Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 10.09. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 22.01.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА Мария Славчева при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 822/2009 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД” К., гр. П. против въззивното решение на П.ския апелативен съд № 271 от 14.07.2008 год., по т.д.№ 181/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 278 от 12.10.2006 год., по т.д.№ 58/2005 год. на П.ския окръжен съд и е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на „ Л. С.” ООД, със седалище гр.С. сумата 12 544.88 лв., като част от сумата общо от 46 367.47лв., произтичаща от неизпълнение на сключен между страните комисионен договор от 03. 01. 2001 год. и споразумение към него от 18.12.2002 год. и представляваща сбор от стойността на доставената в изпълнение поръчката на комитента стока, митнически сборове, транспортни разходи и комисионно възнаграждение, ведно със законната лихва, начиная от 11. 08.2004год. до окончателното и изплащане. В подробните си доводи, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба и поддържани в хода на делото, касаторът изразява несъгласие с възприетия от решаващия съд характер на процесния договор, като твърди, че с оглед поетите от съконтрахентите конкретни права и задължения, се касае не до комисионен договор, а до обективирано в писмена форма съчетание на два договора- за поръчка и за продажба на определен вид стоки, като реален купувач на последните е именно ищцовото ТД, което е определило и покупната цена на същите. Обстоятелството, че касаторът в изпълнение на договора е заплатил сумите от реализираната продажба на ищеца, а в съответствие с допълнително постигнато съгласие между съконтрахентите е върнал и непродадената стока на последния от една страна сочи на договор за продажба на консигнация, а от друга- изключва обосноваността на приетата от решаващата инстанция липса на настъпило по този начин доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и прекратяване на сключената сделка, поради изпълнение. Според въведените от жалбоподателя доводи, дори и да се възприеме съществуването на облигационна връзка, породена от твърдения в исковата молба комисионен договор, с така върната на комисионера стока и получените от него при осъществената продажба на същата суми, на последния са възстановени и не само всички направени разходи във вр. с изпълнение на поръчката, но е заплатено и дължимото комисионно възнаграждение, безспорно калкулирано в цената на доставката, факт който въззивната инстанция, поради необсъждане на събраните по делото доказателства в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, не е съобразила. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи , във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационното обжалване по приложно поле е допуснато с определение № 571 от 31.08.2009 год., на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно създадена между страните облигационна връзка, породена от сключен помежду им на 03.01.2001 год. комисионен договор, тъй като ищецът, в качеството си на комисионер се е задължил срещу възнаграждение по поръчка на ответника от свое име и за сметка на последния да закупи от посочен му от същия чуждестранен производител - „М. П.” К., стоки по предварително зададена спецификация / Приложение №1/, неразделна част от договора, както и да организира транспорта, митническия внос на тези закупени стоки и да ги продаде с данъчна фактура на доверителя. Последният от своя страна, в качеството си на комитент, е поел насрещното задължение да приеме резултатите от изпълнението на поръчката и да заплати на комисионера, както направените за изпълнението и разходи, така и комисионно възнаграждение. Поради това, обстоятелството, че уточнените в Приложение № 1 - неразделна част от договора, стоки са били надлежно фактурирани на ответника по договорно определените в Приложение № 2 - също неразделна част от сключената сделка, цени и за от тях е налице извършено само частично плащане от комитента по банков път и в брой, възлизащо на сумата 8905.09 лв., при договорно определена стойност, съгласно експертното заключение на вещите лица по допуснатите съдебно счетоводни експертизи, от 9 020.20 лв., а за остатъка е налице отказ да бъдат получени резултатите от изпълнителната сделка, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод за виновно неизпълнение от страна на доверителя, обуславящо ангажиране на договорната му отговорност за реално изпълнение по правилото на чл. 356, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Следователно, доколкото сумата 46 367.47 лв. се явява остатъкът на неплатената стойност на наличните по количествена оборотна ведомост стоки върнати на склад при ищеца към края на 2004 год. въз основа на 4 бр. приемателно- предавателни протоколи, която- изчислена по договорни цени, включва транспортни, митнически разходи, ДДС и комисионно възнаграждение, то решаващият съд е счел, че именно в този размер е и общо дължимата на комисионера насрещна престация по сключения с ответника комисионен договор, част от която - предмет на предявения частичен иск. Допълнително въззивният съд е изложил и съждения, че задълженията на комитента са законово регламентирани и в тях предаването на поръчаната от последния стоката обратно на комисионера, дори и да е налице постигнато между страните съгласие в противна насока, каквито данни се съдържат в приложеното по делото споразумение от 18.12.2002 год. - получените при реализацията и след връщането суми да останат за покриване на неплатеното комисионно възнаграждение, е правно ирелевантно и само по себе си и не води до погасяване на облигационното отношение, поради изпълнение. Решението е неправилно. Не съществува никаква законова пречка след сключване на комисионния договор и прехвърляне резултатите от изпълнителна сделка на комитента, страните да променят дължимата от последния насрещна престация, респ. кредиторът – комисионер да приеме друго, вместо първоначално дължимото по договора, под формата на парична сума възнаграждение, каквато е уредената изрично от законодателя хипотеза на погасяване на съществуващия дълг чрез даване вместо изпълнение/„datio in solutum/- арг. от чл.65, ал.2 ЗЗД . Следователно, доколкото правното действие даване вместо изпълнение води до погасяване на старото задължение, то лишен от основание в закона е изводът на въззивния съд, че дори и да е налице изрично постигнатото в процеса на изпълнение на задълженията по сключения между страните комисионен договор, съгласие в посочения смисъл, обективирано в споразумението им от 18.12.2002 год., същото е правно ирелевантно за вида на задължението на комитента, поради което съществуването му не обуславя, нито до отпадане на дължимото комисионно възнаграждение и направени за изпълнение на поръчката разходи, нито до промяна в размера на същите. Вярно е, че с оглед възмездния характер на комисионния договор, за комитента, по силата на диспозитивното законово правило на чл.356, ал.2 ТЗ, след прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка възниква парично задължение за заплащане на комисионно възнаграждение и направените във вр. с изпълнение на поръчаната сделка, разходи. Това, обаче не означава, че след възникване на облигационното правоотношение страните по комисионния договор са лишени от право да сключат друго допълнително съглашение помежду си, вкл. целящо изцяло или частично погасяване паричния дълг на доверителя, както неправилно е счел П.ският апелативен съд. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на поставения от касатора въпрос, обусловил приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се отговори, че щом по силата на чл.9 ЗЗД на страните по договора, в рамките на въведеното от законодателя ограничение в автономността на волята им, е предоставена възможност сами да определят съдържанието на същия, то те разполагат с правомощие, както да се отклонят от създадения законов модел за съответния вид сделка, уговаряйки различна престация и различен начин на изпълнение на конкретното задължение, така и да постигнат ново съглашение след възникване на облигационното правоотношение помежду им, целящо незабавното освобождаване на длъжника, чрез погасяване на дълга му – арг. от чл.65, ал.2 ЗЗД. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в разглежданата хипотеза наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на длъжника за неизпълнение следва да се преценява с оглед елементите от фактическия състав на datio in solutum, а не спрямо поетото старо задължение. Затова, като не е съобразил горното ПАпС неправилно е приложил материалния закон и оплакванията на касатора в тази част са основателни. Основателно е и оплакването за необоснованост на приетия общ размер на задължението. Обстоятелството, че по силата на чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, обосновава правен извод, че постигнатото между страните на 18.12.2002 год. споразумение, внасящо изрично промяна в дължимата на комисионера по процесния комисионен договор, престация не може да бъде възприето за правно ирелевантно относно изпълнението на комитента и наличието на основание за ангажиране на договорната му отговорност до посочения от въззивната инстанция общ размер на задължението. Фактът, че по силата на постигнатото допълнително съглашение в тежест на последния е възложено да изтегли и заплати до 30.04.2003 год., цялото налично количество добавки, предмет на изпълнителната сделка, находящи се в държане на “Л. С., след връщането им с приемо-предавателните протоколи, а в полза на комисионера е създадена /т.3/ правната възможност да продава за своя сметка, от доставените в изпълнение на поръчката на комитента и държани от него след връщането им вещи, означава, освен приетото от въззивния съд за безспорно изпълнение на възложената от доверителя сделка, също, че при реализирани по този начин суми от ищеца, до размера на получената от него сума е налице изрично дадено съгласие за погасяване на задължението за заплащане на комисионно възнаграждение и разноски, чрез даване, вместо изпълнение, т.е със самата предадена му продадена за негова сметка стока. Следователно при установената от възприетото от решаващия съд заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стойност от 46 367.47 лв. на наличните по данни от количествена оборотна ведомост стоки на склад при ищеца към края на 2004 год., изчислена по цени на Приложение № 3 към договора, в които комисионното възнаграждение и ДДС се включват и приетата въз на възприетите експертни заключения обща стойност на доставените по изпълнителната сделка вещи, с ДДС и комисионно възнаграждение, възлизаща на 60 613.73 лв., то предвид продадената, респ. ползвани за лични нужди от комисионера част от същите, възлизаща по неоспореното и прието от ПОС заключението на в.л. К./ л.51/ на сумата 5 225.96 лв./, с ДДС и комисионна следва, че остатъкът от дълга на ответника, за който следва да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.356, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ТЗ е в размер на сумата общо от 41 141.41 лв.. За тази разлика от общия дълг на ответното ТД касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното решение - изменено, независимо, че не е налице промяна по отношение размера на частично предявената искова претенция по чл.356, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение на П.ския апелативен съд № 271/14.07.2008 год., по т.д.№ 181/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на П.ския окръжен съд № 278 от 12.10.2006 год., по т.д.№ 58/2005 год. и е осъдено ТД ”К. –ИТ”ООД ,гр.П. да заплати на Т. С.” ООД, гр. С. сумата 12 544.88 лв., като част от сумата 46 367.47 лв., произхожда от договорно неизпълнение по комисионен договор , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.08.2004 год. до окончателното и изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ”К. –ИТ”ООД , гр.П. да заплати на “Л. С.” ООД, гр. С. сумата 12 544.88 лв./ дванадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем ст./, като част от сумата 41 141.41 лв./ четиридесет и една хиляди, сто четиридесет и един лева и четиридесет и една ст./ произхождаща от договорно неизпълнение по комисионен договор от 03.01.2001 год. и споразумение от 18.12.2002 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.08.2004 год. до окончателното и изплащане, както и направените за настоящето производство деловодни разноски, съобразно уважената част на касационната жалба в размер общо на 117.31 лв.. В останалата част решението на П.ския апелативен съд е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :