Р Е Ш Е Н И Е № 547 София, 20 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1946/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат О., служебен защитник на подсъдимия С. Г. Г., срещу нова въззивна присъда № 138 от 26.03.2013г. на Софийски градски съд, 3-ти въззивен състав, постановена по внохд № 2546/11г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал. 1 от НПК. Искането е за оправдаване на подсъдимия, а алтернативно – за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за частична основателност на жалбата, свързана с оплакването за допуснати процесуални нарушения – нередовно призоваване на подсъдимия при второто разглеждане на делото пред СГС. Приема, че след първото заседание той е напуснал страната и не е знаел за това дело. Поради тази причина счита, че не бива да бъде потвърждавана осъдителната присъда и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Гражданският ищец и частен обвинител Д. И. М., нередовно призована, не се явява и не се представлява. Жалбоподателят и подсъдим С. Г. Г., редовно призован, не се явява. Адвокат О., преупълномощен от служебния защитник на подсъдимия и назначен за такъв и пред касационната инстанция, пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 11.10.2010г., постановена по нохд № 6433/06г., Софийският районен съд е признал подсъдимия С. Г. Г. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. С горната присъда подсъдимият Х. О. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението му с изпитателен срок от три години. С въззивна присъда № 138 от 26.03.2013г., постановена по внохд № 2546/11г., СГС е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта, в която подсъдимият С. Г. Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е постановено частта от разноските по делото, направени във връзка с негово обвинение, да останат за сметка на държавата, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Г. Г. за виновен в това, че на 10.04.2005г., около 05.00 часа, в [населено място],[жк], до поликлиниката, намираща се в близост до 07-РПУ, в съучастие, като съизвършител, с подсъдимия Х. О. М., е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 453,50 лв. от владението на Д. И. М. с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. В останалата част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия Г. е допустима, но неоснователна. Касационната инстанция намира, че е необходимо първо да бъдат обсъдени релевираните доводи, касателно допуснати процесуални нарушения, тъй като при наличието на такива е безпредметно обсъждането на останалите касационни основания. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с твърдение за нередовното му, според касатора, призоваване за проведеното на 26.03.2013г. съдебно заседание на СГС: призовките за него са връчени на майката и на съпругата на Г.. Майката на подсъдимия е присъствала на съдебното заседание по делото на 26.03.2013г., като е заявила, че не е успяла да се свърже със сина си, който работи в чужбина, за да го уведоми за датата на делото, като липсвали данни и че съпругата му го е уведомила. Нередовно призован бил и гражданският ищец, поради което според защитата на подсъдимия са били налице процесуални пречки за даване ход на делото. Доводите за нарушена процедура по призоваване за последното съдебно заседание пред въззивната инстанция от 26.03.2013г. не намират опора в данните по делото. След неколкократни отлагания, включително и поради нередовното призоваване на подсъдимия Г. /видно от протоколите от съдебни заседания от 21.11.2012г. - първо след преразпределянето на внохд № 2546/11г. на 3-ти въззивен състав на СГС, и заседание от 25.02.2013г./, в съдебно заседание, проведено на 26.03.2013г., съдът е дал ход на делото. Подсъдимият С. Г. е бил редовно призован на известните по делото адреси: [населено място],[жк], вх. Б, ет. 4, ап. 33, който видно от направената от въззивния съд справка в национална база данни "Население" е постоянният му адрес, както и на адреса на неговата сестра: [населено място], [жк], [жилищен адрес]. По отношение на посочения като настоящ адрес в горната справка: [населено място], [улица], вх. А, съгласно докладна записка на 01 РУП - Перник за заседанието на 21.11.2012г., по данни на живущата на този адрес, лице с имена С. Г. Г. никога не е живяло на този адрес, поради което по-нататък подсъдимият не е призоваван на посочения като настоящ адрес в справката. За съдебното заседание на 26.03.2013г. призовки по реда на чл.180, ал. 2 от НПК са връчени на майка му /на адреса в [населено място], ж.к.Л./ и на съпругата му /на адреса в [населено място], кв. Д. махала/, получени съответно на 07.03.2013г. и 18.03.2013г., които са поели изрично задължение да уведомят подсъдимия Г.. Независимо от това, освен посочената справка в базата данни "Население", въззивният съд е извършил и съответните справки в СДВР - Сектор "БДС", ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, както и в НСлС - отдел "Информация и анализ", видно от които за подсъдимия, няма регистрирани данни за преминавания през ГКПП за периода от 01.01.2003г. до 08.03.2013г., т.е. няма данни да е напускал територията на Република България; същият не се намира в затворите и арестите на страната. При горните констатации, съдебното заседание на 26.03.2013г. е протекло в отсъствие на подсъдимия Г., с участие на назначен от въззивната инстанция служебен защитник. На заседанието, чрез назначения служебен защитник, е предадена информация от майката, присъствала в съдебната зала, че не е могла да го уведоми, тъй като е в чужбина. По отношение на съпругата му такива данни по делото няма и призоваването му чрез нея следва да се приеме за редовно, тъй като е осъществено в рамките на законоустановената за това процедура. Касационната инстанция счита, че неявяването на подсъдимия Г. на горепосоченото заседание е въпрос на лична преценка, при положение, че същият е бил редовно призован. Липсва законово задължение за личното му участие /както и за гражданския ищец и частен обвинител, по отношение на когото въззивният съд е изчерпал процесуалните възможности да го призове/, с оглед разпоредбата на чл.329, ал. 2 от НПК, а доводите за нарушаване правото на защита са голословни. Подсъдимият е бил редовно призован по реда и начина, предвидени в чл. 180, вр. чл. 179 от НПК, не е представил доказателства за наличието на уважителни причини, не е заявил искане за лично участие, не е посочил адрес за призоваване в чужбина, а видно от цитираната по-горе справка на СДВР - БДС не се установява той да е напуснал пределите на страната. Гореизложеното налага извод, че правото на подсъдимия да участва лично в процеса не е било ограничено. Става въпрос за лична негова преценка да не участва във въззивното разглеждане на производството, от която не може да черпи оплаквания за нарушени права и за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. С извършването на процесуални действие в отсъствието на страна, чието явяване не е задължително, въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. На следващо място, необходимо е да се посочи, че в жалбата е релевирана необоснованост на въззивния съдебен акт, което не е сред касационните основания и не следва да не бъде обсъждана. Оплакването за неправилна оценка на доказателствата /свидетелските показания на свидетелките А. М. и Е. С., от една страна, и тези на свидетелите М. и М./, довела до неправилно приложение на материалния закон с постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Г., обективира правомощие на настоящата инстанция да провери дали е допуснато процесуално нарушение при оценъчната дейност на въззивния съд. Възраженията са неоснователни. Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат от извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължението на предходните инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Настоящият състав не констатира нарушения на въззивния съд в дейността му по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. В рамките на аналитичната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Противно на това, доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни, като е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници, в рамките на които е приел някои нови фактически положения, което е в неговите правомощия, като същественото е, че те не излизат извън фактологията, очертана с обвинителния акт. Новите фактически изводи се явяват корекция на приетата от първия съд фактическа обстановка по отношение на инкриминираното на подсъдимия Г. обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл.339 ал. 3 от НПК, въззивната инстанция е посочила какви нарушения са допуснати при интерпретацията на доказателствената съвкупност, каква е неговата оценка на доказателствата и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането в частност на подсъдимия Г.. Показанията на свидетелките М. и С., дадени на досъдебното производство, са надлежно приобщени към доказателствените материали при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК след проведения им повторен разпит във въззивното съдебно следствие, по време на който са заявили, че не си спомнят някои от обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Показанията на М. и С. по отношение на проведените разговори между подсъдимия Г. и съучастника му М. във вечерта на 09.05.2005г., в която са се уговорили "да дръпнат някоя чанта", ако им свършат парите, са преценени наред с показанията на пострадалата свидетелка М. и нейния брат, свидетелят М., които са последователни, безпротиворечиви, и представляват надеждна доказателствена основа за осъждане на жалбоподателя, поради което няма допуснато нарушение на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК. В обобщение, следва да се посочи, че анализирайки доказателствената съвкупност, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи за доказаност по несъмнен начин на инкриминираното на подсъдимия С. Г. обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Във връзка с твърдението за явна несправедливост на наказанието, настоящата инстанция констатира, че аргументи в подкрепа на това оплакване не се сочат. Предвид гореизложеното, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 138 от 26.03.2013г., постановена по внохд № 2546/2011г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.