Р Е Ш Е Н И Е № 313 гр.София, 20.10.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3880 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 17.02.2014г. на Г. К. К. и С. Н. К. на влязлото в сила решение от 09.05.2013г. по гр.д.№ 978/2013г. на ОС Варна и потвърденото с него решение от 04.02.2013г. по гр.д.№15405/2011г. на РС Варна, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят К. К. К. в молба от 17.02.2014г. поддържа, че е налице основание по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като той като наследник на М. З. е следвало да участвува като страна в производството. Ответниците Й. А. К., С. А. К., П. Т. п., Т. В. Й., П. В. Й., Г. Н. К., А. И. К., В. И. К. и И. И. Н., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че молбите са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С решение от 09.05.2013г. по гр.д.№978/2013г. ОС Варна е потвърдил решение от 04.02.2013г. по гр.д.№15405/2011г. по описа на РС Варна, с което е допусната съдебна делба на апартамент № находящ се в [населено място], в [населено място],[жк]/бивш[жк]/, [жилищен адрес] който по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. представлява самостоятелен обект в сграда,с идентификатор №, при квоти: по 4/96 ид.части за Й. А. К. и за С. А. К.; 2/96 ид.части за П. Т. П.; по 1/96 ид.част за Т. В. Й., П. В. Й., Г. Н. К., А. И. К., В. И. К. и И. И. Н. и 80/96 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност за Г. К. К. и С. Н. К.. Прието е за безспорно установено от фактическа страна, че М. З. М. и М. А. К. са придобили правото на собственост върху имота /н.а.№,том ,н.д.№г./ при условията на съпружеска имуществена общност по време на брака си, като бракът помежду им е продължил повече от 10 години. След смъртта на М. А. К. /починала на 08.10.1995г./ съпругът й М. З. М. продължил да обитава самостоятелно процесния имот и на 12.02.2010г. /н.а.№,том , рег.№,н.д.№г./ прехвърлил на съделителя Г. К. по време на брака му със С. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху 20/24 /80/96/ ид.части от апартамента, а спорно е прието във връзка с действителните права на страните дали М. З. М. е придобил по давност 4/24 ид.части от процесния имот /за което е съставен н.а.№,том ,рег.№, н.д.№г./ и дали валидно се е разпоредил със същите в полза на съделителите Г. К. и С. К. чрез договор за продажба, сключен на 31.05.2010г. /н.а.№,том,н.д.№г./. Възприети са изцяло изводите на първоинстанционния съд,че липсват доказателства М. З. М. да е осъществявал владение по отношение на 4/24 ид.части от имота с намерение да ги свои и да е противопоставил явно фактическата си власт на останалите сънаследници. Прието е за установено от показанията на свидетелите П. А. К. и Р. Б. С., че М. М. никога не е противопоставял владението си на съсобствениците, не е обективирал пред тях намерение за своене на имота /не е оспорвал,че имат дялове в имота/, а единствено е претендирал осъществяване на фактическа власт. Прието е, че М. М. не се е считал за едноличен собственик на апартамента с оглед подадената на 09.02.2010г. декларация,в която е декларирал наличие и на други съсобственици на имота. Поради това е прието, че въпреки издаването на констативен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №,том ,рег.№,н.д.№г., М. М. не е станал собственик по давност на 4/24 ид.части от процесния имот и не е могъл да ги прехвърли с н.а.№, том , рег.№,н.д.№ г. Прието е, че тези 4/24 ид.части принадлежат на призованите към наследяване братя и сестри на М. А. К., респ. техни низходящи,с оглед на което са определени и делбените права на страните, а за Г. К. К. и С. Н. К. е прието, че притежават 20/24 или 80/96 ид.части от имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С определение от 25.03.2014г. по гр.д.№4938/2013г., І г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№978/2013г. на ОС Варна. По молбата на Г. К. К. и С. Н. К.. В молба от 17.02.2014г. молителите Г. и С. К. поддържат, че представят нови доказателства от значение за спора , а именно договори за доброволна делба от 01.10.1998г., с рег. №№7128 и 7131/01.10.1999г. на нотариус с район на действие РС С. и съдебни решения, които съставляват основание за отмяна на влязлото в сила рашение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Към молбата се прилагат решения на състави на Върховния касационен съд, но същите не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. Производството за отмяната на влезли в сила решения, като изънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Що се касае до представените като нови писмени доказателства договори за доброволна делба от 01.10.1998г., с рег. №№7128 и 7131/01.10.1999г. на нотариус с район на действие РС С., то с тях молителите са могли да се снабдят най-късно към момента на постановяване на решението по съществото на спора от въззивния съд-09.05.2013г., тъй като същите са вписани в нотариалните книги през 1999г. и по този начин са могли да станат известни на всеки, който желае да се ползува от тях. Следва за се има предвид и факта, че касаят уреждане на отношения на съсобственост по отношение на имоти, различни от процесния и между други лица. Ето защо същите не представляват нови доказателства сочещи за наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т. 1 ГПК. По молбата на К. К. К.. Настоящият състав намира и тази молба за неоснователна. Молителят представя удостоверение за наследници от 23.01.2014г. на [община], от което е видно, че той е наследник на М. З., починал на 06.06.2010г. Последният е прехвърлил на съделителя Г. К. по време на брака му със С. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху 20/24 /80/96/ ид.части от апартамента, предмет на делбата, поради което молителят поддържа, че като негов наследник следва да участвува в делбата. В случая не е налице соченото от молителя основание. Съгласно чл. 75, ал.2 ЗН делбата / а не решението/, извършена без участието на някой от съделителите, не го обвързва. Решението по делба , в която не са участвували всички съсобственици, не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. Всеки от съсобствениците поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея може и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. Разпоредбата на чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях, поради общност и неделимост на спорното правоотношение, участници в което са и третите лица. В случая делбеното решение не обвързва молителят К. К. със сила на присъдено нещо и той може да поиска извършване на делба между действителните съсобственици, поради което не се явява трето лице по смисъла на чл.304 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ уважение молба за отмяна от 17.02.2014г. на Г. К. К. и С. Н. К. на влязлото в сила решение от 09.05.2013г. по гр.д.№ 978/2013г. на ОС Варна и потвърденото с него решение от 04.02.2013г. по гр.д.№15405/2011г. на РС Варна, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна на К. К. К. на влязлото в сила решение от 09.05.2013г. по гр.д.№ 978/2013г. на ОС Варна и потвърденото с него решение от 04.02.2013г. по гр.д.№15405/2011г. на РС Варна, на основание чл.304 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: