6 Р Е Ш Е Н И Е № 20 С., 22.02.2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 3785 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. Ф. Д, А. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА”, [населено място], подадена чрез адвокат С. Н. срещу въззивно решение от 17.02.2015 г. по гр. дело № 9189/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 8.05.2014 г. по гр.д. № 7320/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от И. Н. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 1 от 13.01.2014 г. на представляващия дружеството, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност „финансов мениджър”, и жалбоподателят е осъден на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати обезщетение в размер на 25 800 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Претендират се разноски за производството по делото. Ответникът по касационната жалба И. Н. М., чрез пълномощника си адвокат К. М. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно, по съображения, че първото нарушение посочено в заповедта за дисциплинарно уволнение, не представлява нарушение на трудовата дисциплина, а останалите две нарушения, обективирани в същата, са останали напълно недоказани. Претендират се разноски за производството. С определение № 936 от 20.10.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как съдът преценява направеното от страната или неин представител признание на факт. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 70 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 579/2012 г., ІІ г.о.; решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г., ІІ т.о.; решение № 136 от 8.05.2014 г. по гр.д. № 4488/2013 г., ІV г.о. Прието е, че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. При дадения отговор на поставения въпрос, който се възприемат от настоящият състав, по жалбата на „К. Ф. Д, А. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА”, [населено място], съдът намира следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е прието, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като посоченото в заповедта уволнително основание- злоупотреба с доверието на работодателя не е установено. Прието е, че независимо от записаното в раздел 5, чл.5.2, т.18 от трудовия договор, по силата на чл.48, ал.1 и 3 от Конституция на Р България е чл.8, ал.4 от Кодекса на труда клаузата в трудовия договор за неизвършване на конкурентна или сходна дейност с тази на работодателя е нищожна. Изложени са и съображения, че дори да се приеме клаузата за забрана извършването на конкурентна дейност за действителна, не е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като със самото сключване на посочените в заповедта граждански договори не се извършва конкурентна дейност, както и че жалбоподателят по никакъв начин не доказал дейността да е конкурентна. Според съда сключването на гражданските договори не представлява нарушение на трудовата дисциплина и в този смисъл признанието, направено в съдебно заседание на 24.04.2014 г. не съставлява признание за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Предвид отговора на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че даденото от въззивния съд решение по повдигнатия въпрос не е в съответствие с установената съдебна практика, че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. В разглеждания случай в протокола от съдебно заседание, проведено на 24.04.2014 г. е записано изявлението на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство - да не се отлага делото за друго съдебно заседание, доколкото признават твърдения с отговора на исковата молба конфликт на интересите, поради което този факт да се отдели като безспорен. Съобразно това изявление, първоинстанционният съд е отделил като безспорен този факт с протоколно определение от 24.04.2014 г. „ и при обстоятелствата по отговора на исковата молба” за твърдения с отговора на исковата молба конфликт на интереси. Отделянето като безспорен на факта за наличие на конфликт на интереси и при обстоятелствата по отговора на исковата молба е определило последващото действие на съда, а именно да не се превежда на български език представеният от жалбоподателя документ на английски език отнасящ се до дейността на дружеството, с което ищецът е сключил гражданските договори, с което е целял да докаже извършването на конкурентна дейност. Фактът, че е налице конфликт на интереси е отделен като безспорен от съда, поради което неправилно въззивният съд е приел, че този факт не е установен. Напротив установено е, че ищецът е поел извършване на работа в условията на конфликт на интереси. Съобразно разпоредбата на чл.126, т.9 КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. В случая ищецът е работил като „финансов мениджър” в дружеството. На 13.06.2013 г. и на 30.07.2013 г. в нарушение на клаузите в сключения на 11.10.2012 г. трудов договор, както и клаузите на договора за конфедициалност е сключил договори с [фирма]. От сключения трудов договор и договора за конфедициалност, се установява, че ищеца е поел задължение да бъде лоялен към своя работодател, да не разгласява фирмена тайна на работодателя и да не извършва сходна дейност с тази на работодателя. В писмения отговор на исковата молба ответната страна- настоящ жалбоподател е заявила, че с двата граждански договора, които ищецът е сключил е допуснал описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Първоинстанционният съд е отделил за безспорен факта на твърдения с отговора на исковата молба конфликт на интереси и при обстоятелствата по отговора на исковата молба. Със сключването на двата договора ищецът е нарушил разпоредбата на чл.126, т.9 КТ, чието нарушение представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по см. на чл.190, ал.1, т.4 КТ. При сключени два граждански договори в противоречие с клаузи в трудовия договор с трето лице, за което жалбоподателят в отговора на исковата молба е твърдял, че извършва конкурентна дейност и при отделянето на този факт за безспорен, неправилно съдът е приел, че не е доказана злоупотреба с доверието на работодателя. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът или служителят се възползва от служебното си положение и извършва преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Неправилно съдът е приел, че сключените в условията на конфликт на интереси граждански договори не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, т.е. че не е налице нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователно е поддържаното от ответника, че със самото сключване на консултантските договори не се засяга правната сфера на работодателя, не се накърняват негови интереси, тъй като няма данни да е извършвано нещо в изпълнение на договорите. От приетите по делото доказателства е видно, че ищецът в качеството си на изпълнител по договора от 13.06.2013 г. е получил възнаграждение в размер на 4 310 лв. /декларация от 16.08.2013 г./. Неоснователно е поддържаното от ищеца- ответник по касационната жалба, че не е установено извършването на конкурентна дейност и разгласяване на фирмена тайна. В отговора на исковата молба жалбоподателят е твърдял, че възложителя по сключените граждански договори извършва конкурентна на дружеството дейност и с представения документ на английски език е искал да докаже този факт. Приетият за безспорен факт за твърдения конфликт на интереси и при обстоятелствата по отговора на исковата молба, налагат извод, че този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. Ето защо доводите, че жалбоподателят не е доказал посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение обстоятелства са неоснователни. Предвид изложеното следва да се приеме за доказано, че ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение злоупотреба с доверието на работодателя. То с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължение е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание „уволнение”. В случая са изпълнени изискванията на чл.189, ал.1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение. В разглеждания случай- служителят е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието. По тези съображения въззивното решение като неправилно ще следва да се отмени, като касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 2328 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.02.2015 г. по гр. дело № 9189/2014 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. М. от [населено място], ж.к. „Надежда-ІІІ ч.”, [жилищен адрес] ет.ІІІ, ап.70, срещу „К. Ф. Д, А. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА”, [населено място], [улица], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 1 от 13.01.2014 г. на представляващия дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „финансов мениджър”, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 27 395.58 лв., като неоснователни. Осъжда И. Н. М. да заплати на „К. Ф. Д, А. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА”, [населено място] направените разноски в размер на 2328 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: