Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр.София, 12.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7046/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 143/ 02.02.2015 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д.№ 7046/ 2014 г. по жалби на [фирма] и на С. Г. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1398 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 368/ 2014 г. , с което [фирма] е осъдено да заплати на С. Г. Д. по иск, квалифициран по чл.49 от ЗЗД, сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.245 на в. „П.”; сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.247 на в. „П.”; и сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.252 на вестник „П.”; както и законната лихва върху тези суми от датата на увреждането, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 90 000 лв, 30 000 лв и 70 000 лв. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени с няколко деяния през кратък интервал, когато всяко следващо деяние наслагва върху вече предизвикана травма (по жалбата на ищеца) и подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност (по жалбата на ответника). По повдигнатия от ищеца въпрос съдът приема, че в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Това е принципът, който е възприет в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК на ВКС, т.11 и т.13, по отношение на обезщетяване на неимуществени вреди от неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на причиняване на неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния. По повдигнатия от ответника въпрос съдебната практика е уеднаквена от Върховния касационен съд с решение № 62/ 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376/ 2011 г., ІV г.о. В него е прието, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). С оглед този отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, жалбите са основателни. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищецът е бил адресат на няколко статии в различни броеве на издаваното от ответника печатно издание (в. „П.”), в които са разпространени негативни оценки за личността му и са изнесени неверни факти за дейността му. Макар статиите да са свързани помежду си и да са публикувани в непродължителен период от време една след друга, то вредата не е една, а се касае за причинени с отделни деяния различни вреди, всяка от които подлежи на самостоятелна обезвреда. Поради това съдът определил обезщетение за причинените от всяка публикация неимуществени вреди и е отказал да определи глобално обезщетение с оглед цялостният им ефект. Този извод е направен в нарушение на материалния закон, предвид отговора на материалноправния въпрос, повдигнат от ищеца. Освен това в нарушение на материалния закон въззивният съд подложил на преценка за тяхната вярност оценъчните съждения в публикациите. Той е приел в мотивите си, че публикациите съдържат неверни квалификации, но не е посочил кои конкретно изрази засягат достойнството на ищеца, нито е уточнил дали се касае за оценъчни съждения или твърдения за факти, въпреки което е обсъждал истинността на всяко от тях. Тези му изводи са в противоречие с установената от ВКС съдебна практика по повдигнатия от ответника въпрос. Налице е касационно основание чл.281 т.3 пр.1 ГПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, като спорът бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Установява се по делото, че ответникът е издател на в. „П.”, в чиито брой 245/ 27.12.2008 г. – 02.01.2009 г., в рубриката „Разследване”, е публикувана статия с основно заглавие „С. Д. трупа пари на гърба на народа”. Била поместена снимка на ищеца, правена при напускането му на сградата на НСлС след като бил разпитан в качеството на свидетел и допълнително заглавие, „Скандалният бизнесмен се кани на 160 млн. лева държавни средства”. Били поместени и други материали със заглавие „Милионерът от Я.” и „Тарашиха офисите му заради далавера в У.”. В статията са изложени твърдения, че С. Д. трупа пари на гърба на обикновения данъкоплатец чрез високите цени на газа, с който дъщерни дружества на „О.” захранват Т.-ове в страната. Едно от тези дружества – „Д.”, снабдител на „Т. – Велико Търново” - повишило с цели 58 % цената за пренос и разпределение на синьото гориво. Изложено е, че потребителите на топлинна енергия във Велико Търново ще трябва да плащат през цената на парното дадените „под масата” 30 лева отгоре на всеки 1000 куб.м. газ, които отиват в джоба на С. Д.. Посочено е, че като пример как С. Д. си докарва огромни печалби може да бъде посочен случаят с газификацията на Г., която е опропастена заради бизнес – интересите на „О.”. Според авторът на материала, общината е създала смесено частно-общинско дружество за газифициране на града („Ц.”), чиито лиценз е бил отнет от ДЕКВР в края на ноември 2006 г. Още преди това обаче общинският съвет взел решение да даде газификацията на „О.”, а последвалата отмяна на решението на ДЕКВР от Върховен административен съд е показателно за това, че отнемането на лиценза на „Ц.” е било нагласено. Изложено е, че това е изпипана схема на С. Д. да прецаква конкурентите си, заради което големите потребители на газ са настръхнали и се опасяват, че същият се е прицелил в 160-те милиона, които държавата предстои да отпусне. В материала „Милионерът от Я.” С. Д. е окачествен като газов играч, типичен герой на българския преход, тръгнал от нищото; наблегнато е на участието на „О. и..” в „Т.”, създадена от А. Л.; посочено е, че убийствата на Л. и И. П. се свързват с участието им в „Т.”, както и че с името на С. Д. се свързват още двама покойници – кюстендилския бизнесмен А. Т. и кметът на Е. П. Я. Я.. В материала „Тарашиха офисите му заради далавера в У.” е посочено, че по искане на Генералната прокуратура на У. е извършен обиск на сградата на „О.” за изземване на документация във връзка с извършени сделки с украински дружества по доставка на газ. С. Д. е бил разпитан от националното следствие и е потвърдил че има такива сделки, след което случаят бил потулен. В брой 247/ 09 – 15.01.2009 г. на в. „П.”, е публикувана статия със заглавие „С. Д. на съд” и поместена снимка на ищеца, правена при напускането му на сградата на НСлС след като бил разпитан в качеството на свидетел. Посочено е, че „Б.” ще предяви искове срещу доставчиците на синьо гориво (един от тях е „О.”) във връзка с възникналата през зимата на 2008 – 2009 г. газова криза. Изложени са твърдения, че според експерти от енергийния регулатор газифицирането на общините от „О.” излиза близо два пъти по-скъпо от нормалното; че статистиката сочи, че цените на О. са 50-60 % по високи от тези, по които продава на „Б.”; че тези цени винаги се одобряват от енергийния регулатор; и че сагата с газификацията на Г. е добър пример как „О.” сваля по няколко кожи от гърба на българина. В брой 252/ 13 – 19.02.2009 г. на същия вестник е публикувана статия със заглавие „С. Д. стана клиент на Т.” и поместен колаж с ищеца пред статуя на Т.. В нея е посочено е, че „О.” държи над 60 % от доставките на газ в страната и че ще бъде изпратен на съд в момента, в който откаже да плати на „Б.” компенсации за вредите, търпени от спиране на доставките през месец януари. В същия брой на вестника, в рубрика „Наглост” и отбелязване „Назаем от М.”, е публикувана карикатура на ищеца и той е окачествен като безскрупулен тип, далавераджия, газов играч, българофоб. Наречен е келепирджия, които ще бъде принуден да смени потурите и дисагите с раиран костюм, лице, поставящо личните си корпоративни интереси пред тези на нацията. С. Д. представлява търговските дружества [фирма] (с основен предмет на дейност разпределение и търговия с газ и горива) и [фирма] (98,13 % от акциите му са на „Ди Ди Ай холдингс лимитед”, Великобритания, а останалите му акции са притежавани от едно юридическо лице и седем физически лица, включително ищецът - 0,375 %). „О. х.” държи 50 % от акциите на [фирма], което от своя страна притежава пряко и косвено участие в дъщерни дружества, 9 от които представляват газоразпределителни предприятия, включително получили лицензия от ДКЕВР за пренос и доставка на природен газ на територията на Г., Велико Търново и В.. При съвкупно обсъждане на показанията на свидетелите С. И., А. К. и Е. Г. и на вещите лица Д. М., Д. А. и Б. К., се установява, че ищецът се е запознал с горепосочените публикации във в. „П.” и че тези публикации оказали сериозно негативно въздействие върху емоционалното му и здравословно състояние. Ищецът ги възприел като очернящи го пред обществото, приписващи му престъпления и насочени към опетняване на имиджа му. Той е страдал от хипертония и исхемична болест на сърцето, които му страдания се обострили в резултат на обективираното във въпросните публикации негативното отношение към него и се е наложил допълнителен прием на лекарства за понижаване на стойностите на кръвното му налягане. Приемал и препарати за подтискане на емоционалното напрежение и получените световъртежи. Въпреки предприетото медикаментозно лечение, ищецът станал нервен, раздразнителен, работоспособността му била намалена. В крайна сметка всички публикации са предизвикали личностна криза у С. Д., отключена от негативното отношение към него в статиите, като значение има и професионалният стрес поради газовата криза. Значително по-голяма обаче е относителната тежест на стреса, причинен от публикациите. Съдът не кредитира заключението на вещото лице К., че в резултат на публикациите не е влошено здравословното състояние на ищеца, тъй като: това вещо лице не е специалист по кардиология (то е ортопед травматолог); заключението му противоречи на заключението на вещото лице М. (което е специалист по вътрешни болести и кардиология); то противоречи на свидетелските показания (а свидетелката К. също е лекар, тя е очевидец на случилото се с ищеца и има непосредствени впечатления от събитията, които възпроизвежда); то не кореспондира със заключенията на вещите лица – психолози К. и А. (според които за ищеца дадената публична негативна оценка е особено стресираща и може да отключи физически и психически заболявания). При тази фактическа обстановка, от правна страна се налага извод, че искът е частично основателен. Разпоредбата на чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал.2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни. В публикацията в брой 245 на в. „П.” заглавието „С. Д. трупа пари на гърба на народа” не съставлява твърдение за факт, то е оценка за поведението на ищеца като представител на [фирма] и [фирма], които дружества (пряко или косвено) участват както в процеса по доставяне на природен газ на държавата Република България, така и в процеса по разпределение и снабдяване с газ на крайни потребители. Доставката на газ и снабдяването са дейности със сериозно обществено значение, те имат отражение върху по-голямата част от българското общество и са във фокуса на общественото внимание. Като лице, участващо в осъществяването на тези дейности, ищецът С. Д. неминуемо става обект на обществения интерес и по отношение на неговата личност допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всеки друг гражданин. Съответно журналистите и издателите имат основание да търсят данни за тази дейност и лицата, които я извършват, да дават информация за нея и да изразяват мнението си доколко действията на тези лица са благоприятни за обществото или му вредят. Изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България. В случая нарушение на тази разпоредба няма, защото използваните изрази не са обидни, а са израз на оценката на дейността, която ищецът извършва в обществения процес на газоснабдяване и газоразпределение и внушава мнението на автора на статията, че този процес е с неблагоприятен резултат на потребителите, за сметка на което печалби формира ищецът. С оглед информацията, изнесена в статията, тази оценка за личността на ищеца е негативна, но изразяването й не е противоправно. Въз основа на анализ на факти, авторът стига до извод, че цените на доставяния от ръководените от ищеца дружества газ на крайните потребители, са прекомерно високи и ощетяват потребителите за сметка на доставчика. Тази оценка може да бъде направена свободно съгласно чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и тя не нарушава забраната по чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България, щом не са използвани обидни изрази. Поместената снимка на ищеца при напускане на сградата на НСлС след разпита му като свидетел, нито сама по себе си, нито в съвкупност с изложеното в статията, внушава обективно позорни за ищеца обстоятелства. Същото важи за заглавията „Скандалният бизнесмен се точи за 160 млн. лв. държавни пари”, „Милионерът от Я.” и „Тарашиха офисите му заради далавера в У.”. Обидни изрази в тях не се съдържат, макар внушенията по отношение на личността на ищеца да са негативни. Ищецът е възприел тези заглавия като насочени против честта и достойнството му и публикуването им му е причинило вреди, но противоправно деяние авторът на материалите не е извършил. Изразните средства са цветисти, но изразеното мнение е във връзка с общественото значение на личността на ищеца и разпространяването му е позволено, а не неправомерно. Изложеното в материалите, че контролирани от ищеца дружества захранват Т.-цовете в страната и че са увеличили цената на горивото с 58 % в [населено място], не са нито клеветнически, нито обидни. Цената на горивото действително е увеличена, а обстоятелството, че тази цена се определя от държавния енергиен регулатор, няма отношение към отправеното послание. Авторът на статията цели да насочи общественото внимание към обстоятелството, че печалбата на доставчика ще се увеличи и това ще е за сметка на потребителя, като това мнение може да бъде разпространено с всякакви средства. В този смисъл не е неправомерно и изложеното в материала, че потребителите на топлинна енергия във Велико Търново ще трябва да плащат през цената на парното дадените „под масата” 30 лева отгоре на всеки 1000 куб.м. газ, които отиват в джоба на С. Д.. Това е оценката, която авторът дава на изложените преди това факти, че увеличаването на цената е непрозрачно, че то не е било надлежно оповестено и подложено на обществено обсъждане и че в резултат на увеличението ще се обогати именно ищецът. Тази оценка не цели единствено да засегне доброто име на ищеца, нито го уличава в извършване на престъпление. Действително, негативното внушение по отношение на личността на С. Д. (като облагодетелстваща се от увеличението за сметка на „народа”) е налице, но то не е направено самоцелно, за да се увреди ищеца, а с оглед обществено значим проблем, поставен в материала. Ясно е, че [фирма] е посредник при доставката на природен газ от Русия за България и реализира печалба от тази си дейност, а негови дъщерни дружества впоследствие купуват същия газ и го доставят на крайни потребители, от която дейност пак реализират печалба. Без значение е дали фактически дружествата са на загуба и дали, ако са на печалба, я инвестират в общественополезни дейности. Въпрос на мнение е дали този механизъм в крайна сметка обеднява потребителя за сметка на ищеца и това мнение може да бъде направено свободно и с всякакви изразни средства Изложеното в статията, че газификацията на Г. е опропастена заради бизнес – интересите на „О.”, също е оценка на действията на ищеца (като представител на дружеството), която не подлежи на проверка за вярност. За верността им могат да бъдат проверени твърденията, че общината е създала смесено частно-общинско дружество за газифициране на града („Ц.”); че лицензът на това дружество е бил отнет от ДЕКВР в края на ноември 2006 г.; че още преди това общинският съвет на Г. взел решение да даде газификацията на „О.”; че е последвала отмяна на решението на ДЕКВР от Върховен административен съд. Тези твърдения са за конкретни факти и страните не спорят (а и от доказателствата по делото се установява), че тези факти наистина са се осъществили. Оттук насетне посочването на фактите като пример как С. Д. си „докарва огромни печалби” и че това е „изпипана схема за прецакване на конкурентите” му, е оценъчно съждение, коментар на действията на дружества, свързани с ищеца. Този коментар определено надхвърля добрия тон, но не съставлява обида, нито клевета. Когато журналист цели да насочи общественото внимание към злободневни теми, той може да използва крайни, шокиращи и провокативни изразни средства, без деянието да е противоправно. Не е противоправно деяние и изложеното в статията, че С. Д. се точи за 160 млн. лв. държавни пари - това не е твърдение за настъпил конкретен факт, а предположение, обосновано с оглед изложените преди това факти. Направата на предположения, дори и абсурдни, не е забранено от закона, щом тяхна единствена цел не е засягане на честта и достойнството на другиго. Свързването на името на С. Д. с определенията „скандален бизнесмен”, „газов играч”, „типичен герой на българския преход” и „милионер от Я.”, също не е противоправно. Ищецът е публична личност, поведението му е обект на засилен медиен интерес и по необходимост следва да понася повече намеса в личния си живот. Определенията не са обидни, макар да са наситени с отрицателно съдържание. Направената в материала връзка между ищеца и А. Л., И. П., А. Т. и Я. Я. е оправдана с факти – двама от тях, според статията, са били участници в „Т.”, с останалите двама също е имал бизнес – отношения. Щом авторът не е приписал на С. Д. участие в престъпление, акцентирането върху обстоятелството, че тези лица са починали от насилствена смърт, не може да се окачестви като деликтно деяние. Общественият интерес към социалното обкръжение на ищеца е засилен и журналистите имат основание да дават информация в тази насока, както и да оценяват (било позитивно, било негативно) отношенията му с други публични личности. Изнесената информация, че офисите на „О.” са „тарашени”, е оценка на факта на действително извършени по искане на Генералната прокуратура на У. действия на държавни органи за издирване на документи. Квалифицирането на тези действия като „тараш”, е въпрос на оценка, която се отнася до предприетата акция и няма отношение към личността на ищеца. Същото важи и за мнението на автора, че впоследствие случаят бил „потулен”. С каква дума ще бъде квалифицирано липсата на бъдещо развитие по случая, избира авторът на мнението и щом не използва обидни и клеветнически изрази, той действа правомерно. Заглавието на статията в бр.247 на в. „П.” „С. Д. на съд”, нито само по себе си, нито в съвкупност с поместената снимка на ищеца, докато напуска сградата на НСлС, обиждат или клеветят ищеца. Поместената в статията информация, че „Б.” ще предяви искове срещу доставчиците на синьо гориво (един от тях е „О.”), пояснява заглавието, според което става въпрос за гражданскоправен спор относно дължими компенсации по неизпълнен договор между две дружества, а не за наказателно преследване срещу ищеца. В обществото името на ищеца се свързва именно с дружеството [фирма], а в масовото съзнание отъждествяването на търговско дружество с лицето, което го управлява, е обичайно. Не е неправомерно при публикуването на информация за вероятност от търговско дружество да бъде търсена съдебна отговорност, дружеството да бъде индивидуализирано чрез представителя му. По същите съображения публикуването на статия в брой 252 на в. „П.” под заглавие „С. Д. стана клиент на Т.” и поместеният колаж с ищеца пред статуя на Т. не са действия, засягащи честта и достойнството му. От текста на статията става ясно, че става въпрос за възможен бъдещ съдебен спор между [фирма] (което държи над 60 % от доставките на газ в страната) и [фирма] за неизпълнение на договора между двете дружества за доставки на природен газ през месец януари 2009 г. Не може да се приеме, че статията внушава предстоящо наказателно преследване срещу ищеца. Не засяга честта и достойнството на ищеца и изложеното в статията в бр.247 на в. „П.”, че газифицирането на общините от „О.” излиза близо два пъти по-скъпо от нормалното и че цените на О. са 50-60 % по високи от тези, по които продава на „Б.”. Журналистическите оценки са базирани на експертни мнения и на статистически данни и не са обидни, нито клеветнически. Изявлението, че по този начин газовият доставчик сваля по няколко кожи от гърба на българина, съставлява негативна оценка на процеса на увеличаване цената на газа. Тази оценка е в рамките на свободата на словото, макар че изразните средства, с които е направена, далеч надхвърлят добрия тон. Не така стои въпросът с публикуваната в брой 252 на в. „П.” в рубрика „Наглост” статия под заглавие „Раиран костюм за С. Д.”. Забележката, че материалът е взет „назаем” от вестник „М.”, не освобождава ответника от отговорност, ако съдържанието му е обидно. Разпространяването на обиди с печатно произведение е противоправно и тогава, когато тези обиди вече са били разпространени в друго печатно произведение. А въпросната статия съдържа такива обиди, защото в нея ищецът е наречен „келепирджия”, „българофоб” и „далавераджия”, всеки от които изрази обективно съставлява обида. Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на Д. във връзка с обществената му дейност, а за изрази, пряко насочени към и целящи да уязвят неговото достойнство. За това виновно и противоправно поведение на автора на статията издателят отговаря на основание чл.49 ЗЗД и трябва да обезщети причинените с него неимуществени вреди. Не подлежат на обезщетяване обаче вредите, търпени от ищеца след възприемането на публикуваната към статията карикатура. Карикатурата е художествен начин на изразяване на мнение, с което под формата на рисунка се осмиват качества или действия на друго лице или лица. В случая ищецът е сравнен с отрицателния български национален „герой” Бай Г., по който начин карикатуристът е обективирал собственото си виждане за личността на ищеца. Касае се за изразяване на отношение, което е допустимо по отношение на всяка публична личност, чиято дейност авторът на мнението счита за обществено неприемлива. Окарикатуряването по дефиниция има негативен ефект за окарикатуреното лице, защото то цели да представи по осмиващ начин негови качества или действия. То е от естество да причини вреди, но не е противоправно деяние, ако не е насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на окарикатурения. С оглед изложеното подлежат на обезщетяване вредите, търпени от ищеца от публикуваната в брой 252 на в. „П.” статия под заглавие „Раиран костюм за С. Д.”. Неоснователно касаторът – ответник поддържа, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с противоправното поведение на автора на статията, „взета назаем”, не са установени по делото. От свидетелските показания, обсъдени в съвкупност със заключенията на психологичните експертизи и медицинската експертиза на вещото лице, М. се установява по безспорен начин, че наред с всички останали, така и въпросната публикация се е отразила негативно на физическото и психическото здраве на ищеца, поставила го е в състояние на стрес и фрустрация. Той е изпитвал болки, страдания, негативни душевни изживявания, които съставляват неимуществени вреди. В причинна връзка от професионален стрес са незначителна част от установените вреди – в тази насока заключенията на психологичните експертизи са категорични. Не всички доказани вреди обаче подлежат на обезщетяване. Част от тях са причинени с правомерни деяния, тъй като няма съмнение, че ищецът е засегнат и от публикациите, за които съдът прие, че съдържанието им не е в нарушение на забраната по чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България. Доколкото елементите на фактическия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД са установени, обстоятелството че част от увреждането на ищеца е позволено, трябва да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението С оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът отчита установеното от свидетелските показания за периода, че ищецът е бил с повишена раздразнителност и намалена работоспособност. Изпитвал е главоболие и е търпял неблагоприятен ефект от повишаване на кръвното налягане, включително световъртеж. Социалният му живот е пострадал значително. Не са настъпили обаче трайни и необратими увреждания на здравето му. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства мотивира съдът да приеме, че обезщетение в размер 10 000 лева е достатъчно за репариране на търпените от ищеца вреди. Макар да споделя доводите на ищеца, че кумулираният ефект от публикациите е с много по-значителен вредоносен ефект за него, съдът не може да не отчете обстоятелството, че вредите са последица и от правомерно изразяване и разпространяване на оценка. Именно поради това законодателят е възприел като критерий за размера на обезщетението „справедливостта”, като е възложил на съда да отчита във всеки конкретен случай обстоятелствата, които са от значение за приложението му. В настоящата хипотеза издателят нито следва да бъде освободен от отговорност за неправомерното поведение на изпълнителите на възложената от него работа, нито следва да бъде държан отговорен за поведението им, което, макар и вредоносно, е правомерно. Обезщетение в размер 10 000 лв е адекватно, с оглед установените по делото обстоятелства, и в този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен, като ищецът има право (съразмерно) на част от разноските по делото. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 1398 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 368/ 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на С. Г. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл.49 ЗЗД, 10 000 лв (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от публикация в брой 252/ 13.-19.02.2009 г. на в. „П.”, законната лихва върху тази сума от 13.02.2009 г. до окончателното й изплащане и 8 000 лв (осем хиляди лева) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 190 000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: