Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 489
София, 24.06.2020 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 655 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г.
С него въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Хасковски районен съд, осъдил Община Хасково да заплати на Х. Н. Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 690 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., причинени му от падане и счупване на дясна бедрена шийка на 01.03.2018 г. в [населено място],[жк]поради непочистена от сняг и лед улица пред дома му, на осн. чл. 49 ЗЗД, като отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева, предявения като частичен иск (съдът посочил в диспозитива и размера на пълния размер от 20000 лв). Съдът присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8 500 лв., считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски в полза на ищеца съразмерно уважената част от иска и в полза на ответника съразмерно отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х. като трето лице помагач на ответника Община Хасково. Третото лице помагач е осъдено да заплати без условие на ответника сумите, присъдени по главния иск – диспозитивът е напълно възпроизведен от обективна страна по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, вкл. и относно частта, с която един от исковете се отхвърля. Община Хасково (ответник по главния иск и ищец по обратния), е осъдена да заплати на своето трето лице–помагач и ответник по обратния иск - “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х., съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете (главен и обратен).
Ответникът Община Хасково, чрез юрисконсулт А. Д., обжалва решението изцяло.
С определение № 77/16.04.2020 г. съставът на Върховния касационен съд е върнал като недопустима касационната жалба на страната в частта, постановена в неин интерес, с която искът по чл. 49 ЗЗД да неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 500 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86 ЗЗД. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът по жалбата Община Хасково поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване размера на обезщетението.
Насрещната страна - ищецът Х. Н. Р., отговаря в срок, чрез адв. Г. П., че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Жалбата на третото лице-помагач на ответника по иска, “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х., е оставена без движение от касационната инстанция поради противоречие между обстоятелствена част и петитум.
С молба вх. № 3489/18.05.2020, в срок, търговското дружество уточнява, че обжалва въззивното решение, в качеството на трето лице помагач на ответника, с което исковете на Х. Р. са уважени, както и в качеството си на ответник по обратния иск, в частта на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК.
Касационните доводи в жалбата на третото лице-помагач на ответника по иска, са за допуснати съществени нарушения от съда, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение, постановено по главния иск и/или само по обратния иск. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции.
Община Хасково и Х. Р. не са отговорили в срок на касационната жалба, нито на постъпилото по нея уточнение, връчено съответно на 27.05.2020 г. на деловодител на [община] и на 26.05.2020 г. на адв. П., процесуален представител на Х. Р..
Ищецът Х. Н. Р., чрез адв. Г. П., е подал насрещна касационна жалба срещу решението само в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Изразява доводи за неточно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост.
Насрещните страни Община Хасково и “АТА – СТРОЙ“ ЕООД не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Така уточнените касационни жалби са допустими.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният, за да се произнесе, установил, че на 01.03.2018 г. Х. Н. Р., излизайки от дома си в [населено място], [улица], паднал между тротоара на улицата и средата на уличното платно. Приел за установено, че в участъка на претърпяното увреждане тротоарът не можел да се използва нормално, а уличното платно било непочистено от сняг и заледено. В резултат на падането за ищеца Х. Н. Р. настъпило увреждане – счупване на бедрена шийка. Той не постъпил в болница в [населено място], а по негово решение бил транспортиран с линейка до [населено място], където се осъществило лечението му. Претърпял две операции във връзка с настъпилото увреждане – поставяне на ендопротеза и изрязване на кожата около първата операция с цел превенция на инфекция. Причиненото счупване е причинила трайно затруднение в движенията на десния крак за период повече от 30 дни; следоперативният период продължил около 1,5 – 2 месеца и придвижване с помощни средства, като пострадалият използвал патерици до края на 4-ия следоперативен месец, а канатки още 2 месеца. Периодът на възстановяване при подобни травми, който обичайно е между 6 и 8 месеца, в случая продължил около 10 месеца и все още не е налице пълно възстановяване. Р., също така, във връзка с нараняването и последвалото възстановяване, страдал от главоболие и безсъние. Съпругата му била неотлъчно до него, тъй като имал нужда от помощ, макар и да е можел да се обслужва сам. Уврежданията довели до трайни промени в ежедневието му – той разнасял закуските, които произвеждали в семена фурна. Останал у него и страх от сняг. Има призната 50% процента трайно намалена работоспособност пожизнено. Съдът установил още, че собственик на улицата, където е станал инцидентът, е Община Хасково. Тя, по силата на § 6, т. 1 ДР ЗДвП има задължение а стопанисва и поддържа улиците, вкл. и да ги почиства от сняг. Каквато и организация да е създала общината като собственик на улицата и лице, на което законът е възложил поддържането на пътищата, ако не е постигнат дължимия резултат, е налице бездействие, което е противоправно, приел въззивният съд. По силата на договор рег. № 367/22.11.2017 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет “зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции“, в сила от 22.11.2017 г. до 31.05.2018 г,. общината възложила на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, [населено място], да извършва снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа, включително[жк], в който попада и улицата, на която е настъпил инцидентът. Изпълнителят се задължил да извършва снегопочистване – механизирано на уличните платна със специализирана техника, машинно опесъчаване и обработка на участъци от уличната мрежа с пясъко-солени смеси, механизирано и ръчно опесъчаване, снегоизвозване само с писмена заявка от възложителя. Изискванията за качество са: осигуряване на нормална проходимост по поддържаната общинска мрежа, с приоритет във времето от 7 до 9 ч. и от 17 до 19 ч., а по градската улична мрежа – през цялото денонощие
Съдът приел от представена по делото справка от НИМХ-БАН, че среднодневните температури в периода 27.02.2018 – 01.03.2018 г. на територията на [населено място] са били отрицателни, снежната покривка е била между 22 и 31 см., като снеговалежите в периода 27.02.2018 г. – 28.02.2018 г. са били между 23.3 л/кв.м. и 21.4 л/кв.м. Между общината и “АТА-СТРОЙ“ ЕООД има подписани двустранни протоколи за извършена работа в изпълнение на сключения между тях договор, но от протоколите за извършена работа по снегопичистване и опесъчаване в периода 28.02.2018 г. – 01.03.2018 г., като съдът посочил, че от тях не може да се приеме, че улицата действително е била почистена от снега или опесъчена с дължимата грижа. От представените по делото справки от GPS система на автомобили на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, съдът установил, че са били обходени маршрути в рамките на [населено място], вкл. и през нощта на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена [улица]или „Странджата“ (старо наименование на улицата). Съдът кредитирал и свидетелски показания за състоянието на улицата, които одкрепяли извода, че пътното платно не било почистено, а по същото се били оформили коловози от сняг в резултата на преминаващите автомобили. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приел, че възложените дейности по снегопочистване и опесъчаване не са извършени своевременно и качествено. Това довело до уплътняването на снега и образуването на снежноледени пластове върху настилката, както и на коловози.
Съдът намерил за неоснователно възражението, че ищецът Х. Р. е виновен за падането, защото е трябвало да се движи по тротоара, а не по уличното платно, като е изцяло отговорен за непочистения тротоар пред дома му. Въззивната инстанция приела, че състоянието на тротоара, неговата денивилация и други специфики, го правят изцяло неизползваем, така, че е без значение дали е бил почистен от снега или не.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взел предвид характера на увреждането, продължителността на следоперативното възстановяване, претърпените физически и психически болки и страдания, възрастта на пострадалия, настъпилите след първата операция усложнения и нуждата във връзка с тях от втора операция; осъществения престой в болнични заведения, периодът на ползване на помощни средства за придвижване, както и очакваните добри медицински прогнози за пълно възстановяване;
Съдът установил извършени разходи от пострадалия, свързани с лечението му – за закупуване и долащане на медицински изделия, за рехабилитация, транспорт с линейка, като изчислил общият размер на 4 690 лв., до който и уважил иска, предявен за 5 100 лв.

По касационната жалба на ответника по иска Община Хасково:
Касаторът обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса: при настъпване на увреждане, поради падане на непочистена от сняг улица, когато тротоара на тази улица е бил почистен, но въпреки това лицето, което е претърпяло увреждането, не се е движило по него, а е избрало да се движи по уличното платно, дължи ли общината, която е собственик на улицата, обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Така поставеният правен въпрос не кореспондира с приетото за установено от въззивния съд относно фактите и правните му заключения, така че се явява неотносим. В обжалваното решение не е прието, че тротоарът е бил почистен и, че Р. е трябвало, но не се е движил по него. Напротив, изрично е изяснено, че е бил непочистен, но състоянието му, но не поради действия или бездействия на ищеца, е такова, че е неизползваем, още повече в зимна обстановка. Относно така приетото от въззивния съд няма нито касационни доводи, нито въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, няма основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Община Хасково.

По касационната жалба на АТА-СТРОЙ“ ЕООД, [населено място], третото лице – помагач на ответника по иска:
В изложението към нея касаторът повдига следните правни въпроси: приета ли е работата и изпълнено ли е задължението по договор за услуга при подписани приемо-предавателни протоколи без възражения и отбелязано качество на извършената работа и следва ли изпълнителят да носи отговорност при евентуален обратен иск срещу него от страна на приелия работата възложител; обвързан ли е решаващият съд от залегналата договорна отговорност при сключения договор за услуга /снегопочистване/ и може ли да вмени допълнителна отговорност на изпълнителя при претенции от трети лица за вреди към възложителя; налице ли е съвина при неизпълнение на задължения на ищеца, възникнали от действието на Наредбите на общината, касаещи снегопочистването и ЗДвП, при получена от него травма и следва ли същото да бъде взето под внимание при определяне размера на присъдените обезщетения; повторните оперативни намеси при лечението, които не са в пряк резултат от получената травма, а на лечението, следва ли да се приемат в причинно-следствена връзка с първоначалната травма.
Въпросът, свързан със задължението за снегопочистване на тротоара пред собствен имот, е неотносим, както стана ясно по-горе, по жалбата на Община Хасково. Съображенията на съда за това, че пострадалият не се е движил по тротоара са не поради непочистването му от снега, а поради характеристиката на същия и невъзможността да се ползва, независимо дали е почистен или не.
Другите правни въпроси са включени в предмета на спора и от значение за постановения от въззивния съд резултат. Разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), като съставът на Върховния съд намира, че следва да ги обобщи и уточни в следния вид: 1. освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа; 2. Усложненията, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това имуществени и неимуществени вреди, намират ли се в пряка причинноследствена връзка с деликта, съответно за тях дължи ли се обезщетение от деликвента по чл. 45/49 ЗЗД.
Съставът на Върховния касационен съд намира още, че касационно обжалване следва да се допусне и за служебна проверка на допустимостта на част от решението, постановено по обратния иск във връзка с въпроса какъв е предметът на произнасяне по него – чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.
В заключение, по касационната жалба на третото лице помагач следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, с което са уважени частично главните искове, както и това, постановено по обратния иск, още и съдебноделоводните разноски.

По насрещната касационна жалба на Х. Н. Р.:
Касаторът не поставя правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага повторно съображения за неправилност на въззивното решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че касационно обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд, при служебна проверка, намира че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което няма основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Р..
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г. в частта, с която Община Хасково, при участието на трето лице-помагач “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х., е осъдена да заплати на Х. Н. Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 690 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., причинени му от падане и счупване на дясна бедрена шийка на 01.03.2018 г. в [населено място],[жк], поради непочистена от сняг и лед улица пред дома му, на осн. чл. 49 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8 500 лв., считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и решението, постановено по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК по обратния иск на Община Хасково против “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х., а още и относно съдебноделоводните разноски.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационната жалба на Община Хасково и по насрещната касационна жалба на Х. Н. Р..

УКАЗВА на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 263,80 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

При точно изпълнение на указанието за плащане на държавни такси за разглеждане на касационните жалби, подадени от Община Хасково и от “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Х., делото да се докладва за насрочване на председателя на Четвърто гражданско отделение..

В списъка за призоваване като жалбоподател да се впише “АТА – СТРОЙ“ ЕООД.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: