Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса * унищожаване на договор при явно неизгодни условия * договор за покупко-продажба * нищожност на договор за продажба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№275

[населено място], 16.10.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4728 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 441/26.06.2015г. постановено по ч.т.д. № 352/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 987/16.03.2015г. по т.д. №102/2015г. на Варненски окръжен съд. С последното е отменено определение № 714/20.02.2015г. по т.д. №102/2015г., с което ищците Е. Г. П. и К. В. П. са освободени на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса в производството по исковете за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на основание чл. 33 ЗЗД и в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на договора, тъй като същият накърнява добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателите Е. Г. П. и К. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. З., намират определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено. В приложеното към жалбата изложение се сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Обстоятелството, че молителят е представил невярна декларация за имуществено състояние, само по себе си основание ли е да му бъде отказано освобождаване от държавна такса? Посочена е съдебна практика на ВКС.
С писмен отговор ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбоподателите Е. Г. П. и К. В. П. са предявили искова молба пред Варненски окръжен съд срещу [фирма] по искове за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на основание чл. 33 ЗЗД и в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на договора, тъй като същият накърнява добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищците са поискали от първоинстанционния съд освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството, поради липса на достатъчно средства. Представили са декларация за гражданско, семейно и имотно състояние и удостоверение от НОИ за размера на получаваните от тях пенсии. Декларирали са, че притежават един имот и са посочили, че нямат други недвижими имоти, МПС, както и други доходи освен пенсиите. С определение № 714/20.02.2015г. на Варненски окръжен съд е освободил молителите от заплащане на дължимата за производството държавна такса. С молба от 23.02.2015г. ответникът по делото [фирма] е направил възражение по повод постановеното освобождаване от държавна такса, като е приложил писмени доказателства - извлечение от търговския регистър и справка относно вписаните имоти на ищците. Ищците, при дадената им възможност за становище, не са оспорили твърденията на ответника за наличие на регистрирано дружество, а само са възразили, че нямат доходи и от реализиране на стопанска дейност. При тези нови данни съдът е констатирал, че при подаването на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК ищците не са декларирали всички обстоятелства, съобразно изискването на чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, а именно: че ищецът е едноличен собственик на [фирма]; взискател е по три изпълнителни дела, като по едно от тях получава доход в размер на 300 лв. месечно; притежава заедно със съпругата си още един имот, находящ се в [населено място], представляващ кравеферма - земя и сгради. Съдът е приел, че невярното деклариране е основание да бъде отказано освобождаването от държавна такса, а и събраните доказателства за имущество и доходи на ищците налагат ревизия на постановеното от него определение и обосновават оставяне на искане за освобождаване от държавна такса без уважение. Затова, с определение № 987/16.03.2015г. първоинстанционният съд е отменил определението си № 714/20.02.2015г. по същото дело и е отказал освобождаване от заплащане на държавна такса.
Варненски апелативен съд с обжалваното определение е потвърдил отказа за освобождаване от държавна такса, споделяйки изцяло мотивите на Варненския окръжен съд, включително и в частта, че невярното деклариране само по себе си е основание да бъде отказано освобождаването от държавна такса.
При преценка на соченото основание за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такова е налице по поставения правен въпрос, но в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По въпроса дали представянето на невярна декларация за имуществено състояние е достатъчно основание, за да бъде отказано освобождаване от държавна такса, липсва изрична съдебна практика. В приложените определения на ВКС - определение № 206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2434/2013г. на II г.о. и определение № 230/01.04.2014 г. по ч.т.д. № 570/2014г. на II т.о. няма произнасяне по този въпрос. В тях само е констатирано, че данните в представените декларации за имуществено състояние са непълни, но от този факт не са направени никакви правни изводи.
Съгласно чл. 83, ал. 2, т.1-7 ГПК по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и неговото семейство /т.1/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /т.2/, семейното положение /т.3/, здравословното състояние /т.4/, трудовата заетост /т.5/, възрастта /т.6/, както и други констатирани обстоятелства /т.7/. Следователно декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. При извършваната преценка дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни към искането. Когато бъде установено, че представената декларация за имуществено състояние е непълна и че е налице имущество и доходи, което не са отразени в нея, т.е. укрито имущество, този факт следва да се преценява наред с всички останали обстоятелства, имащи значение за освобождаването от държавна такса.
С оглед даденото разрешение обжалваното определение се явява правилно като краен резултат. Варненски апелативен съд от една страна е посочил, че невярното деклариране е самостоятелно основание да бъде отказано освобождаване от държавна такса, но същевременно в следващата част на мотивите си е извършил обсъждане на събраните доказателства за имуществото на молителите. Достигнал е до заключение, че те разполагат с имущество и получават доходи, при което е постановил своя акт. Следователно правните му изводи не са основани единствено на констатацията за невярно деклариране.
По същество тези правни изводи, обуславящи отказ за освобождаване от държавна такса, следва да бъдат споделени. Видно е, че ищците по иска /сега частни жалбоподатели/ разполагат с имущество, включително с такова, чието съществуване са пропуснали да отразят в декларацията си; получават и доходи, които също не са вписали в декларацията си; видно е от справката от Службата по вписванията - В., че в непродължителен период от време преди завеждане на делото са извършвали множество различни сделки с недвижими имоти, а и ищецът К. П. е управител и едноличен собственик на капитала на Е., което също е затаил в декларацията. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства налага да бъде отказано освобождаване от внасяне на държавна такса. Изложените в частната жалба съображения за начина на изразходване на сумата, получена при сключване на атакуваната сделка, не могат да бъдат ценени като разколебаващи горния извод. Поради изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 441 от 26.06.2015г. на Варненски апелативен съд по ч.т.д. № 352/2015г. по частната касационна жалба на Е. Г. П. и К. В. П..
ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: