О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499 София, 21.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 4456/2017 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Я. К. Х. и Д. К. Х. чрез пълномощник адв. Е. Я. срещу определение №3978 от 25.07.2017г по ч. гр.дело № 432/2017г на Благоевградски окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение №2955 от 06.04.2017г на Благоевградски районен съд за прекратяване на образуваното гр.д. 1104 /2016г поради недопустимост на исковете по чл. 59, ал.1 ЗЗД ,предявени от жалбоподателите срещу ДП «Югозападно държавно предприятие» , на основание за припадащата им се част от стойността на дървения материал , добит от ответника от собствен на ищите имот , за периода 2006-2013г и с която сума държавното предприятие се е обогатило неоснователно за сметка на всеки от двамата ищци в размер на 11255,64 лева, претендирани с иска . Въззивният съд на свой ред е приел ,че предявеният иск правилно е бил квалифициран като такъв за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД , предвид твърденията на ищците - общо регламентирания факт за обедняване и обогатяване без основание за тяхна сметка,но този субсидарен състав и исков ред за защита е процесуално недопустим , поради наличието на специален ред за защита на заявените права ,предвиден в чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ за случаите на осъществено ползване на дървесина от държавно лесничейство след 28.11.1997г , какъвто е и случая по делото . Касае се за специален , нормативно установен , извънсъдебен ред за защита на правата на собствениците във връзка с перендираното от тях обезщетение , съответно за наличието на административен ред за обезщетение на реституираните собственици по ЗВСГЗГФ за стойността на получената при сечта дървесина, което изключва допустимостта на иск за неоснователно обогатяване по общия ред. В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по свързано поставените въпроси : 1.По отношение на ползване от страна на ДГС, респ. държавно предприятие , на дървесина от възстановени на правоимащите собственици гори и земи в горския форд, разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗВСГЗГФ изключва ли приложението на разпоредбите на ЗЗД , в частност чл. 59 от ЗЗД? 2.Обезщетяването по реда на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ за всяко ползване на дървесина ли се отнася или само за ползване ,извършено от държавата чрез предприятията й до окончателното възстановяване на имота на правоимащите лица . По двата въпроса се изтъква противоречие с влязло в сила решение от 11.03.2010г по в. гр.д №520/2009г на ОС- Сливен , който е разгледал като допустим иск по чл. 59 ЗЗД при сходна хипотеза ,предявен заедно с иск за непозволено увреждане . С изтъкване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпрос : разпоредбата на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ са обезщетяване към кой момент на ползване на дървесина от гори е приложима - преди окончателното възстановяване на имота на правоимащите собственици или и след това. Според защитата , ясно трябва да бъде разграничено приложното поле на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ - въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото . В настоящия случай ползването е осъществено и дървесината е добита от държавното предприятие след посочените в закона дати ,но и след окончателното възстановяване на собствеността, дори след признаване правата на ищите срущу държавата от ЕСПЧ с решение по делото «Хаджигеоргиеви срещу България». Затова извънсъдебният способ , административната процедура не препятства исковата защита . В отговор ДП «Държавно югозападно предприятие» оспорва основанията за допускане на жалбата до касационно раглеждане , тъй като доводите за противоречиво разрешаван правен въпрос не са подкрепени от приложеното съдебно решение. За обезщетяване със стойността на получената дървесина законът е предвиди друг , специален ред и е налице правоотношение , неподведомствено на гражданските съдилища. Ищите са били въведени във владение с протокл от 26.05.2014г от органа по реституцията , не са изпълнили задълженията си по чл. 18 ЗВСГЗГФ и ответникът не е бил уведомен Въпросът, посочен при основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е бил поставен при въззивното обжалване с частната жалба и не е от обуслявящо значение за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е депозирана в срок и е допустима. По отношение на нея не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречива практика по първите два формулирани въпроса, макар те да са решаващо произнесени в обжалваното определение и при поставянето им да е отговорено на общия селективен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК за формулирането на правен въпрос. В изложението липсва обосновка на посочения критерии в чл. 280 ал.1 , т.2 ГПК. Приложеното решение на Сливенски окръжен съд не съдържа отговор на поставените въпроси и същите не са обсъждани при решаващата дейност на съда.В решението на Сливенски окръжен съд е изтъкнато ,че за първи път в жалбата се поддържали доводи за неоснователно обогатяване , каквото искане не е имало по делото ,а е бил разгледан предявения иск за непозволено увреждане при извършена сеч в гора , частна собственост. Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по третия формулиран въпрос , той е от значение за изводите на съда по допустимостта на иска. Специалният селективен кретерии за допускане до касационно обжалване е обосновано изтъкнат , тъй като по тълкувателен път следва да се определи приложното поле на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ. По изведения въпрос към кой момент на ползване на дървесина от гори е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ като ред за обезщетяване - преди окончателното възстановяване на имота на правоимащите собственици или и след това , Върховен касационен съд ІІІ г.о, намира следното : Реда за компенсация при размествансето на благата , предвиден в чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ изключва общия исков ред за защита при неоснователно обогатяване за определни добиви и спрямо определени лица само до окончателното приключване на реституционнята процедура за възстановяване на собствеността по този закон . Собствениците, чиито гори, възстановени по реда на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ са изсечени след 1.01.1990 г. или в които е осъществено ползване на дървесина от Държавното лесничейство след 28.11.1997 г. се обезщетяват със стойността на получената при сечта дървесина по действащи пазарни цени към деня на влизане на закона в сила с поименни компенсационни бонове (ПКБ), по реда на Глава пета от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Законът има предвид ползване на дървесина от държавата след влизане на реституционния закон в сила , осъществило се съгласно условията в чл.19 ЗВСГЗГФ и преди влизане в сила на окончателното решение за възстановяване, за който случай единственото обезщетение за правоимащите е предвиденото в чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ с поименни компенсационни бонове, а редът за реализирането му изключва исковия. Касае се за административно производство и обжалването на актовете става по правилата на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ със съответното препращане към ЗАП и ЗВАС Целта на законодателя е да компенсира признатите собственици за времето до приключването на реституционната процедура включително , а не да отрече или ограничи правата им да се ползват в пълна степен от благата на своето притежание и да ги защитават по общия исков ред , след като собствеността е вече възстановена с последователното осъществявяане на всички ементи от фактическия състав на реституцията . Частната жалба е по същество основателна . Въззивният съд неправилно е потвърдил прекратителното определение на Благоевградски районен съд като на свой ред е приел , че специалният ред за обезщетяване по чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ изключва допустимостта на исковете , стига заявеното с тях неоснователното обогатяване да се изразява в добив на дървесина от държавата след датата 28.11.1997 г. и без оглед на обстоятелството дали реституцията на горите , в които е осъществен добива на дървесина , е приключила за ищите преди исковия прерод на претенцията. По този въпрос включително ответникът е поддържал възражения , които следва да намерят обсъждане при решаване на спора по същество след съобразяване с доказателствата за възстановено право на собственост, представени по делото, постановеното решение на ЕСПЧ по спора на ищите Хаджигеоргиеви с държавата и при съобразяване с указанията , дадени в ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/11 г. на ОСГК на ВКС.По същество , а не с оглед допустимостта на иска в случая следва да бъдат обсъдени и възраженията на ответника , че съгласно постановеното обезщетение по решението на ЕСПЧ двамата ищци вече са компенсирани за това ,че не са ползвали възстановената им гора и не е налице неоснователно обогатяване .Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно . Делото следва се върне за разглеждане на съответния съд . Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №3978 от 25.07.2017г по ч. гр.дело № 432/2017г на Благоевградски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №3978 от 25.07.2017г по ч. гр.дело № 432/2017г на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено определение №2955 от 06.04.2017г по гр.д.1104 /2016г на Благоевградски районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете. Връща делото на Благоевградски районен съд за по- нататъшни процесуални действия . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: