявили наличието на съществени процесуални нарушения, от вида на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На същото място отговор е даден само на възражението срещу приложението на закона, който очевидно е повече от лаконичен и индиректен. Последното обаче, не дава основание на касационната инстанция да приеме, че ВТАС е изпълнил задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК. Същото правило не предоставя възможност за такова пренебрегване на възраженията, насочени срещу изводите по фактите, за които въззивният съд е последна инстанция. Констатираното е предпоставило идентичност на възраженията, развити в касационните жалби на подсъдимите, с тези, които не са били анализирани и оценени от ВТАС, но на плоскостта на изложеното, няма как да получат за първи път отговор от настоящата инстанция. ВКС многократно е вземал отношение по това, че доводи на жалбоподателите, които по съдържание и естество са насочени срещу приетите за установени факти и тяхната доказателствена основа, следва да бъдат внимателно обсъждани, като в мотивите на съдебния акт се посочат основанията, поради които те не са възприети. Подобен подход поначало и в настоящият случай ограничава процесуалните права на подсъдимите-жалбоподатели, които имат право да получат отговор на направени от тях възражения, както относно заявените нарушения на процесуални правила, така и относно доказателствената подкрепа на фактическите положения, приети за установени от решаващия съд. Останалите възражения на жалбоподателите, предвид характера на констатираното касационно основание, не могат да получат отговор в това производство, но следва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Поради изложеното, оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, съответно на пределите на настоящата проверка, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатото нарушение по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК. Ето защо на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 228 от 09.10.2012 г., постановено по внохд № 61/12 г. на Апелативния съд – гр.Велико Търново освен в оправдателната му част спрямо подсъдимите Д. Т. И. и П. П. Д. и ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: