Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност

РЕШЕНИЕ
№ 56

София, 28. май 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1601 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 16.07.2010 г. по гр.д. № 740/2009, с което е отменено решението на Габровския окръжен съд от 28.07.2009 г. по гр.д. № 171/2006, като са отхвърлени предявените искове за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 ЗОПДИППД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси как се определя стойността на придобитото имущество – по пазарна стойност или според посочената цена в придобивната сделка, счита ли се придобито за имущество по смисъла на чл. 4 ЗОПДИППД, ако е отчуждено преди налагането на обезпечителните мерки или придобиването и отчуждаването имат значение като доход и разход на проверяваното лице, обективен критерий за размера на придобитото имущество ли е минималната работна заплата за съответния период, както и за значението на несеквестируемостта на единственото жилище, когато то подлежи отнемане от ненавършило пълнолетие лице.
По поставените правни въпроси, Върховният касационен съд намира, че по иска за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД имуществото на ответника, независимо на чие име е придобито, се оценява по неговата придобивна стойност, която се формира от действителните разходи според естеството на придобивния способ, като към тях се прибавят действителните разходи за извършени подобрения. Пазарната цена на имуществото или на вложените материали и труд към съответния момент служи за ориентир при определянето на придобивната стойност. Съдът не е обвързан нито от документите, съдържащи данни за извършените разходи (частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица), нито от заключенията на вещи лица за размера на пазарните цени (чл. 202 ГПК), той преценява всички обстоятелства по случая по вътрешно убеждение и може да приеме, че придобивната стойност е посочената цена в договора за продажба (сключен след проведен търг или в приватизационна процедура) или друга сума, като съобрази само цената на вложените материали, защото вложеният труд не е заплащан (вложен е собствен, безвъзмезден труд или при взаимопощ) или други пазарни условия, които вещите лица не са отчели в заключението си. Когато преценява дали придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 ЗОПДИППД, съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на проверката. На отнемане подлежи имущество със значителна стойност, придобивната стойност има значение при изследването на начина на придобиване на имуществото.
Отчуждаването на имущество преди налагането на обезпечителните мерки може да има различно правно значение според обстоятелствата по делото. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата съгласно чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД, това имущество подлежи на отнемане, а ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи получената цена, доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. В последния случай не може да бъдат отнети едновременно и получената цена, и имуществото в придобиването на което тя е вложена.
Минималната работна заплата не е универсален критерий, тя се използва за критерий при изследването на имуществото и доходите на ответника, когато това е подходящо с оглед особеностите на случая. Когато ответникът е получавал доходи, които надхвърлят нуждата от издръжка на семейството или когато е водил по-скромен живот и това му е позволявало да спестява част от доходите си продължително време, минималната работна заплата може да бъде използвана като критерий за оценка на спестяванията при не много резки промени на цените на пазара.
Несеквестируемостта на единственото жилище е уредена като защита на длъжника по парични вземания. Тя не е абсолютна, тъй като не се прилага при задължения за издръжка, обезщетение за вреди от непозволено увреждане и др. Единственото жилище подлежи на отнемане при условията на чл. 4 ЗОПДИППД, както и при условията на чл. 5 и чл. 7, – чл. 11 ЗОПДИППД. Обстоятелството че лицето, от което се отнема жилището не е навършило пълнолетие е без правно значение. Когато то е лице по чл. 5, чл. 7, чл. 8 или чл. 9 ЗОПДИППД всички законови презумпции важат за него равна степен и в негова тежест е да ги обори чрез процесуалните действия на законните си представители.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през проверявания период ответникът е реализирал доходи, надхвърлящи стойността на притежаваното от него имущество, като се вземат предвид цените, посочени в придобивните и отчуждителните сделки, но дори да не се признаят като приходи дневните обороти на [фирма] стойността на придобитото имущество надхвърля законните приходи с 51.806,09 лева, а и единствено жилище не може да бъде отнето от наследницата на съпругата на проверяваното лице.
Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е осъден за склоняване на други лица към проституция с користна цел и с решение от 2005 г. е лишен от родителски права по отношение на малолетното си дете от втория брак – другата ответница по делото с настойник – баба й по майчина линия. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че при липса на други доказателства следва да приеме, че всички сделки с недвижими имоти са извършени от ответника по посочените в съответните договори цени. При определянето на дохода от продажба на налично имущество и на действителните разходи за придобиването на ново имущество съдът трябва да съобрази като лицата, между които са извършени сделките (дали са познати, близки, роднини или нямат други връзки помежду им), както и пазарните условия към момента на извършването на сделките. Той може да вземе предвид както заключенията на експерти при извършването на проверката от ищеца, така и на вещи лица, приети в производството по делото. Правилно съдът е приел, че на отнемане подлежат вещи със значителна стойност, които ответникът и свързаните с него лице притежават, но към подлежащото на отнемане имущество може да бъдат включени и парични суми, които ответникът е получил от продажба на свое имущество на трети добросъвестни лица, които са изплатили действителната му цена (чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД), доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. По същество правилно съдът е приел, че недекларирането на доход от търговска дейност не го прави незаконен, но неправилно е приел че сумата от дневните обороти на кафе-аперитива е доход на ответника. Тази сума може да се приеме за постъпление (приход) на едноличния търговец, но доход (над декларирания пред данъчните власти) е само тази част, която надхвърля разходите за доставка на продадените стоки и производствените разходи на търговеца (т.е. реализираната, но недекларирана печалба). Също в нарушение на закона съдът е изследвал придобивната стойност на цялото налично имущество на ответника и реализирания доход за целия проверяван период. Произходът на имуществото се установява като от установения доход (включително от продажба на налично имущество) за определен период от време се приспаднат необходимите разходи за издръжка на семейството и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния значим имуществен обект. Ако е прието, че за придобиването на имуществения обект е ползван заем, погасяването му се отчита при изследването на начина на придобиване на следващия във времето значим имуществен обект. Непогасяването на заем от лице, което няма причина да подари сумата или опрости задължението е индиция, че заем в действителност не е получен или е получен и върнат, без да се признава последното.
Когато наличното имущество (в т.ч. получената действителна цена от продажби на трети добросъвестни лица) на проверяваното лице и на свързаните с него лица надхвърля установените доходи на съответните лица, превишението се отнема в полза на държавата, ако е със значителна стойност според пазарната му оценка към момента на проверката и може да се направи основателно предположение, че то е придобито от извършваната престъпна дейност.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд от 16.07.2010 г. по гр.д. № 740/2009.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.