Ключови фрази
Производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества * косвени доказателства и косвено доказване * високорисково наркотично вещество * самостоятелно процесуално значение на касационно основание

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  207

 

гр.София,  23 юли   2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  дванадесети април   две хиляди и десета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                       БЛАГА ИВАНОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Аврора Караджова

при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   ПЛАМЕН Т ОМОВ

наказателно  дело под № 144/2010 година

 

Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Г. В. М. срещу решението на Софийския апелативен съд, с което само е изменена осъдителната присъда спрямо него на Софийския окръжен съд.

Първоинстанционната присъда – 31 от 22 юли 2009 год. по нохд № 33/2009 год., е за това, че подсъдимият М незаконно е придобил, неустановено кога и къде, и до 5 март 2008 год. държал с цел да го разпространи общо 181,63 г високорисково наркотично вещество (марихуана, 45,11 г – с 0,21% съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол в нея; 7,54 г – с 0,33%; 128,98 г – с 0,60%) на обща стойност 1 090 (270 + 45 + 774)лева – престъпление по чл.354а, ал.1 НК, за което е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и 5000 лева глоба, а на основание ал.6 – наркотичното вещество е отнето в полза на държавата.

Второинстанционното (въззивно) решение – 19 от 2 февруари 2010 год. по внохд № 607/2009 год., е постановено също по жалба от името на подсъдимия и с него е смекчена наказателната отговорност на подсъдимия – оправдан е по ал.1, а е осъден по ал.3 на чл.354, т.1 НК, и наказанието му е намалено на 1 година лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, и 2 000 лева глоба.

В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания по чл.348 НПК, както и аргументи, които подателят й е сметнал, че я подкрепят.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна.

ВКС намери, че трябва да остави в сила въззивното решение.

Липсват основанията по чл.348 НПК за неговото отменяне или изменяне.

Този обобщен извод се отнася и без друго основанията по т.1 и 3 от разпоредбата – и нарушението на материалния закон, и явната несправедливост на наложеното наказание се претендират не с оглед самостоятелното им процесуално значение, каквото притежава всяко касационно основание (на него е обърнато внимание още в т.р. 51/1964-ОСНК, на чиято актуалност ВКС се е позовавал и друг път – вж. напр. р.452/01-І, Сб., с.237 и 4/02-І, Б. 4/02), а все предвид оспорената доказаност на обвинението, поначало свързана със спазването на процесуалните правила.

Липсва обаче нарушение и на последните по смисъла на т.3 от ал.1 на чл.348 НПК.

САС не само е дал отговор на всички възражения в тази насока, но им е отговорил убедително, като една част от тях е приел за основателни (че св. Д са закупили от подсъдимия именно марихуана, и че намереният в дома му наркотик е бил предназначен за разпространение), а друга е отхвърлил (че намерените количества марихуана принадлежат не на подсъдимия, а на неизвестно лице; по отношение на последното САС само привидно е прехвърлил доказателствената тежест върху подсъдимия – става дума всъщност за особена хипотеза на косвено доказване, обхватът на която зависи и от съдействието на подсъдимия). Нещо повече – като е възприел част от защитната теза на М. , САС е основал решението си и върху спорното разбиране, че отговорността за „придобиване” на наркотични вещества по чл.354а НК изисква доказване винаги на нещо повече от „държането” им (срв. с „придобиването” по чл.339, ал.1 НК – р.517/06, Бюл. 5/06).

Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение съобразно и с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 2 февруари 2010 год. по внохд № 607/2009 год. на Софийския апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: