2 Р Е Ш Е Н И Е № 726 София 30.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 973/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. М.,[населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Е. Й., срещу въззивно решение от 18.03.2009 г. на Софийския градски съд по гр.д. №644/2005 г., с което е отменено решение от 25.10.2004 г. на Софийския районен съд по гр.д. №4698/2004 г. и са отхвърлени предявените от В. Л. М. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ответниците Министерство на образованието и [фирма] не са правоприемници на работодателя на ищеца „Национален център за отдих, възстановяване и спорт”, поради което не са пасивно легитимирани по предявените искове. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. По делото е безспорно установено, че [фирма] е правоприемник на работодателя му, поради което дружеството е пасивно легитимирано по предявените искове. Ответниците по жалбата Министерство на образованието, младежта и науката,[населено място], и [фирма],[населено място], не са заявили становище. С определение №1347 от 01.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009 г. на Софийския градски съд по гр.д. №644/2005 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя при условията на чл.123 КТ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл.123 КТ трудовото правоотношение с работодателя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределение на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия и други право-организационни промени на предприятието. В тези случаи трудовите правоотношения с работниците или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че ответникът [фирма] не е правоприемник на работодателя на ищеца „Национален център за отдих, възстановяване и спорт”, поради което исковете са неоснователни. По делото е установено по безспорен начин, че в случая има промяна на правно – организационната форма на предприятието по смисъла на чл.123, ал.1, т.5 КТ, тъй като работодателят на ищеца „Национален център за отдих, възстановяване и спорт” като структура на Министерството на образованието и науката е преобразуван в търговско дружество - [фирма]. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Установено е по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата. Преди уволнението на ищеца, считано от 16.04.2004 г., с новото щатно разписание е била премахната длъжността на ищеца - технически сътрудник – домакин почивна база „Мирово”. Към момента на уволнението ищецът единствен от всички четирима технически сътрудници – домакини е осъществявал трудовите си функции в почивна база „Мирово”. Останалите трима са работили на тази длъжност в други почивни бази на територията на област К.. Ето защо следва да се приеме, че в случая има реално съкращаване на щата като длъжността на ищеца в почивна база „Мирово” е премахната. Съкращаване на щата най – общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че трудовата функция на ищеца като длъжност е била единствена в рамките на съществувалата обособена структура - почивна база „Мирово”. Подбор по чл. 329 КТ трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. Подбор между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. Работодателят в случая не е бил длъжен да извършва сравнение между служителите, заемащи еднакви длъжности, по критериите на чл.329 КТ в организационно обособената структура почивна база „Мирово”, тъй като длъжността на ищеца е била единствена. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове за отмяна на заповед за уволнение №04/08.04.2004 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – домакин почивна база „Мирово” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1000 лв. като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.03.2009 г. на Софийския градски съд по гр.д. №644/2005 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Л. М.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], и Министерство на образованието, младежта и науката,[населено място], искове за отмяна на заповед за уволнение №04/08.04.2004 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – домакин почивна база „Мирово” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1000 лв., като неоснователни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.