Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 135

София, 01.11.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №281 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. П. В. от [населено място], [община] срещу решение №98 от 21.12.2010г., постановено по гр.дело № 442/2010г. на Видинския окръжен съд, с което е обезсилено решение №53 от 29.07.2010г. по гр.дело № 2139/2009г. на Видинския районен съд и е прекратено производството по делото. Касаторът иска отмяна на решението. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон. В писменна защита вх.№ 9449/3.10.2012г. касаторът поддържа касационната си жалба, иска отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да се остави в сила решението на Врачанския районен съд.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – София в писмен отговор заявява становище за недопустимост на предявения иск. Не изпраща представител в откритото съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат с определение №746 от 24.011.2011г.
Видинският районен съд е уважил частично иска на ищеца Е. П. В. по чл.407 ТЗ отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 3.12.2004г., които търпи от смъртта на майка си В. Е., настъпила при ПТП на 3.12.2004г. по вина на В. С. Н.. Вината на водача на МПС е призната със споразумение по нохд. №215/2009г. по описа на Окръжен съд, [населено място]. С него Н. е осъден да заплати на касатора сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 3.12.2004г. Застрахователят на деликвента, е изплатил на ищеца в хода на процеса сумата от 10 000 лв. и лихва от 5051.91 лв., считано от датата на увреждането 3.12.2004г. Районният съд е приел за допустим предявения с правно основание чл.407 ТЗ отм. иск, уважил го е до размера от 1792.61 лв. при спазване на правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, като е взел предвид извършеното от застрахователя плащане на главница и лихви в общ размер от 15 051.91 лв. За разликата до 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че застрахователят отговаря в рамките на ангажираната отговорност на делинквента. Решението е обжалвано единствено от застрахователя в осъдителната му част.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустим иска по чл.407 ТЗ отм. Счетено е, че пострадалия не може да претендира два пъти обезщетение, произтичащо от едно и също събитие за прекия причинител и на самостоятелно основание от застрахователя, тъй като би се стигнало до заплащането на две обезщетения за една и съща щета. След като ищецът разполага със осъдително решение и изпълнителен лист срещу прекия причинител искът срещу застрахователя се явява недопустим. Направен е също така правен извод, че застрахователят дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД от датата на уведомяването, а не от датата на застрахователното събитие.
По правния въпрос допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивния съд, с приемането на ТР № 2 от 6.06.2012г. по т.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, противоречивата съдебна практика на съдилищата е уеднаквена. Съгласно ТР при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” по чл.407, ал.1 ТЗ отм., съответно по чл.226, ал.1 КЗ. С упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя. Плащането на сумите, присъдени на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, но евентуално е от значение за неговата основателност. При уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД срещу причинителя на увреждането, решението няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност. Погасяването на обезщетението от делинквента има за последица погасяване на задължението, което ще обуслови неоснователност на предявения срещу застрахователя пряк иск.
С оглед на приетото с ТР въззивното решение е неправилно. Предявеният от ищеца пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е допустим. По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетението от деликвента след влизане в сила на определението от 11.11.2009г. по нохд. №215/2009г. на Видинския окръжен съд за сумата от 10 000 лв. главница и лихви считано от датата на деликта 3.12.2004г. На основание чл. 281, т.3 пр. първо ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да съобрази чл.269 ГПК – първоинстанционното решение е било обжалване частично – в осъдителната част, както и направените от касатора разноски пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №98 от 21.12.2010г., постановено по гр.дело №442/2010г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия.
ВРЪЩА делото Видинския окръжен съд за произнасяне от друг състав по въззивната жалба на ЗК [фирма] – София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: