О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 гр. София, 07 декември 2012 година Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС ПРЕДСЕДАТЕЛ : Веселина Тенева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева Павлина Найденова Бисер Троянов при участието на секретар и като взе предвид становището на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 1896/2012 г.по описа на ВКС Производството е по чл.135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по спор за подсъдност между Софийския районен съд /СРС/ и Административния съд –.София-град /АССГ/ относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на Областния управител на София - област срещу наложеното му с разпореждане от 01.04.2009 г. по административно дело № 1299/2009 г. по описа на АССГ наказание глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на по чл. 405, ал.1 от ЗСВ. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен е АССГ. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, образуван на основание чл. 135, ал.4 от АПК, съобрази следното : М. С., съдия –докладчик по адм.д.№ 1299/2009 г. по описа на АССГ, второ отделение, 33 състав, наложила на Областния управител на област София глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 405, ал.1 от ЗСВ с изрично отбелязване, че в тази част разпореждането й от 01.04.2009 г.може да се обжалва в седмодневен срок от съобщението „пред съдията, който е наложил наказанието”. С допълнително ръкописно разпореждане от 14.01.2011 г. докладчикът наредил да се пристъпи към принудително събиране на глобата. С определение № 5565 от 20.04.2011 г. по адм.д. № 3601/2011 г. Върховният административен съд, сезиран с жалба на наказаното лице срещу двете разпореждания, прекратил образуваното пред него производство и изпратил делото по компетентност на АССГ, второ отделение, 33 състав. АССГ, второ отделение, 33 състав, с определение № 2004 от 12.05.2011 г . по адм.д № 1299 /2009 г. оставил без разглеждане изпратената му жалба. Последното определение отново било обжалвано пред Върховния административен съд, който го отменил с определение № 10634 / 15.07.2011 г. по адм.д.№ 7228/2011 г. и разделил жалбата, насочвайки я към два различни органа.Съдебният състав постановил жалбата срещу разпореждането от 01.04.2009 г., с което е наложена глоба на Областния управител на област София, да се разгледа от СРС , а жалбта срещу разпореждането за принудително събиране на глобата – от АССГ. С определение от 08.08.2011 г. по адм.д.№ 1299/2009 г. АССГ , второ отделение, 33 състав, спрял производството по делото до приключване на обжалването на наложената глоба пред Софийския районен съд. С разпореждане от 20.12.2011 г. по нахд № 15466/2011 г. по описа на СРС, съдията - докладчик оставил без разглеждане изпратената му от АССГ жалба. Това разпореждане било отменено с определение № 3963/11.09.2012 г. по адм.д.№ 1999 / 2012 г. на АССГ и делото върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 02.10.2012 г. по нахд № 15466 / 2011 г. Софийският районен съд, НО, 106 състав, прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност. Докладчикът се аргументирал с характера на обжалвания акт и предписаната от 405, ал.3 от ЗСВ специална процедура за атакуването му. Така описаната тригодишна процесуална история на делото подкрепя позицията на Софийския районен съд. Съдебната практика Вж.Определение № 119 от 18.07.2011 г. на ВКС по чнд № 1192/2011 г., ІІ наказателно отделение вече е имала възможност да изрази разбирането, че производството по чл. 405 от ЗСВ се отличава със специфика , разграничаваща го от общите правила на ЗАНН, предвиждащи компетентност на районен съд при обжалване на наказание, наложено от несъдебен орган. Съгласно чл. 405, ал.3 от ЗСВ наказващият орган /в конкретния случай – съдията от АССГ/ се произнася по жалба на наказаното лице, както, прочее, е отразено и в атакуваното разпореждане от 01.04.2009 г., а според чл.405, ал.4 от ЗСВ неговият акт по жалбата подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Поради изброените характеристики на производството приложимостта на нормите на ЗАНН се разпростира единствено върху правилата за касационно обжалване по чл. 84 във вр. с чл. 63, л.1 , изр.2 от ЗАНН т.е. обжалването се осъществява по реда на Глава дванадесета от АПК пред административния съд, но на основанията по НПК Вж. в същата насока и определения № 102258 от 09.10.2008 г. на ВАС по адм.д.№ 12345/2008 ,І о. и № 5518 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм.д.№4344/20089 г. ІІо.. По тези съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира , че компетентен в настоящето производство е Административния съд – София град , към който следва да се насочи жалбата на Областния управител на област София против наложената му с разпореждане от 01.04.2009 г. глоба по адм.д№1299/2009 г. на АССГ. Водим от горното и на основание чл.135, ал.4 от АПК настоящият съдебен състав О П Р Е Д Е Л И : КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на Областния управител на област - София против разпореждане от 01.04.2009 г. по адм.д. № 1299/2009 г. е Административен съд – София град . Изпраща делото по подсъдност на Административен съд – София град. Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. 3. 4.