Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379

гр. София, 20.06.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2372 по описа за 2021г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. Д. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решение № 794 от 06.07.2021г. по в. гр. дело № 171/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5284 от 04.09.2020г. по гр. дело № 11876/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав в обжалваната отхвърлителна част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Д. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 60 000 лв. до 91 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015г. вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено по вина на водача Ж. В. В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС] по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане. С първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 257,14 лв. – направени по делото разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска, а с въззивното - сума в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е съобразил критериите, прогласени в т. 11 от ППВС № 4/1968г., лимитите на отговорност на застрахователя, обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на процесното ПТП, не е обсъдил всички факти и обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не е изложил свои мотиви, а е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Излага и доводи за неправилност на извода за наличие на принос от страна на пострадалата за настъпване на процесното ПТП и за определяне на размера на съпричиняване. Не е направена преценка на конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, неправилно е прието, че починалата Т. П. е участвала в процесното ПТП като пешеходец, не е извършена необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на пострадалата, от друга страна.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и и ал. 2 ГПК, като релевира доводи, че решението е очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинена смърт на близък при предявен пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице? – противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 142/15.10.2015г. по т. д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 119/25.07.2017г. по гр. д. № 60199/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/12.03.2021г. по т. д. № 888/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 389/04.06.2020г. по т. д. № 2413/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите? Достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?
3. Какви са критериите при определяне на конкретната степен на съпричиняването от страна на пострадалия и следва ли при преценката доколко поведението му е допринесло за увреждането съдът да го съпостави с противоправното поведение на водача?
Касаторът поддържа, че въпросите, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК относно съпричиняването, са решени в противоречие с ППВС № 17/1963г., решение № 19/20.07.2018г. по т. д. № 1748/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 1/12.03.2021г. по т. д. № 888/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати на касатора /ищцата/ допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер 31 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. и направените разноски за всички съдебни производства.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. М. – Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд при постановяване на решението е съобразил всички релевантни обстоятелства и критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., както и е извършил преценка за размера на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа становище, че присъденият размер на обезщетението кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и степента на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е определен правилно в съответствие със събраните доказателства. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въз основа на влязлата в сила присъда № 6/31.01.2017г. по НОХД № 1287/2016г. на Окръжен съд Варна и решенията за инстанционен контрол по ВНОХД №156/2017г. на Апелативен съд Варна и КНД № 962/2017г. на ВКС, второ наказателно отделение въззивният съд е констатирал, че Ж. В. е признат за виновен в това, че на 23.07.2014г. в [населено място], при управление на лек автомобил „Ауди“ А7 с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост e причинил телесни увреждания на пешеходката Т. Н. П..
По отношение на механизма на процесното ПТП съдебният състав въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза е установил, че лек автомобил „Нисан М.“ навлязъл в кръстовище на червен сигнал на светофара; произлязъл сблъсък с лек автомобил „Ауди А7“, движещ се с превишена скорост; след удара л. а. „Ауди А7“ се отклонил надясно, а л. а. „Нисан М.“ – наляво, като продължил движението си до 33м. от местоудара по направление посоката на движение на л. А. „Ауди А7“, а той на 63 м. след катастрофата се ударил в дърво и се установил в покой. Въззивният съд е посочил, че в същото време, на червен спрямо пешеходците сигнал на светофара, майката на ищцата пресичала кръстовището и била ударена от л. а. „Ауди А7“. Доколкото пострадалата и деликвентът са нарушили правилата за движение, но спрямо пешеходците изискванията за съобразяване на пътната обстановка са по-ниски спрямо тези за водачите на ППС, имащи специална правоспособност, и поради това, че Т. П. е предприела пресичане на червен сигнал на светофара и се е оказала неочаквано и незаконосъобразно в кръстовището, въззивната инстанция е определила съпричиняване от пострадалата в размер 50%.
Съдебният състав е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза и е приел, че в резултат на процесното ПТП Т. П. е получила травматичен шок със съчетана травма, контузия на главата, гръдния кош, счупване на 5-то, 6-то и 7-мо дясно ребро, хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, счупване на 10-ти гръден прешлен и контузия на гръбначния мозък, проявена с невъзможност за движение на долните крайници, счупване на левия страничен 2 израстък на 1-ви поясен прешлен и счупване на 10-то ляво ребро. Лекувана била оперативно в болница, след което била изписана с парализа на долните крайници; нуждаела се от непрестанни грижи и наблюдение; била настанена в хоспис, където починала на 04.04.2015г. Направил е извод за наличие на пряка причинна връзка между получените от пострадалата увреждания и последвалата смърт. Констатирал е, че общото здравословно състояние на пострадалата преди ПТП е било добро за възрастта й - 71 години.
За да определи претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лв., въззивната инстанция е взела предвид, че отношенията между ищцата и майка й били прекрасни, обичали се и държали една на друга, постоянно са поддържали контакти, въпреки че са живели в отделни домакинства, след катастрофата ищцата понесла изключително тежко смъртта на майка си, до момента не е преодоляла загубата й, била в тежко психическо състояние, а след смъртта на майка си изпаднала в депресия. Отчела е също, че поради много тежкото състояние на Т. П. през периода от 23.07.2014г. /датата на процесното ПТП/ до 04.04.2015г. /датата на смъртта й/, ищцата е изпитала завишени страдания, като е била под продължително напрежение.
Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги е направила свои собствени.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора материалноправен въпрос е относим към прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а останалите материалноправни и процесуалноправен въпроси касаят приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и преценката за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и евентуално при наличие на съпричиняване неговата съразмерност и начина на определяне на степента му. Формулираните от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по тях с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора ППВС № 4/1968г., ППВС № 17/1963г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Държавна такса не се внася от касатора на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 794 от 06.07.2021г. по в. гр. дело № 171/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.