4 Р Е Ш Е Н И Е № 276 С., 6. 12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 3055 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. А. от [населено място], подадена чрез адвокат Н. К., срещу въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 40 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г., с което като е потвърдено решение № 599 от 26.11.2012 г. по гр.д. № 1088/2012 г. на Горнооряховския районен съд жалбоподателката е осъдена да заплати на Държавно предприятие Национална компания “Железопътна инфраструктура”, [населено място] сумата 13 177,39 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.05.2012 г. и направени разноски по делото. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Искането е да се отмени, като неправилно и се постанови друго, с което предявеният срещу жалбоподателката иск се отхвърли. Ответникът по касационната жалба - Държавно предприятие Национална компания “Железопътна инфраструктура”, [населено място] в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. С определение № 809 от 26.06.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса носи ли се отговорност за деликт по чл.45 ЗЗД в случаите, когато вредите са причинени при действие на трудово правоотношение между страните, и при наличие на такива данни как следва да се квалифицира спорното право. По този въпрос настоящият съдебен състав приема, че когато при действие на трудово правоотношение между страните, по което работникът или служителят има качеството на материално- отговорно лице е констатирана липса на парични средства отговорността е в пълен размер и спорното право следва да се квалифицира по чл.207, ал.1, т.2 КТ. За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен иска, предявен от ДП НК “Железопътна инфраструктура”, гр.. С. срещу жалбоподателката за заплащане на обезщетение на основание чл.45 ЗЗД за причинени на предприятието вреди през 2011 г. от допуснати от нея като главен счетоводител нарушения на финансовата дисциплина, въззивният съд е приел, че претендираната сума от 13 177.39 лв., съставлява имуществена вреда за предприятието /липса/, която е пряка и непосредствена последица от бездействието й. Изложил е съображения, че в качеството й на главен счетоводител жалбоподателката не е изпълнила задължението се да осъществява контрол върху финансовата и счетоводна отчетност в предприятието, съгласно изискванията на ЗСч., Вътрешните правила за реда за съставяне и движение на счетоводните и свързани с тях документи в предприятието и трудовата й характеристика. Приел е, че на дружеството са приченени вреди от констатираната през 2011 г. финансова липса в резултат на неизвършване на вменените на гл.счетоводител задължения по осъществяване на финансово-счетоводен контрол по силата на съществуващо трудово правоотношение с предприятието. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва да извърши преценка да допустимостта на въззивното решение, която съгласно ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да извърши служебно. За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен иска, предявен от ДП НК “Железопътна инфраструктура”, гр.. С. срещу жалбоподателката за заплащане на обезщетение на основание чл.45 ЗЗД за причинени на предприятието вреди през 2011 г. от допуснати от нея като главен счетоводител нарушения на финансовата дисциплина, въззивният съд е приел, че претендираната сума от 13 177.39 лв., съставлява имуществена вреда за предприятието /липса/, която е пряка и непосредствена последица от бездействието й. Изложил е съображения, че в качеството й на главен счетоводител жалбоподателката не е изпълнила задължението се да осъществява контрол върху финансовата и счетоводна отчетност в предприятието, съгласно изискванията на ЗСч., Вътрешните правила за реда за съставяне и движение на счетоводните и свързани с тях документи в предприятието и трудовата й характеристика. Приел е, че на дружеството са приченени вреди от констатираната през 2011 г. финансова липса в резултат на неизвършване на вменените на гл.счетоводител задължения по осъществяване на финансово-счетоводен контрол по силата на съществуващо трудово правоотношение с предприятието. В конкретния случай съдът намира, че въззивното решение е постановено при неуточнен предмет на делото предвид наличието на несъответствие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което е довело до постановяване на въззивното решение по нередовна по чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че при извършена през м. януари 2012 г. проверка съгласно Закона за счетоводството е установена липса в касата на предприятието, назначена е комисия за извършване на вътрешен одит, която с доклад под № О. 1201 е констатирала допуснато нарушение на финансовата дисциплина и липса в размер на 13 177.39 лв., в резултат на изплащане на парични средства в нарушение на Вътрешните правила за реда на съставяне и движение на счетоводните и свързаните с тях документи в ДП НК „ЖИ”, отпускане на служебни аванси без отчитане на получените преди това. Посочено е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което А. е заемала длъжността „главен счетоводител”, и че щетата е в резултат на виновното й поведение, изразяващо се в допуснати нарушения по Закона за счетоводството, неизпълнениеи на вменените й с длъжностната характеристика задължения. Ищецът е посочил, че завежда иска си по чл.45 ЗЗД, като искането е ответната страна да заплати сумата 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от деликт. Поради противоречието в обстоятелствената част и петитума относно произхода на вредата и искането да се заплати обезщетение за имуществени вреди от деликт, въззивният съд като инстанция по същество е следвало да остави исковата молба без движение като даде възможност на ищеца да уточни в какво се състои искането му. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото се върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се съобрази с дадените по-горе указания. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на № 40 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :