1 Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 08.07.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3540 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца В. В. Г. срещу Решение № 1031 от 28.05.2013г. по в.гр.д.№ 653/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта с която е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 3860/2009г. за отхвърлянето на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. Касаторът поддържа основанията за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК. Счита за неправилни изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Поддържа, че единствено нарушаването на правилата за движение от страна на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на лекия автомобил „БМВ“ е причина за настъпване на произшествието. Посочва, че въпросът за съпричиняването е разрешен противоречиво от съдилищата, тъй като в наказателното производство е одобрено споразумение, с което водачът на лекия автомобил е признат за виновен за настъпването на произшествието, без да е отчетено допринасяне от страна на пострадалия. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на поисканото обезщетение. Ответникът [фирма] не е взел становище по касационната жалба. В откритото съдебно заседание след допускане на касационното обжалване страните не се явили и не са били представлявани. С определение № 248 от 02.04.2014г. касационният контрол е допуснат при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.15,ал.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о., като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, намира следното: Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 05.06.2008г. на главната алея в комплекс Слънчев бряг между л.а. „БМВ“, управляван от застрахован по риска „ЗЗГОА“ при ответното дружество шофьор Р. Ш. и мотоциклет, чийто водач е пострадалият. Въпросът за валидността на застрахователния договор не е бил спорен, а водачът на лекия автомобил е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 НК с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 6/2009г. на Бургаския ОС. Безспорно е било, че лекият автомобил се е движил със скорост 112 км./ч., зад мотоциклета по главната алея в комплекса, която е с една лента за движение за всяка посока. Скоростта на ищеца е била 50 км.ч. /в рамките на разрешената/, той е пътувал в лявата част на пътното платно, на 0.40м. вляво от непрекъсната разделителна линия, или на 4.40м. вляво от десния бордюр, а автомобилът се е движил върху осевата линия като е заемал и част от лентата за насрещно движение. Безспорно установено е, че в резултат на произшествието ищецът /който е бил на 26г./ е получил множество увреждания, квалифицирани като разстройство на здравето с опасност за живота и причинили трайни остатъчни последици. Първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 40 000лв., като е приел че ищецът е съпричинил увреждането в степен 1/10. Сезиран с жалби на двете страни, въззивният съд е мотивирал, че справедливото обезщетение е 80 000лв., а допринасянето от страна на ищеца за настъпването на произшествието е 40%, поради което обезщетението е дължимо в размер на 48 000лв. Приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и възприетият процент на съпричиняване е обоснован с нарушение на разпоредбите на чл.15,ал.1, чл.5,ал.1,т.1, предл. първо и второ,чл.8,ал.1 и чл.20,ал.1 ЗДвП - ищецът не се е преустроил максимално в дясно на пътното платно. Приетото от въззивната инстанция, че ищецът не е спазил задълженията си да се движи в дясната част на пътното платно е съобразено с безспорно установените по делото факти. Изводът за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД е правилен, тъй като съществува причинна връзка между поведението на пострадалия водач и настъпването на противоправния резултат. Неоснователно е становището на касатора, че фактът на съпричиняването не може да бъде обсъждан в производството по прекия иск срещу застрахователя, тъй като в наказателното производство не било прието пострадалият да е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Поведението на пострадалия / съпричиняването/ не елемент от фактическия състав на деянието, за което деликвента е признат за виновен. При надлежно наведени от насрещната страна [фирма] възражения за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, съдът дължи произнасяне по въпроса за съпричиняването, защото то не е част от престъпния състав и правната квалификация на деянието, т.е. не се обхваща от задължителната сила на присъдата /одобреното от съда споразумение/. В този смисъл е и константната практика на ВКС- Решение по т.д.№ 1147/2010г. на ІІ т.о., Решение по т.д.№ 211/2009г. на ІІ т.о. По въпроса, по който касационният контрол е допуснат - преценката за съотношението, в което всеки един от водачите, неспазвайки разпоредбата на чл.15,ал.1 ЗДвП, е допринесъл за настъпването на произшествието, въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. В настоящия случай въззивната инстанция не е отчела, че и двамата водачи са допуснали едно и също нарушение- на правилото на чл.8,ал.1 и чл.15,ал.1 ЗДвП, като не са се движили възможно най вдясно на платното, в което се състои и изчерпва неправомерното поведение на водача на мотоциклета. Водачът на лекия автомобил, освен несъобразяване с това правило, е нарушил и разпоредбата на чл.21 ЗДвП, като е шофирал със скорост /112км./ значително надвишаваща разрешената /50 км./ в населено място, поради което много бързо е застигнал мотоциклета, чийто водач е спазил ограничението. Наред с това, движението на прав участък и при ясна видимост, зад управляваното от ищеца моторно превозно средство, е осигурило възможността водачът Ш. да възприеме мотоциклета като заемащ дясната лента и неотклоняващ се от нея участник в движението, и при застигането му, да съобрази задълженията си по чл.42,ал.1,т.2 и чл.42,ал.2,т.2 ЗДвП. При установеното разположение на моторните превозни средства на платното, обективната възможност на водача на лекия автомобил да избегне сблъсъка и да предотврати произшествието е била много по-голяма. Това дава основание за извод, че допуснатите от застрахования при ответното дружество водач нарушения на правилата за движение превишават по брой и тежест нарушението на увредения, и относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е по-високо по степен. Поради това, приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 1/10. При отчитане на тази степен и с оглед приетия от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв., дължимото застрахователно обезщетение е 72 000лв., което обуславя отмяна на решението на САС в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 48 000лв. и уважаването му за още 24 000лв., ведно със законната лихва от 05.06.2008г. Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 72 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. следва да бъде потвърдено. [фирма] следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 500лв. разноски за настоящото производство-адвокатско възнаграждение по договора за правна защита, за които списък по чл.80 ГПК не е представен, както и държавна такса по сметката на ВКС, на основание чл.78,ал.6 ГПК, в размер на 480 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, на основание чл.293,ал.1, предл.второ ГПК Р Е Ш И: Отменя Решение № 452 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 963/2010г. на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 3860/2009г. на СГС, ГК, Първо отд.,6 състав за отхвърлянето на иска за разликата над 48 000лв. до 72 000лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на В. В. Г. ЕГН [ЕГН] от София,[жк], бл.1 Е, вх.В,ет.2, ап.23, на основание чл.226,ал.1 КЗ, още 24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/, над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 05.06.2008г., ведно със законната лихва от същата дата, както и сумата 500 лв. разноски за настоящото производство. Оставя в сила решението на САС в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 72 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. Осъжда [фирма] да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметката на ВКС държавна такса 480лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.