Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * прекратяване на производството по делото * Иск за установяване на истинността или неистинността на документ * официален свидетелстващ документ * правен интерес

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 225

София, 15.07.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3334 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 74786 от 10.06.2015 г. на О. А. А. чрез пълномощника й адвокат М. М. против определение № 10404 от 19.05.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 16083 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е потвърдено определение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 7637/2014 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в частта за връщане на искова молба на О. А. А. по исковете против Главна дирекция „Гранична полиция” /правоприемник на Дирекция „Миграция” към МВР - § 9, ал.1 ЗМВР/ за установяване неистиност на съдържанието на официален удостоверителен документ досежно данните за гражданство в разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 11.10.2012 г. със срок на валидност до 11.10.2013 г., вид постоянно пребиваване и разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 16.10.2013 г. със срок на валидност до 15.10.2014 г., вид постоянно пребиваване.
Въззивното определение в частта, с която е потвърдено връщането на исковата молба по иска по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата е лице без гражданство, е влязло в сила като необжалвано, като в частната касационна жалба ищцата изрично е заявила, че се отказва от него.
За да потвърди извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете по чл.124, ал.4 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че разрешението за пребиваване е документ, който се издава на чужденец, получил разрешение за пребиваване в страната по Закона за чужденците в Република България /чл.59, ал.2 и чл.14, ал.2 от Закона за българските лични документи/ и е вид български личен документ наред с документа за самоличност и свидетелството за управление на МПС /чл.1, ал.5 ЗБЛД/, като съдържа данни за гражданството на лицето /чл.16, ал.1, т.5 и чл.61а, ал.1 ЗБЛД/. Прието е, че ищцата иска да се признае неверността на удостоверяването относно гражданството й, т.е. оспорва съдържанието на този документ, но защитата й може да се проведе по административен ред – чл.81, ал.2 АПК, който в случая е изчерпан. Отделно е прието, че ищцата няма правен интерес от предявяване по общия гражданско правен ред на иск по чл.124, ал.4 ГПК, тъй като защитата на официален удстоверителен документ е допустим само по отношение на тези факти, които издалият го орган има компетентност да удостоверява – арг. чл.179, ал.1 ГПК /материална доказателствена сила на документа/. В случая оспореният документ – разрешението за пребиваване удостоверява едиствено правото на лицето да пребивава на територията на Република България – чл.3, ал.4 ЗБЛД, но не и самоличността и данни за гражданството на лицето – арг. чл.3, ал.1 и ал.3 от същия закон. Удостоверението за пребиваване е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на удостоверения в него статут на лицето на пребиваващ на територията на страната /чл.29, ал.2 ЗЧРБ и чл.57, ал.1 ЗБЛД/, а относно останалите данни, посочени в него, включително и за гражданството на лицето, разрешението за пребиваване се е ползва с материална доказателствена сила, поради което исковете са недопустими.
Жалбоподателя О. А. А. поставя въпросите: 1. Допустим ли е иск от лице без гражданство с основание чл.124, ал.4, изр.първо ГПК за оспорване съдържанието на официален свидетелстващ български документ – вид разрешение за пребиваване, при неуспешно проведено оспорване на неговото съдържание пред по-горестоящ административен орган по реда на чл.81, ал.2 АПК; 2. Има ли правен интерес лице без гражданство да предяви иск по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК, с който да оспори съдържанието на разрешение за пребиваване, по отношение на невярно посочено в него гражданство; 3. Може ли лицата без гражданство като чужденци да удостоверяват самоличността си на територията на Република България само с разрешението за пребиваване.
Въпросите са относими към мотивите на въззивния съд, обусловили изхода от обжалването, по тях липсва практика на ВКС и отговорите им са свързани с необходимост от тълкуване на нормативната уредба, поради което е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Документа за пребиваване е определен като български личен документ в чл.1, ал.5, т.3 ЗБЛД, който удостоверява само правото на пребиваване на територията на Република България /чл.3, ал.4 ЗБЛД/ и не съставлява документ за самоличност, издаван на чужденец в Република България, доколкото не е посочен сред видовете документи за самоличност на чужденци в чл.59, ал.1 ЗБЛД. Документа за самоличност на лице без гражданство е удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, което се издава от органите на МВР на чужденци, които имат статут на лице без гражданство и разрешено постоянно пребиваване на територията на Република България – чл.59, ал.1, т.8 ЗБЛД. Следователно с разрешението за пребиваване чужденци не могат да удостоверяват самоличността си на територията на Република България и именно затова нормата на чл.3, ал.4 ЗБЛД му придава различно удостоверително значение от това на останалите български лични документи.
Обстоятелството, че разрешението за пребиваване удостоверява само правото на пребиваване на територията на Република България, не означава, че това е единственото обстоятелство, за което документа, като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила. Съдържанието на удостоверението за пребиваване е посочено в чл.61а ЗБЛД и включва и номер на национален документ за задгранично пътуване, който е сред документите изисквани при подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване от ЗБЛД, правилника за приложението му и ЗЧРБ. Следователно посочването на националния документ за самоличност, респективно заместващото го посочване, че лицето е с неизвестно гражданство или лице без гражданство, е част от съдържанието на разрешението за пребиваване, ползващо се, както и останалите данни в същото, с материална доказателствена сила, присъща на официалните свидетелстващи документи, тъй като установява, че чрез предвидените в закона документи и по предвидения в закона ред, пред компетентния орган издал официалния свидетелстващ документ, е било удостоверено отразеното обстоятелство. Неподаването на жалба или изчерпването на административния ред за оспорване съдържанието на документа по чл.81, ал.2 АПК, не лишава лицето от правото да установи по съдебен ред, вкл. и с иск по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК неистиността на съдържанието или на част от съдържанието на документа, тъй като чл.56, ал.1 от Конституцията на Република България гарантира правото на защита, когато са нарушени или застрашени права или законни интереси на граждани, а съгласно чл.3, ал.1 ЗЧРБ чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Условие за допустимостта на иска обаче е наличието на правен интерес .
Преценката налице ли е правен интерес винаги е конкретна и се извършва въз основа на наведените в исковата молба твърдения. Правен интерес от предявяване на установителен иск, включително и по чл.124, ал.1, изр.първо ГПК винаги е налице, ако за лицето липсва път за защита под друга форма.
Когато искът, с който се цели установяване неверността на официален свидетелстващ документ в частта, в която е посочено гражданството, е предявен от лице, което твърди, че е без гражданство, при действащата към настоящия момент нормативна уредба следва да се приеме, че за лицето, което не се е възползвало или е изчерпало административния ред по чл.81, ал.2 АПК липсва друга форма на защита. Република България е ратифицирала Конвенцията за статута на лица без гражданство /обн. ДВ бр.11 от 07.02.2012 г./ в сила за Република България от 20.02.2012 г., която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е станала част от вътрешното право на страната. Съгласно чл.1 от Конвенцията, понятието "лице без гражданство" означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а съгласно чл.12 от същата, "личният статут на лицето без гражданство се определя от закона на страната на неговото постоянно местожителство или ако няма постоянно местожителство, от закона на страната на неговото местопребиваване". Правното основание за издаване на документи на лицата без гражданство е уредено в чл.28 от Конвенция за статута на лицата без гражданство и в чл.59, ал.1, т.8 ЗБЛД, в която точка изрично е вписано, че органът, който е компетентен да издаде удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство е МВР. За целта обаче се изисква лицето да е придобило статут на лице без гражданство на територията на Република България /чл.1, т.6 от Закона за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28.09.1954 г. в Ню Й., и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30.08.1961 г. в Ню Й./. В действащото ни вътрешно право обаче липсва определен орган и процедура, по която да се предоставя статут на лице без гражданство на територията на Република България /именно на това основание административния орган, разглеждащ жалбата О. А. А. по реда на чл.81, ал.2 АПК, е отказал да я уважи/.
Липсата на действаща вътрешна нормативна уредба, която да даде възможност на лицата, които твърдят че нямат гражданство, да упражнят признатото им от закона право да получат статут на лице без гражданство и да упражняват, свързаните с този статут права и задължения, противоречи на целта на закона – Конвенцията за статута на лицата без гражданство – лицата без гражданство да могат да се ползват от основните права на човека и правата на граждани и на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.13 от която изисква осигуряване на ефективни правни средства за защита, както и на нормите на чл.4, ал.1 и чл.56 от Конституцията на Република България.
В обобщение лица, на които вътрешното ни право е признало права, но не е осигурило възможност за упражняването им, имат правен интерес да предявят иск по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК за установяване неистиност на официален свидетелстващ документ в който свързано с тези права обстоятелство е невярно отразено и искът е допустим независимо от това дали са лицата са се възползвали или са изчерпали административния ред по чл.81, ал.2 АПК.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, следва, че определението на въззивния съд в атакуваната му част е неправилно и следва да бъде отменено заедно с потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд и делото следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10404 от 19.05.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 16083 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав в атакуваната му част, с която е потвърдено определение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 7637/2014 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в частта за връщане на искова молба на О. А. А. по исковете против Главна дирекция „Гранична полиция” /правоприемник на Дирекция „Миграция” към МВР - § 9, ал.1 ЗМВР/ за установяване неистинност на съдържанието на официален удостоверителен документ досежно данните за гражданство в разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 11.10.2012 г. със срок на валидност до 11.10.2013 г., вид постоянно пребиваване и разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 16.10.2013 г. със срок на валидност до 15.10.2014 г., вид постоянно пребиваване.
ОТМЕНЯ определение № 10404 от 19.05.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 16083 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав и потвърденото с него определение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 7637/2014 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в частта за връщане на искова молба на О. А. А. по исковете против Главна дирекция „Гранична полиция” /правоприемник на Дирекция „Миграция” към МВР - § 9, ал.1 ЗМВР/ за установяване неистинност на съдържанието на официален удостоверителен документ досежно данните за гражданство в разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 11.10.2012 г. със срок на валидност до 11.10.2013 г., вид постоянно пребиваване и разрешение за пребиваване №[ЕИК], издаден от дирекция „Миграция” на МВР на 16.10.2013 г. със срок на валидност до 15.10.2014 г., вид постоянно пребиваване.
ВРЪЩА делото в отменената част на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: