Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 11 април 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 217 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. Д. срещу нова въззивна присъда на Бургаски окръжен съд № 250 от 4.12.2015 г, по ВНОХД № 1076/15, с която е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Бургас, № 145 от 29.09.2015 г, по НОХД № 101/15, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 12.07.2013 г в [населено място], област Бургаска, в съучастие като помагач с неустановено лице, действало като извършител, с цел набавяне на имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Руска С. К. и с това й е причинил имотна вреда, в размер на 1 400 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, а, при условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 101/15 по описа на Бургаски районен съд, НОХД № 136/14 по описа на Районен съд, Разлог, и НОХД № 238/14 по описа на Районен съд, Мездра, а именно: една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: че при анализа на доказателствата е допуснато процесуално нарушение, че липсват достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза, и в частност, субективната страна на деянието, че осъдителната присъда почива на предположения, че е допуснато нарушение на материалния закон, изводимо от неправилната преценка, че са изпълнени признаците на състава по чл. 209, ал. 1 НК. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на жалбоподателя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: При извеждане на релевантните факти не е допуснато процесуално нарушение, тъй като доказателствените източници са интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Въззивният съд е обсъдил съвкупно показанията на св. Р. К., св. Кр. К., св. Т., и разпознаването от досъдебното производство, и правилно е приел, че цитираните доказателствени източници формират надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия. Вярно е, че в показанията на св. Т. се съдържат извънпроцесуални изявления на жалбоподателя, но обвинителната теза е доказана и само въз основа на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелките Кюмюрджиеви, наред с резултата от проведеното разпознаване, поради което показанията на св. Т. имат само спомагателно значение при формиране на доказателствените изводи. Вярно са интерпретирани и обясненията на подсъдимия, на които правилно не е дадена вяра, тъй като е констатирано, че са непоследователни и противоречиви. Развитата версия, че е бил нает да превозва пратки и документи, не кореспондира с реално извършените действия по получаване на парични средства от граждани, на които е съобщено, че техен близък е претърпял злополука и се нуждае от спешна операция. Нелогично е и твърдението, че за извършената „работа” не е имал заплащане от „работодателя”, а е разчитал да получи пари от предоставената сума за „операцията”. С оглед на лансираната версия е необяснимо поведението на подсъдимия при среща с жертвите, пред които е изигравал „ролята” на посредника, който ще предостави парите на „доктора”. Така е било и в инкриминирания случай, тъй като на св. Р. К. е съобщено, че вече е изпратено лицето, което да получи сумата, с която пострадалата разполага. Нелогично е и действието по оказване на помощ за отключване на стаята в дома на пострадалата, ползвана от внука й, за да бъдат набавени поисканите 4 600 лв. Отделен е въпросът, че в извънпроцесуалните си изявления, направени пред св. Т., подсъдимият е разказал за престъпната схема, в която е участвал, за да си осигурява средства за препитание. Верни са доказателствените изводи на въззивната инстанция и относно субективната страна на деянието. Както е известно, помагачът следва да съзнава, че друго лице извършва престъплението, а той го улеснява, като съучастниците действат съвместно за постигане на общ престъпен резултат. По настоящето дело е установено, че неустановеното лице в качеството на извършител е въздействал върху психиката на жертвата, като я е заблудил относно настъпването на определено събитие / злополуката с дъщеря й / и необходимостта от реакция на роднините / набавяне на средства за спешна операция /. Изяснена е и ролята на подсъдимия, който е подпомогнал осъществяване на престъплението, като е отишъл при пострадалата и е взел от нея 1 400 лв, с уверението, че ще ги предаде на „доктора”. Следователно, събрани са достатъчно доказателства, че жалбоподателят е съзнавал неправомерния характер на получаването на паричните средства, съзнавал е, че те не се предоставят за целта, обявена пред пострадалата, и че единствената цел за тяхното получаване е набавянето на имотна облага за съучастниците, съответстваща по размер на имотната вреда, причинена на жертвата. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя доказателствените изводи на въззивния съд и също счита, че обвинението е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, поради което не може да бъде споделен довода, че осъждането на подсъдимия не почива на надеждна доказателствена основа. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти обвързват подсъдимия с престъпление по чл.209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и такава е възприетата правна квалификация, поради което материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като липсва хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Бургаски окръжен съд 250 от 4.12.2015 г, по ВНОХД № 1076/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: