Р Е Ш Е Н И Е № 357 София, 25 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1002/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура и жалба на адв.К., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. П., срещу въззивна присъда № 115 от 23.04.2014г., постановена по внохд № 802/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В протеста са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на материалния закон. В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че събраните доказателства установяват извършеното деяния, начина на извършване, авторството и вредоносния резултат. Твърди, че въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на изолирани доказателства, които не са подкрепени от останалата доказателствена съвкупност.Намира за доказано по безспорен начин обвинението.Моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат К., повереник на гражданският ищец и частен обвинител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изразява становище, че втората експертиза е в противоречие с първата, което е налагало назначаване на нова експертиза. Адвокат С., упълномощен защитник на подсъдимия оспорва протеста и касационната жалба.Намира въззивната присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана, поради което моли същата да бъда оставена в сила. Подсъдимият В. В., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 18.12.2012г., постановена по нохд №14932/2009 г. на Районен съд- София, подсъдимият В. С. В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, за което му е било наложено наказание пробация със съответните пробационни мерки. Съдът се е произнесъл по гражданския иск, държавните такси и деловодните разноски. С въззивна присъда № 115 от 23.04.2014г., постановена по внохд №802/2014 г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8 въззивен състав е отменил изцяло първоинстанционната присъда, след което е признал подсъдимия В. С. В. за невиновен в това, че на 12.10.2008г., в [населено място],[жк]е причинил средна телесна повреда на Г. П., изразяваща се в травматично счупване на цялата коронка до венеца на втория десен горен зъб, което му е причинило трайно затруднение на дъвченето и говореното, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Отхвърлен е изцяло предявеният от Г. П. граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 5000лв. С протеста се поддържат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушение на закона, довели до неправилно приложение на материалния закон. От самото изложение на съобразителната част на протеста по-скоро могат да бъдат изведени доводи за необоснованост на въззивният съдебен акт, отколкото такива в подкрепа на релевираните касационни основания. Необосноваността не е сред касационните основания, поради което настоящият състав няма правомощия за произнасяне в тази насока. Касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране, в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона. Ето защо, доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани на плоскостта на правилността на дадената оценка на доказателствата, обусловила извеждането на съответните фактически положения. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Въззивният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем. Извършеният обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на различна фактическа обстановка от тази, приета за установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. При доказателствената си дейност, Софийски градски съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивите на въззивната присъда всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими към изясняване механизма на деянието и неговото авторство. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследяване на логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, като и тяхната кореспонденция- подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателствени източници. Не може да се приеме тезата на прокуратурата, че първата инстанция при постановяване на осъдителната присъда правилно е оценила показанията на свидетелите Г. и П. П., и на свидетелката П.. Това изявление в протеста е декларативно отразено, като прокуратурата само се позовава на фактите, за които твърди, че се установяват от тези гласни доказателствени източници, но не сочи защо смята, че има невярна оценка на тези доказателствени средства и какви са аргументите, за да им се даде вяра. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд е подложил на задълбочен анализ всички свидетелски показания, като е изложил аналитични и убедителни аргументи, за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Единственият довод, че въззивният съд, основавайки се на допълнителната съдебно-медицинска експертиза е игнорирал посочените доказателствени източници, е неоснователен. Това е така, тъй като от една страна експертизата в наказателният ни процес е способ за доказване, чрез който се проверяват вече събрани данни чрез различни доказателствени източници, а от друга- съдът не е назначил само допълнителна съдебномедицинска експертиза, както се твърди, а и потворна такава. Събирането и проверката на доказателства е не само сред правомощията, но и е задължение на решаващите съдилища във връзка с изясняването на обективната истина по делото. В настоящият казус въззивната инстанция е назначила едновременно потворна и допълнителна съдебномедицинска експертиза, което е сторено в съответствие с предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.154 от НПК. Не сме изправени пред противоречие между две еднакви по степен експертизи- назначената на досъдебното производство и тази във въззивната фаза от съдебното производство, което да е налагало назначаването на нова разширена експертиза. Това е така, тъй като от една срана втората експертиза е потворна доколко са й поставени отново въпросите, които са били предмет на първата експертиза, а същевременно е допълнителна такава, предвид новите задачи, във връзка с непълнота на значимите за проверка и изясняване обстоятелства. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в безкритичност при оценката на заключението на назначената от него експертиза. Същата за разлика от първата експертиза е обосновала своите изводи въз основа на събраната доказателствена съвкупност и пълния обем от медицинска документация, находяща се в съответните здравни заведения, отразяваща статуса на пострадалия след инцидента. Приетата от първата инстанция експертиза е била изготвена на досъдебното производство, въз основа само на данните от съдебномедицинско удостоверение, във връзка с извършено освидетелстване от съдебен медик, без личен преглед. В хода на първоинстанционното производство, експертът е дал устни разяснения по принципно поставени въпроси, относими към изясняване механизма на получаване на констатираните травматични увреждания от медицинска гледна точка. Принципното изясняването на тези относими към предмета на доказване въпроси е изисквало още при първоинстанционното производство назначаването на допълнителна експертиза. Вещото лице в рамките на повторната и допълнителна експертиза, както и в устните си разяснения, е дало отговор на релевантните въпроси, не само с оглед на приетите медицински стандарти и практики, но и предвид конкретните обективни находки, които са били оценени от медицинска гледна точка. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационният протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец, се явяват неоснователни и като такива не биха могли да бъдат уважени. Това обуславя оставяне в сила на въззивната присъда, постановена от Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 115 от 23.04.2014 г., постановена по внохд №802/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8 въззивен състав.. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: