Р Е Ш Е Н И Е № 380 гр. София, 12 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1327 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби от защитниците на подсъдимите Ф. Х. К., Х. И. А. и Т. М. Ю. срещу решение №316 от 28.05.2014 г., постановено по ВНОХД №86/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, е потвърдена присъда №4 от 23.01.2014 г., постановена по НОХД №373/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. С първоинстанционната присъда подсъдимите Ю., К. и А. са признати за виновни, че на 18.06.2009 г. на ГКПП „граничен пункт“, в съучастие помежду си, първият като извършител, а останалите двама като помагачи без надлежно разрешително, чрез използване на лек автомобил „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] , са пренесли през границата на страната високорисково наркотично вещество- 34, 009 кг. хероин на обща стойност 2 824 310 лева, като предмета на контрабандата е в особено големи размери, а случаят е особено тежък и на основание чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК на подсъдимия Ю. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор, на подсъдимия К. на основание чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет години и „глоба“ в размер на 100 000 лева, а на подсъдимия А. на основание чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.4 НК и чл.54 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор и „глоба“ в размер на 100 000 лева. С присъдата подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на същата дата, на автомагистрала „Т.“, в района на паркинг „име“, без надлежно разрешително направил опит да придобие високорисково наркотично вещество- 34, 009 кг. хероин на обща стойност 2 824 310 лева, като наркотичното вещество е в големи размери и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като на основание чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от четири години и „глоба“ в размер на 10 000 лева. С присъдата подсъдимият К. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 НК. С присъдата на основание чл.23 НК на подсъдимия К. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на девет години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор и „глоба“ в размер на 100 000 лева. С присъдата на основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението- 34, 009 кг. хероин на обща стойност 2 824 310 лева. С присъдата на основание чл.242, ал.8 НК е отнет в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозване на стоките лек автомобил „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] . С присъдата на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани при изпълнение на мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят разноски по водене на делото по 148 лева за всеки един от тях. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Ю. се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Твърди се, че независимо от приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК определеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият е направил пълни признания на фактите, отразени в обвинителния акт и е оказал съдействие за разкриване на обективната истина и престъпната деятелност на подсъдимите. Предлага да бъде обсъдено и това, че този подсъдим е неосъждан. На тези основания моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като определеното на Ю. наказание да бъде намалено. В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. се релевират всички касационни основания. Поддържа се, че не са осъществени престъпленията по чл.354а НК и чл.242 НК, тъй като подсъдимият Ю. не е имал представа, че осъществява контрабанда на наркотично вещество, респективно няма как К. да носи отговорност за помагачество към това престъпление или за опит да придобие наркотичното вещество. Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави по отношение на наличието на квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, като се моли да бъде отчетено това, че липсват доказателства за изискуемата от разпоредбата на чл.93, т.8 НК висока степен на обществена опасност на дееца. На тези основания се предлага подсъдимият да бъде оправдан. Предлага се да бъде намалено и определеното наказание на подсъдимия, с оглед постигане на целите му и бъдещата ресоциализация на К.. В касационната жалба на защитника на подсъдимия А. се сочат всички касационни основания. Твърди се, че неправилно при постановяване на осъдителен съдебен акт предходните съдебни състави не са отчели обстоятелството, че подсъдимият Ю. не е знаел, че предмет на контрабандата е наркотично вещество, а е предполагал, че пренася злато. Моли да бъде отчетено, че при липсата на доказателства, установяващи извършването на престъплението по чл.242 НК от извършителя му няма как да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. за помагачество за същото престъпление. Оспорва се и съществуването на квалифициращото обстоятелство по чл.242, ал.4 НК, като се поддържа, че липсват законовите предпоставки, очертани в разпоредбата на чл.93, т.8 НК. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо, като се поддържа, че то очевидно не съответства на обществената опасност и деянието и дееца и е прекомерно с оглед постигане на целите на чл.36 НК. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Ю. поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Моли да бъде съобразено и това, че той не е знаел, че пренася наркотични вещества, а след като е узнал е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Предлага да бъде намалено наказанието му, като се вземе предвид чистото му съдебно минало и доброто отношение на съседите му към него. Защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Наред с тях моли да бъде отчетено и това, че паричния еквивалент на предмета на престъплението не е са относим към обществената опасност на дееца, което е аргумент в подкрепа на тезата за липсата на „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93, т.8 НК. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия А. поддържа касационната жалба. Твърди, че липсват доказателства, установяващи съпричастността на този подсъдим към извършването на престъплението. Моли да бъде отчетено това, че единственото обвинително доказателство е осъщественото разпознаване по снимки от страна на подсъдимия Ю., което не може да обоснове извод за осъществяване на помагаческа дейност. Твърди, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като моли въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд е анализирал правилно доказателствата и е приложил вярно материалния закон. Твърди че извода за съществуването на квалифициращото обстоятелство по чл.242, ал.4 НК е верен и почива на установената съдебна практика по този въпрос. Поддържа, че в случая не е необходимо да бъде обсъждана съществуващата обществена опасност на всеки един от подсъдимите. По отношение на оплакванията за явна несправедливост на отмерените наказания моли да не бъдат уважавани, като твърди, че при индивидуализацията на наказанията на всеки един от подсъдимите съдът е отчел конкретния им принос и съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се съдържат в касационните жалби на защитниците на подсъдимите К. и А.. Предвид границите на касационен контрол, очертани в разпоредбата на чл.347 НПК и липсата на служебно начало в настоящата инстанция касационният съд ще обсъди единствено направените конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В двете касационни жалби са изложени сходни теза, като се поддържа, че липсват доказателства двамата подсъдими не са осъществили състава на престъплението по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 НК, а К. и това по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК, тъй като липсват доказателства подсъдимият Ю. да е знаел, че укритите в управлявания от него автомобил вещи представляват наркотично вещество. Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е анализирала правилно доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство и вярно е установила важните за изхода на делото факти. Правилно съдът е преценил, че и тримата подсъдими са съзнавали, че контрабандираните вещи представляват наркотично вещество. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Т., М., обясненията на подсъдимия Ю. и множеството изготвени по делото експертизи. Вярно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият Ю. е знаел, че осъществява контрабанда на стоки (обстоятелство, което и той не отрича), както и е знаел за предмета на престъплението. Законосъобразно въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съдебен състав, за това, че размера на уговореното възнаграждение (значителна сума пари и автомобила, с който се осъществява контрабандата) изключват възможността този подсъдим да е смятал, че контрабандира злато. Предвид начина на извършване на престъплението, сложната организация по закупуване на автомобил и укриването на наркотичното вещество в него, както и това, че не Ю. е поставил в колата наркотичното вещество дава основание да се направи извод, че той не е имал конкретна представа за вида, количеството и стойността на предмета на престъплението. Знаел е само, че извършва контрабанда на този предмет, като е съзнавал, че участието му в престъплението се изразява в управление на автомобила и пресичане на държавната граница. По отношение на подсъдимите А. и К. съществуват множество доказателства, установяващи тяхната съпричастност към извършеното престъпление. Правилно решаващите съдилища са ценили обясненията на подсъдимия Ю., от които се установява, че той е предал автомобила на подсъдимия А. и малко след това последният му го е върнал с укритите наркотични вещества, както и това, че подсъдимия К. е знаел за тях, като е предприел действия по получаването им. Обстоятелството, че последният е знаел за контрабандираните вещи се установява и от поведението му при срещата с Ю. и конкретно това, че е мотивирал свидетеля Г. да го придружи, както и обстоятелството, че след като е възприел полицейските служители, намиращи се в автомобила на Ю. е направил опит да избяга. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че предходните съдебни състави са извършили пълен и верен анализ на доказателствените материали и правилно са установили релевантните за изхода на производството факти. Не може да бъде възприето и оплакването на защитника на подсъдимия А., че единственото доказателство, подкрепящото обвинителната теза и конкретно авторството на този подсъдим е осъщественото разпознаване по снимки от подсъдимия Ю.. Не е вярно, че това е единственото обвинително доказателства, а дори да бе така, извършеното разпознаване е осъществено по предвидения в процесуалния закон начин и неговите доказателствени резултати не могат и не трябва да бъдат игнорирани. Дори извършването само на това действие по разследването би било достатъчно да бъде установено авторството на подсъдимия А.. Ето защо касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила и атакуваното въззивно решение не трябва да бъде отменено на това основание. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон: Касационният съд прецени, че вярно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимия Ю. и подсъдимите К. и А. от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 НК (за първия) и по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 НК (за останалите двама). Правилно е прието, че всеки един от тях е знаел, че контрабандира инкриминираното високорисково наркотично вещество, като Ю. е действал като извършител, а другите двама с конкретни различни свои действия са го подпомогнали. Основното оплакване в касационните жалби на защитниците на подсъдимите К. и А. е свързано с това, че те не могат да носят отговорност по обвинение за помагачество при липса на основание за ангажиране на отговорността на извършителя Ю.. В предходната част на касационното решение съдът посочи защо приема, че съществуват доказателства, които установяват обстоятелството, че подсъдимият Ю. е знаел, че предмет на престъплението е наркотично вещество, но с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че дори той да е не е съзнавал конкретно вида на контрабандираните вещи, то двама подсъдими са знаели за тях. Ето защо дори да не са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на Ю. (при липса на субективна страна), то те са налице за К. и А., които в тази хипотеза трябва да носят наказателна отговорност за извършено престъпление при посредствено извършителство. На тези основания съдът прецени, че с постановяването на осъдителни съдебни актове по отношение на подсъдимите К. и А. не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК. Касационният съд не възприе и оплакването на двамата подсъдими по отношение на наличието на квалифициращия признак по чл.242, ал.4 НК. Правилно предходните съдебни състави са приели, че са налице очертаните в разпоредбата на чл.93, т.8 НК предпоставки престъплението да бъде преценено като „особено тежък случай“, тъй като същото разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Вярно е, че липсват доказателства, установяващи предходни осъждания на подсъдимите, но е вярно и това, че данните за личността им могат да бъдат извлечени от характеристиката на конкретното инкриминирано деяния. В случая то се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, предвид количеството, вида и стойността на контрабандираното наркотично вещество и разкрива много по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други с идентична правна квалификация. Ето защо осъществяването му разкрива висока степен на обществена опасност и на извършителите му и дава възможност да се приеме, че са налице условията, очертани в разпоредбата на чл.93, т.8 НК. На тези основания касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.242, ал.4 НК и са ангажирали отговорността на подсъдимите за извършеното престъпление по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 НК. По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания: По отношение на подсъдимия Ю. Правилно, при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ю., са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство са ценени лошите му характеристични данни. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, законосъобразно наказанието на подсъдимия е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1, като са отчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че предвиденото в разпоредбата на чл.242, ал.4 НК е несъразмерно тежко. Отмерването му в размер от седем години „лишаване от свобода“ е съответно на обществената опасност на подсъдимия Ю. и извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Не може да бъде възприето оплакването, че това наказание е явно несъразмерно и несъобразено с водещата роля на подсъдимия за разкриване на престъплението, тъй като именно процесуалното поведение на Ю. е било основание за определяне на наказание под предвидения в закона специален минимум. Евентуалното му намаляване би било неправилно, тъй като би застрашило постигането на целите на специалната и генералната превенция. По отношение на подсъдимите К. и А. Правилно при индивидуализацията на наказанието на двамата подсъдими са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата им възраст и чистото им съдебно минало. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени начина на извършване на престъплението и конкретно сложната организация направена за осъществяване на контрабандата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за К. и А. правилно са ценени ролята им в осъществяването на престъплението и обстоятелството, че те са се стремили да останат в сянката на Ю. и да препятстват разкриването на престъплението чрез извършването му от трето лице. Не на последно място, при определяне на наказанието на подсъдимите, като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде отчетен вида, количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество, а по отношение на А. и обстоятелството, че той е намерил контрабандираната вещи и организирал е поставянето и в автомобила, управляван от Ю.. Не могат да бъдат възприети оплакванията за несъразмерност на отмерените на двамата подсъдими наказания, като следва да бъде отчетено това, че същите са определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под минималният, предвиден в нормата на чл.242, ал.4 НК размер, а по отношение на подсъдимия К. под специалния минимум, предвиден в чл.354а, ал.2 НК. Касационната инстанция прецени, че евентуалното намаляване на наказанията би било несъответно на извършените престъпления и данните за личността на подсъдимите, както и не би гарантирало постигането на целите на чл.36 НК. Предвид изложеното съдът прие, че определените на подсъдимите Ю., К. и А. наказания са съответни на извършените от тях престъпления и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №316 от 28.05.2014 г., постановено по ВНОХД №86/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.