Р Е Ш Е Н И Е № 236 С о ф и я, 23 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 а п р и л 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 511/2014 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от подсъдимия С. И. П. от [населено място], област Стара Загора, понастоящем в затвора Стара Загора срещу решение № 193 от 25.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 355/2013 г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 45 от 06.08.2013 г. по НОХД № 255/2013 г. на окръжен съд-Стара Загора, с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Св.К. от АК-Пловдив моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Гражданският ищец Д. К. Д., редовно уведомен, не взема участие лично или чрез повереник в касационното производство и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение с оглед правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 45 от 06.08.2013 г., постановена по НОХД № 255/2013 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. П. от [населено място], област Стара Загора, в момента в затвора Стара Загора за виновен в това на 27.11.2012 г. в [населено място], област Стара Загора да е направил опит умишлено да умъртви Д. К. Д. от същото село, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат от наказанието лишаване от свобода срокът на предварителното задържане на подсъдимия от 30.11.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила. Уважен е предявеният от пострадалия Д. Д. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати 10 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, начиная от датата на увреждането му – 27.11.2012 г., като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв е отхвърлен като неоснователен. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК вещественото доказателство по делото – нож, се отнема в полза на държавата, а останалите веществени доказателства е постановено да се върнат на подс.П.. В тежест на подсъдимия са присъдени направените от държавата 490 лв разноски по водене на делото, дължимата се държавна такса в размер на 50 лв, като и разноските на гражданския ищец в размер на 300 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ст.П. от АК-Стара Загора с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, алтернативно за постановяване на нова присъда за признаването му за невинен по предявеното обвинение. Тя е била обжалвана и лично от подс.П. с оплакване за явна несправедливост на определеното му наказание и искане за намаляването му до минимума на престъплението, за което е признат за виновен. Като допълнение към първоначалната си жалба е включил и оплаквания за съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на закона, а в съдебните прения претендира за ново досъдебно производство с цел събиране на доказателства за установяване на невинността му. Пловдивският апелативен съд с решението си № 193 от 25.11.2013 г. по ВНОХД № 355/2013 г. е приел обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и я е потвърдил изцяло. В касационната жалба на подсъдимия П. се навеждат наново доводите за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от органите на досъдебното производство. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена от страна, имаща право на жалба, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт и като такава, за допустима, а разгледана по същество, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Оплакванията касаторът П. основава на тезата си да е бил провокиран от пострадалия Д., но която е изоставил пред първоинстанционния съд, съгласявайки се с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказвайки се те да се установяват по общия ред. Тя е била поднесена и на въззивната инстанция с упрек към окръжния съд, че неправилно е разгледал и решил делото при диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК при възражението на подсъдимия да не е целял умъртвяването на пострадалия. Изводът за умисъла на дееца обаче съдът е направил след обстоен, обективен и всестранен анализ на признатите от него факти и с основание е отхвърлил това му възражение, поставено и сега в основата на жалбата. Правилно съдът е посочил подкрепата на самопризнанието му от редицата свидетелски показания, в голямата си част изложени и пред съдия в хода на досъдебното производство, с които и защитникът му се е съгласил, изграждайки линията на защитата му със съвет за провеждане на процедурата по глава 27 от НПК, за което на двамата е била дадена изрична възможност от окръжния съд, при разясняване на последиците за подсъдимия. В Тълкувателно решение № 1/2009 г. в т.4 ОСНК на ВКС е изяснил, че „доказателствата ... заедно със самопризнанието трябва да са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно – при постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл.303 от НПК”, което в случая е налице. При тази доказателствена обезпеченост на признатите от подсъдимия фактически обстоятелства, в т.т.8.2 и 8.3 от същото решение е посочена „недопустимостта изявлението ... да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт”, както и „въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти”, поради което претенцията на жалбоподателя за отмяна на атакуваните съдебни актове за връщане на делото за разглеждането му по общия ред е незаконосъобразно. Съдилищата са спазили всички процесуални гаранции на правото му на защита в проведената диференцирана процедура и няма допуснати каквито и да е процесуални нарушения, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на фактическите обстоятелства материалният закон е приложен правилно. Както с действията си, така и словестно подс.П. е демонстрирал целения от него резултат – да нанесе удари с нож в жизненоважни области от тялото на пострадалия и го лиши от живот, което не е могъл да постигне поради съпротивата му и намесата на очевидците на случващото се. С това се обясняват и сравнително леките наранявания на последния, но без да се омаловажава обществената опасност на деянието. А видно от приложените по делото копия от бюлетините за съдимост на жалбоподателя, неговата обществена опасност също е завишена, като при четири от шестте му минали осъждания са за деяния, при които е употребил насилие и причинил сериозни вредни последици на пострадалите, поради което настоящето му деяние не може да се приеме за изолирана проява или като ответна реакция на осъществено върху него нападение. Всъщност, отговор на тази му теза дава в показанията си св.Д., както и от нанесения му впоследствие побой, но за стореното преди това от него на пострадалия. Правилно и законосъобразно е прието от съдилищата, че подсъдимият не просто е целял телесното увреждане на последния, а смъртоносното му нараняване, с което е осъществен съставът на престъплението по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. При обсъждане на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието на подс.П. обаче въззивният съд лаконично се е съгласил с извода на първоинстанционния за неприложимост на разпоредбата на чл.55 от НК поради липса на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, без изобщо да обсъди възможността да я приложи на основание чл.58, б.”а” от НК. Деянието е останало във фазата на опита, на пострадалия са били причинени сравнително леки наранявания, а причините за недовършеността на деянието са в сравнително лекия отпор от пострадалия и очевидците, принудили подсъдимия да побегне към дома си, където е настигнат и му е нанесен сериозен побой. На този фон определеното на специалния минимум за престъплението наказание от 10 години лишаване от свобода, намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, се явява очевидно несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на чл.36 от НК. Съгласно чл.58а, ал.4 от НК, когато едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1-3 и на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, щом той се явява по-благоприятен за дееца. В случая е имало основание при прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК да се наложи на жалбоподателя наказание значително под законовия минимум, а именно такова от 5 години лишаване от свобода, каквото според настоящия състав на ВКС удовлетворява в достатъчна степен изискванията на чл.36 от НК и се явява справедливо. Това налага изменяване на въззивното решение съобразно правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, тъй като е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК. Така определеното наказание следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим и няма основание за изменяване на решението в тази му част. Няма наведени в жалбата и в пренията оплаквания срещу гражданско-осъдителната част на атакуваното решение и няма основание за корекция на решението относно уважения граждански иск на пострадалия Д.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 193 от 25.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 355/2013 г. от Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С. И. П., със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода от 6-шест години и 8-осем месеца на 5-ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :