1 Р Е Ш Е Н И Е № 445 София, 17 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 441/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на Градския прокурор на София за възобновяване на наказателното производство по нохд № 5309/04г. по описа на СРС, НО- 23 състав. В искането се изтъква основание по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, а именно установяване на нови обстоятелства. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането и моли за неговото уважаване. Позовава се на установени четири лица, които следва да участват в производството, което по естеството си е ново обстоятелство. Адвокат К., която е повереник на гражданския ищец Г. М. пледира за оставяне без уважение на искането, тъй като в рамките на второто по ред такова не са събрани доказателства, разколебаващи вината на осъдената. Представя писмено становище с допълнителна аргументация в подкрепа на тезата си. Представляващият осъдената Н. - адв.М. поддържа, направеното от Градския прокурор на София искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Позовава се на факта, че е безспорно установено участието на други лица, което води до промяна на фактическата обстановка и налага ново разглеждане на делото. Ето защо, моли за възобновяване на производството и връщане на делото на досъдебната фаза. Осъдената Н. се присъединява към изразеното от защитата становище, като наличието на нови обстоятелствата свързва с участието на други лица, които са установени при допълнителното разследване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивния съд е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 23.05.2006г., постановена по нохд № 5309/04., СРС, НО, 23 състав, е признал подсъдимата В. П. Н. за виновна в извършването на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК, като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата Н. е била оправдана изцяло по първото инкриминирано обвинение, отново за престъпление по чл.211, вр. чл.209 от НК. Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимата В. Н. на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Г. М. сумата от 39 116лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимата са били възложени, направените деловодни разноски и дължими държавни такси. С въззивно решение, постановено по внохд № 4588/09г., СГС, НО- ІV въззивен състав, е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. С решение № 5 от 23.01.2008г., постановено по нд № 685/07г., ВКС, трето отделение, е оставил без уважение искането на Градския прокурор на София за възобновяване на наказателното производство. С постановление от 12.10.2009г., прокурор при С. е образувал досъдебно производство за установяване на нови обстоятелства по смисъла на чл.442, ал.1, т.3 от НПК. В рамките на това производство са били извършени редица процесуално-следствени действия, които следва да бъдат обсъдени от настоящата инстанция, както във връзка с изясняване на въпроса дали те не са били известни на СРС, така и за отношението им към влязлата в сила присъда. В рамките на горепосоченото производство са били разпитани в качеството на свидетели С. Д., Б. П., К. М., К. П., Р. Е., Д. Н..В последствие Д., П., Е. и М. са били привлечени в качеството на обвиняеми. Новото им процесуално качество вече води до невъзможност за ползване като доказателствено средство на свидетелските им показания, поради което те не могат да бъдат предмет на каквато и да било интерпретация. Остават единствено показанията на св.К. П. и св.Д. Н.. Свидетелят П. е разпитан за първи път, но за факти, свързани с наемане на помещение от страна на обв.Р. Е., което няма пряко отношение към предмета на искането за възобновяване. Свидетелят Н. е съпруг на осъдената В. Н. и е бил призован за разпит от първоинстанционния съд, но се е ползвал от правото си по чл.119 от НПК да не дава показания. Независимо от това при допълнителното разследване той е свидетелствал пред органите на досъдебното производство и е участвал в процесуално-следственото действие разпознаване, при което е разпознал обв.Е.. Показанията на този свидетел подлежат на внимателна преценка, тъй като става въпрос за лице, пряко заинтересовано от изхода на делото, още повече, че съпругата му е осъдена с влязла в сила присъда по едно от двете обвинения. Всъщност от разпита на Н. не се установяват нови обстоятелства, относими към деятелността на неговата съпруга. Противно на това твърденията му са в подкрепа на фактите , приети за установени от СРС, въз основа на които са изведени правните изводи. Съобщеното за участие на други лица при осъществяване на първата сделка при нотариус К. е в подкрепа на постановеното от съда оправдаване на Н.. Единственото ново твърдение е свързано с опит на свидетеля да оневини съпругата си по второто обвинение, като сочи причините за нейното присъствие в кантората на нотариус Л. и за участието й при сключване на втория договор за покупко-продажба. В тази част свидетелските показания на Н. не са подкрепени от други доказателства, нито проверени по надлежен ред. Между впрочем само показанията на този свидетел са нов гласен източник на доказателства, но същите са изолирани и не са подкрепени с други, както и не съдържат обстоятелства, които да доведат до промяна на правните изводи, направeни с атакувания съдебен акт във връзка с начина по който е ангажирана наказателната отговорност на съпругата му. Следва да се отбележи, че смъртта на свидетеля А. М. е основна пречка за проверка на съобщеното от св.Н.. На следващо място, извън гласните доказателствени средства, органите на досъдебното производство са назначили няколко експертизи. Фоноскопската експертиза, на която се позовава прокуратурата в искането си не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като е изследвала негодно събрано веществено доказателство. Предмет на изследване е била касета, чийто запис не е направен по реда на НПК. От една страна, тази аудио касета не е новосъбрано веществено доказателство.Тя е била предадена още при първоначалното досъдебно производство от свидетеля К. В., както е отразено в разпита му на 14.11.2003г., поради което е била известна, както на органите но досъдебното производство, така и на съда. Освен това, не е ясен начинът на нейното съхранение, за да може да се направи извод за идентичност между предадената от свидетеля и тази, която е предмет на експертизата. Изготвени са и две графически експертизи, установяващи, че подписите от името на С. К. върху документите, съдържащи се в първото нотариално дело не са положени от обв.Е., обв.Б. П. и обв.С. Д., както и от осъдената Н. Тези експертни заключения не установяват обстоятелства, подкрепящи искането за възобновяване. Органите на досъдебното производство са направили опит да приобщят към доказателствената съвкупност нотариалното дело, но същото е било унищожено след изтичане на срока по ЗННД.Не са открити в архива на СО-район „Л.” и молбите за издаване на данъчни оценки. Искането за възобновяване се обосновава и с повдигнатите обвинения на Е., П., М. и Д., като се твърди, че става въпрос за задружна престъпна дейност, в която участва и осъдената Н.. Това налагало изясняване броя на участниците, характера и степента на участие на всеки един от тях.Тези твърдения не могат в случая да бъдат основание за възобновяване. Независимо, че право на органите на досъдебното производство е да повдигат и поддържат обвинения, последните следва да сочат на основания за промяна по отношение наказателната отговорност на осъдената Н. Разпоредбата на чл.422, ал.1, т.3 от НПК визира възможност за възобновяване на наказателното производство, при разкриване на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, но имат съществено значение за делото. Съдът не е разследващ орган, за него всяко наказателно дело в съдебната му фаза е обвързващо по отношение предмета на доказване, който се определя от обвиненията, внесени с обвинителния акт. Престъпната дейност на други лица, както и всички новоустановени доказателства и обстоятелства, следва да водят до възможност за преоценка на правни изводи, направени с влязлата в сила присъда по отношение на осъдената Н. Нещо повече прокуратурата в искането си не твърди, наличие на доказателства, които биха могли да обусловят различни правни изводи от направените от първата инстанция, както по отношение на осъдителната част на присъдата, така и досежно оправдателната такава. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че към момента не са налице основания за уважаване искането на Градския прокурор на София за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдената В. Н Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Градския прокурор на София за възобновяване на наказателното производство по нохд №5309/04г., по описа на СРС, НО, 23 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: