3 РЕШЕНИЕ № 240/15 г. София, 13.01. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4248/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Н. А. Г. и Х. Л. Г. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 166/2012 г. и решение № 197/2012 г., постановени по гр. д. № 1605/2011 г. на Асеновградския районен съд, потвърдени с решение № 835/07.05.2014 г. по гр. д. № 1891/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 299/16.10.2015 г. молбата е допусната за разглеждане в открито заседание. Ответникът И. Л. Г. счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С двете решения, постановени от Асеновградския районен съд, е уважен предявеният срещу молителите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация 1/2 ид. ч. от приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор 00702.530.55.1 по КК на [населено място], искането на молителите по чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 ЗС за признаване право на задържане до заплащане на направени подобрения е отхвърлено, разпределено е ползването на имота между страните по делото; молбата на Г. за допълване на първоначалното решение с произнасяне по възражение за заплащане стойността на вложени средства за подобрения, е отхвърлена. Въззивният съд приел, че спорният имот, находящ се в приземния етаж на двуетажна сграда, не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е принадлежност към двата жилищни етажи, всеки от които е собственост на страните по делото. Той не отговаря на изискванията на СПН от 1963, 1977, 1995, 2001 и 2004 г. за жилище. Сградата не е заварена към 17.05.1963 г., тъй като е построена по-късно, така че е неприложимо ТР № 96/1971 г. на ОСГК на ВС, според което етажи в съсобствени жилищни сгради, заварени към 1963 г., могат и да не отговарят на СПН от 1963 г., ако представляват обособени от по-рано жилища. Въззивният съд препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че съгласно архитектурния проект на сградата приземният етаж е принадлежност към жилищните етажи и обслужва същите, и макар да е пригоден за живеене, помещенията в него се притежават в равни части от собствениците на двата жилищни етажа. С молбата за отмяна е представено удостоверение изх. № 94-Н-321/08.07.2015 г. на главния архитект на Общината [населено място], за което молителите твърдят, че е от съществено значение за делото, тъй като спорният по делото обект е заснет със самостоятелен идентификатор, представлява жилище и е търпим строеж, и искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да се допусне отмяна на влязлото в сила решение. Удостоверението е издадено по молба вх. № 94-А-321 от 07.07.2015 г., подадена от молителите Н. и Х. Г.. Според него обект с КИ 00702.530.055.001.001 по КК на [населено място] е жилище, построено е преди 1987 г., видно от представена нотариално заверена декларация с рег. № 1956/07.07.2015 г., и е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай, с оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че представеното доказателство не е ново по смисъла на закона - то не е новооткрито, а е новосъздадено; не са нови и удостоверените с него факти, тъй като са съществували по време на висящността на делото. Обстоятелството, че спорният етаж има самостоятелен идентификатор в кадастралната карта, е станало известно още в първоинстанционното производство. Характерът на обекта - жилищен или приземен етаж, като един от основните спорни въпроси, е бил изследван с ангажираните от страните доказателства, въз основа на които съдът е формирал своите фактически и правни изводи. Изявлението на главния архитект на общината, че обектът е жилище, не съставлява надлежно доказателство за това обстоятелство, тъй като удостоверението е издадено не след извършена в тази насока проверка, а въз основа на декларация и молба, подадена от самите молители. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че удостоверението по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като официален свидетелстващ документ, не поражда статут на търпимост на строежа, а само удостоверява наличието на предвидените в закона предпоставки, при които същият не подлежи на премахване и забрана за ползуване. Тези предпоставки подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, което е и сторено в инстанционното производство. В обобщение, не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Като неоснователна, молбата следва да се остави без уважение. На ответника по молбата следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 144788/05.08.2015 г., съобразно направеното искане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Н. А. Г. и Х. Л. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 835/07.05.2014 г. по гр. д. № 1891/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Н. А. Г. и Х. Л. Г. да заплатят на И. Л. Г. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: