О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 481 София, 17.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4821 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №1304 от 26.04.13г. по ч.гр.д.№1083/13г. на Варненския окръжен съд е потвърден отказът на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място] да впише по молба на З. Д. Д. заличаване на учредено право на строеж върху собствения и имот с идентификатор 10135.5549.2188 по кадастралната карта на [населено място], придобит на публична продан. Въззивният съд е приел, че посоченият имот е бил ипотекиран през 2007г. от бившия собственик Д. А. Н. в полза на [фирма]. През 2011г. Н. е учредил върху същия имот в полза на [фирма], представлявано от З. Д., правото на строеж за изграждане на сграда за отдих и туризъм, като си е запазил правото на строеж за два от обектите в сградата. През 2012г. поземленият имот е бил изнесен на публична продан и е бил възложен на З. Д. с влязло в сила и вписано възлагателно постановление. Прието е, че при тези данни правилно е отказано заличаване на учреденото в полза на [фирма] право на строеж. В чл.2 от Правилника за вписванията е посочено, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. В раздел ІV и V на Правилника за вписванията е предвидено вписване и заличаване на ипотеки, възбрани, обезпечения, особени залози и др. Заличаването на вещни права върху недвижими имоти, каквото е правото на строеж, не е предвидено нито като възможност, нито като процесуален ред, който да предвижда в кои хипотези, въз основа на какви актове, къде и въз основа на какви документи се извършва отбелязване на заличаването. В чл.19, ал.2 ПВ изрично е уредена хипотезата на заличаване на ипотека върху продаден на публична продан недвижим имот, но не и заличаване на вещните права, вписани върху същия имот след първата ипотека. Материалната норма на чл.175, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че при публична продан се погасяват вещните права, вписани след първата ипотека, не е намерела процесуален израз в чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията. В този случай заличаването на вещното право би могло да се постигне въз основа на съдебно решение по повод уважен иск за собственост. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от З. Д. Д.. Тя се позовава на чл.175, ал.1 ЗЗД, съгласно който вещното право на строеж е погасено ex lege с извършената публична продан. Липсата на изрична регламентация в чл.19, ал.2 ПВ за заличаване на вещното право не е основание за отказ да се извърши това заличаване, а двете разпоредби следва да се тълкуват във връзка една с друга. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за процесуалните правила, уреждащи реда за заличаването на ипотеки и вещни права, погасени по реда на чл.175 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посоченото от жалбоподателката определение №49 от 26.01.2010г. по ч.гр.д.№13/10г. на ВКС, ІІ ГО, има за предмет отказ на съдията по вписванията да заличи възбрана върху недвижим имот, а в настоящия случай отказът е за заличаване на погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД вещно право на строеж. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав приема, че по реда на действащия Правилник за вписванията не може да се иска заличаване на вещно право на строеж, погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД. Следва изцяло да се споделят мотивите на въззивната инстанция, че заличаването на вещното право на строеж не е предвидено в Правилника за вписванията нито като възможност, нито като процесуален ред. Правото на строеж, учредено след първата ипотека, се погасява с извършването на публичната продан – чл.175, ал.1 ЗЗД. От същия момент отпада и действието на вписването на това вещно право. За този резултат третите лица не могат да бъдат пряко уведомени чрез заличаване на вписването на правото на строеж. Те обаче могат да узнаят за него посредством заличаването на предхождащата го ипотека, което става по реда на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията. След настъпване на последицата на чл.175, ал.1 ЗЗД, на собственика на земята не могат да бъдат противопоставени вещни права нито от бившия носител на правото на строеж, нито от трети лица, с които той е договарял относно това право. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1304 от 26.04.13г. по ч.гр.д.№1083/13г. на Варненския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №1304 от 26.04.13г. по ч.гр.д.№1083/13г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: