Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


Р Е Ш Е Н И Е

№ 436

гр.София, 19.10.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора Раева
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1123/ 2011 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от В. Б. К. молба за отмяна на влязло в сила решение на Варненски районен съд № 886 от 26.03.2007 г. по гр.д.№ 4140/ 2006 г. в частта му, в която молителят е лишен от родителски права по отношение на децата си В. В. К. и Б. В. К..
В молбата са изложени твърдения, че съдът не е връчил на В. К. препис от молбата, по която е образувано срещу него производството за лишаване от родителски права, не го е призовал за нито едно съдебно заседание, нито му е връчил препис от решението. Това било възможно да се извърши както на домашния адрес на молителя в [населено място], [община], така и в затвора, където той се намирал към момента на провеждане на производството по делото. На основание лишаването му от възможността да участва в производството по делото молителят претендира влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с негово участие.
А. за с. п. не взема становище по молбата.
Прокурорът поддържа, че молбата е просрочена и съответно разглеждането й е недопустимо. Евентуално излага съображения, че молбата е неоснователна, тъй като съдът е направил всичко възможно за призоваване на молителя и едва след това, при наличие на законовите предпоставки, е пристъпил към публикация на призовката в Държавен вестник.
Върховният касационен съд намира молбата за допустима. Същата не е просрочена, тъй като няма данни В. К. да е узнал за постановеното срещу него решение преди 22.05.2009 г., когато е подал молба за издаване на препис от съдебния акт. Молбата му за отмяна (макар погрешно озаглавена „Жалба”) е подадена още на 28.05.2009 г. (входящ № 10026 от същата дата на регистратура в Районен съд – Варна), т.е. подадена е в законния срок и е допустима.
Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Пред Варненски районен съд производството е образувано след сигнал на ДСП „А.” към А. за с. п., че са налице предпоставките за лишаване от родителски права на В. Б. К. по отношение на децата му В., Е. [ЕГН] и Б., Е. [ЕГН]. Съдът е насрочил съдебно заседание по делото за 06.10.2006 г. и е разпоредил призоваването на страните с препис от молбата на ДСП „А.”. До В. К. призовката е изпратена в [населено място], чрез кметския наместник, откъдето е върната с придружително писмо, удостоверяващо, че лицето не живее в селото от три години и че няма данни за нов адрес. Съдът е разпоредил (с акт от 06.07.2006 г.) призоваването да бъде извършено повторно с указание до кметския наместник, че отсъствието на лицата от селото следва да бъде удостоверено с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес, а освен това е изискал справка за постоянния и настоящ адреси на ответника К.. Изпратената въз основа на това разпореждане призовка отново е върната в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето не живее в [населено място], което е засвидетелствано с подписа на едно лице, с посочени три имена и адрес. От постъпилата по делото адресна справка е видно, че освен адреса в [населено място], който е деклариран като настоящ, В. К. има деклариран постоянен адрес в [населено място], [улица]. Съдът е насрочил съдебно заседание и е постановил К. да бъде призован и от постоянния му адрес. Тази призовка също е върната в цялост с отбелязване, че лицето от 8 години не живее на адреса, което е удостоверено с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес. На 27.09.2006 г. съдът е изпратил за В. К. призовка за публикуване в неофициалния раздел на Държавен вестник, а публикацията е извършена в бр.68 от 10.10.2006 г. – повече от месец преди насроченото за 01.12.2006 г. първо съдебно заседание по делото. Тъй като за това заседание В. К. не се е явил, съдът му е назначил служебен представител по чл.50 ал.2 от ГПК (отм.) и е дал ход на делото. За следващото съдебно заседание В. К. е призован чрез служебно назначеният му представител, също чрез този представител му е връчен препис от решението по делото на 25.06.2007 г. Това решение е влязло в законна сила от 10.07.2007 г.
При описаната фактическа обстановка молителят не е лишен от възможността за участват в производството по делото и да се защитава срещу лишаването му от родителски права. За първото съдебно заседание по делото нему е изпратена призовка и препис от молбата, въз основа на която е образувано производството, на декларирания постоянен адрес в [населено място]. Установено е по надлежния (предвиден в чл.50 ал.1 от ГПК – отм.) ред, с подписа на връчителя и на един свидетел с посочени три имена и адрес, че В. К. не може да бъде намерен на този адрес, тъй като не живее там от 8 години. Съдът е изпратил призовка и преписи от молбата и доказателствата и на декларирания от ответника настоящ адрес в [населено място], но и от там призовката е върната в цялост с удостоверяване, че лицето не живее в селото от 3 години и че не е известен нов адрес. С това съдът е изпълнил задълженията, вменени му от ГПК във връзка с призоваването на страните и за него не е имало друг законен способ за призоваване на ответника, освен чрез публикация на призовката в неофициалния раздел на Държавен вестник. Не е имало и друг способ да се осигури участието на ответника в производството и гарантирането на правото му на защита, освен чрез назначаване на представител по чл.50 ал.2 от ГПК (отм.), в чието лице да се извършват съдопроизводствените действия от името на В. К.. Като е процедирал по този начин, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. няма основание постановеното от него решение да бъде отменено при условията на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. К. за отмяна на влязло в сила решение на Варненски районен съд № 886 от 26.03.2007 г. по гр.д.№ 4140/ 2006 г. в частта му, в която молителят е лишен от родителски права по отношение на децата В. В. К. и Б. В. К..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: