Р Е Ш Е Н И Е   № 499   София,09 януари  2008 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА   при участието на секретаря  Ив.Илиева   и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 563/2008  година   Производството е образувано на основание искане на осъдения О. Р. Й. чрез защитника му адв. П. П. за възобновяване на въззивно решение № 181 от 12.09.2008г. по внохд № 544/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,с което е потвърдена присъда №328 от 05.06.2007г. по нохд № 950/2008г. постановена от Пазарджишкия районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия или отменяване на решението в гражданската му част и прекратяване на производството в тази част. В искането са релевирани доводи за нарушение на закона,допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието.поддържа се също така,че гражданският иск е предявен от нелигитимно лице. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира искането за неоснователно. Гражданският ищец Т. Д. В. не е представил становище по искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия О за ВИНОВЕН в това,че на 06/07.06.2007г. в с. Г.,обл. Пазарджишка,пред заведение”Крайпътна среща” е причинил средна телесна повреда на Т. Д. В. от същото село,изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник,поради което и на основание чл.129,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата,съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Т. Д. В. сумата 6000/шест хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 9000/девет хиляди/лева. Искането е процесуално допустимо,подадено в законоустановения срок по чл.421,ал.3 вр.с чл.420,ал.2 НПК за проверка на присъда влязла в сила,непроверена по касационен ред. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите в искането изцяло преповтарят тези изложени във въззивната жалба,на които въззивният съд е дал отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК. Доводът за нарушение на закона не се подкрепя от данните по делото. Авторството на деянието е доказано от съвкупния доказателствен материал,проверен,обсъден и анализиран в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Подсъдимият признава неправомерното си поведение,като обяснява,че действително е нанесъл удар с ръка на пострадалия след което го изритал. Твърдял е обаче,че пострадалият е бил бит не само от него,но и от лицето Н. М. Обясненията на подсъдимия в тази част са опровергани от показанията на св. Б,която е видяла подсъдимия след влизането му в заведението,чула го да коментира и видяла,че показва петното кръв на ризата си на компанията. Веднага след това излязла и видяла отвън пред заведението падналия на земята пострадал В. По лицето му имало кръв,също и по дрехите му. Помогнала му да стане и го съпроводила до дома му,намиращ се в съседство на заведението. Св. В. Д. ,майка на пострадалия е посочила,че на следващия ден влизайки в стаята на сина си ,видяла кръв по лицето и косата му,а левият му крак бил подут. Разбрала от него,че е бил бит от някакво момче,от което поискал цигара. Последното обстоятелство е потвърдено и от подсъдимия,който е обяснил,че пострадалият му е искал цигара,това го подразнило и той го ударил и изритал. В този смисъл са обясненията на подсъдимия,които е дал на следващия ден пред св. Г свзунов. Съдебно медицинската експертиза е посочила,че по време на нанасяне на удара,пострадалият е бил прав и обърнат с лице към нападателя. Този факт също потвърждава обстоятелството,че повод за агресивното поведение на подсъдимия е именно искането на цигара от пострадалия,в който момент двамата са били изправени един към друг. Доказателства за това,в побоя да е участвало и друго лице,не са събрани по делото. Св. Б. В. ,която е излязла веднага след като подсъдимият влязъл в заведението,не е видяла други лица освен падналия близо до кофата за боклук пострадал. Както районният съд,при условията на чл.305,ал.3 НПК обсъждайки доказателствените материали е изложил съображения кои от тях приема,а други отхвърля,така и въззивният съд по реда на чл.339,ал.2 НПК е отговорил защо не приема доводите,изложени в подкрепа на жалбата. Установено е,че в резултат на нанесените удари на пострадалия е било причинено счупване на колянното капаче на левия долен крайник,което е довело до трайно затрудняване на движението му за срок от около 3.5 до 5 месеца,което увреждане съставлява средна телесна повреда по чл.129,ал.2 НК. Приетите за установени фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационния състав,са обусловили и верния извод за съставомерност на деянието по възведеното обвинение,както и за авторството на деянието. Двете редовни съдебни инстанции са обсъдили и тезата за мнима неизбежна отбрана. Правилно е прието,че няма основание за преквалифициране на деянието като извършено при условията на чл.133 НК,тъй като житейският опит на подсъдимия му е позволявал да се ориентира и прецени,че в конкретната ситуация няма действително нападение,създаващо реална опасност за него. Инцидентът е станал пред заведението,в което се намирали приятелите на подсъдимия,пострадалият е бил преди това вътре в заведението и видно от показанията на св. В,подсъдимият е имал възможност да го види. В този смисъл,появата навън на пострадалия пред подсъдимия, не е съставлявала реална заплаха за него ,подсъдимият е можел да се ориентира в обстановката и да разбере,че пострадалият не иска да го напада,а иска от него цигара. Материалният закон е правилно приложен. Деянието е доказано от обективна и субективна с. и същото съставлява престъпление по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 НК,автор на което е подсъдимия Й. В този смисъл като е потвърдил присъдата относно въпросите по чл.301,ал.1 т.1,2 НПК,въззивният съд не е допуснал визираните в искането нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 вр.с чл.303,ал.2 НПК. Обвинението е доказано по несъмнен начин и законосъобразно срещу подсъдимия е постановена осъдителна присъда. Съдебните актове са законосъобразни и в санкционната им част. Наказанието на подсъдимия е съобразено с чл.54 и чл.36 НК,както и с характеристичните данни за него. Макар и неосъждан,срещу него има образувани три дела за престъпления по чл.194 НК и не се ползва с добро им,конфликтна личност,има извършени противообществени прояви и нарушения на обществения ред на територията на с. Г. хар.справка на л.60 от дос.пр./. Изложеното,както и фактическите обстоятелства по делото,са обусловили преценката за наказание в атакувания размер. Обосновано е прието,че наказанието не следва да се търпи ефективно,като при условията на чл.66,ал.1 НК изтърпяването е отложено в минималния изпитателен срок . В този смисъл,като е приел,че наказанието не е явно несправедливо и е потвърдил присъдата и в тази част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Последното оплакване касае гражданската част на съдебните актове. Поддържа се,че гражданският иск е предявен от нелигитимно лице-т.н. особен представител по чл.101 НПК в лицето на адвокат Л. Доводът е неоснователен и същият е обсъден от двете редовни инстанции. Няма спор по делото,че Т. В. е пострадал от деянието на подсъдимия и е претърпял неимуществени вреди и има всички права по чл.75 НПК,включително и да има повереник,който да защитава интересите му на досъдебното и съдебното производствостановено е,че В. страда от душевно заболяване,което му пречи самостоятелно да осъществява защитата си. Изхождайки от обективните данни за неговата недееспособност потвърдена в изготвената за него съдебно психиатрична експертиза, и предвид защитата на интересите му като увредено от деянието на подсъдимия лице,на досъдебното производство разследващият орган му е определил особен представител в лицето на адв. Л. М. Пострадалият не е бил поставен под пълно и ограничено запрещение/статута му не е изяснен/ въпреки,че страда от многогодишно хронично шизофренично заболяване и родителите му не са предприели действия за назначаването им за настойник или попечител. Вярно е обаче,че той трябва да получи защита в образуваното наказателно производство и това е възможно именно чрез процедурата на чл.101,ал.2 НПК,независимо,че буквалният прочит на нормата изисква противоречие на интересите му с тези на неговия настойник или попечител. В противен случай,интересите на пострадалия ще бъдат злепоставени и той неоправдано изключен от кръга на пострадалите,правоимащи по силата на закона да получат обезщетение за причинената от престъплението увреда. По делото освен това е установено,че майката на пострадалия,която заедно с баща му единствено се грижат за него,е дала съгласие да му бъде назначен особен представител. Съгласно чл.101,ал.3 НПК особеният представител участва като повереник в наказателното производство с правата по чл.100 НПК. На това основание адв. Л. М. е предявила граждански иск и се е конституирала като граждански ищец по делото. Неправилно се поддържа,че участието на повереник по делото е ограничило процесуалните права на подсъдимото лице,още повече,че М. е била конституирана единствено като граждански ищец,а не и като частен обвинител. Освен това,с оглед защитата интересите на пострадалия,предвид доказаната му недееспособност съдът във всички случаи е задължен да му назначи процесуален представител независимо или не от хипотезата на чл.101,ал.2 НПК. Обратното би означавало грубо погазване на правата на пострадалия регламентирани в чл.75 НПК,което е процесуално недопустимо. По изложените съображения,няма основание за извод,че участието на повереника на пострадалия Т. В. не е съобразено с изискванията на закона,поради което искането за отменяване на присъдата в гражданската й част и прекратяване на производството в същата следва да се остави без уважение. Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК,наказателното дело се възобновява,когато по присъди,решения и определения,непроверени по касационен ред,са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. В хода на извършената по повод повдигнатите в искането доводи проверка,не се установиха нарушения от кръга на съществените,които да са ограничили процесуалните права на осъденото лице,да са довели до неправилното приложение на закона в материалната респ.в санкционната му част. В този смисъл касационният състав прие,че не са налице основания за отменяване по реда на възобновяването на атакуваните съдебни актове,поради което остави искането без уважение. Воден от изложените мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Р. Й. за възобновяване на внохд № 181 от 12.09.2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и нохд № 950/2008г на Пазарджишкия районен съд и отменяване на постановените по тях решение № 181 от 12.09.2008г.и присъда № 328 от 05.06.2007г. по нохд № 950/2008г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: